[quote]ЗА РЕКОРДА ЩЕ ПРОБИВА ЗА ВРЕМЕ СЕМЕНА ОТ КЪПИНИ И МАЛИНИ[/quote]
Майстор-дизайнер Кирил Миладинов е родом от Самоков. Преди година и половина се завръща от Германия, а в момента живее в София. По професия е строителен инженер, но от 20 години прави различни украшения от всякакви костилки и семена. Той бе участник в Панаира на занаятите, провел се от 13 до 15 септември в Димитровград. Майсторското му свидетелство е № 1200106201201.
Майстор Миладинов, ще кандидатствате за световен рекорд в книгата на Гинес. По какъв проект?
Мисля да направя такъв опит с пробиване за време на определен брой семена от къпина и от малина. Мисля, че ще успея. Все още се подготвям, но имам добри резултати. Няма да правя нещо конкретно от тях, само ще ги пробивам, защото в това се състои сръчността. Оттам нататък всеки може да си измисли техника. При мен всичко тръгна като хоби и впоследствие се разви кат занаят.
С какъв инструмент ги пробивате?
Пробивам ги с бургийка. Тя е собственоръчно направена от мен. Материалът е тайна. Движи се като другите бургии, няма някакъв особен механизъм.
Има ли такъв рекорд?
Доколкото съм запознат, няма. Ако съм прав, ще има нов раздел в книгата на Гинес. Още не съм кандидатствал. Засега нещата са оформени на идейно ниво. Няма да казвам докъде съм стигнал и за колко време осъществявам инициативата.
Занимавате се дълги години с тази специфична дейност, участвате на изложения и панаири. Ценят ли се занаятите от хората?
Ценят се, да. Прави ми впечатление, че този процес се засилва, особено в последните две години. Интересът на много хора става все по-голям благодарение на увеличения брой реализирани изложения. Преди не беше така. Това е и причината сега да се обръща все повече внимание на произведенията на занаятчиите. За първи път съм в Димитровград и съответно на Панаира на занаятите. Проявата и градът много ми допаднаха. Традициите трябва да се пазят и поддържат. Неслучайно във всяка работа, преди да се започне, се казва – съгласно традициите…
Клиентите разбират ли, че това е ръчен труд и няма повторяемост на творбите?
Някои го разбират, други не го разбират. Това е в реда на нещата. Вече 20 години правя копчета от костилки. Едно копче, макар и най-елементарно, има минимум 32 операции. Без тях няма как да се получи. Освен това при обработката на костилки, които купувам от фабрики, ползвам термична обработка. Сварявам ги до определена температура, за да не се пренесе зараза.
Има ли костилка, която не подлежи на обработване или сте срещали трудност с нея?
Най-опъващата се костилка това е тази от дрян. Тя има два канала диагонално разположени и по средата се чупи бургийката. Като тръгне да се пробива, точно където се срещат двата канала, там се чупи. В този занаят се хабят доста – по 5-6 на артикул. При къпината и малината нямам такъв проблем.
[pullquote_left]МАЙСТОРЪТ РЕСТАВРИРА МЕБЕЛИ ОБЛИЧАЙКИ ГИ С КОСТИЛКИ[/pullquote_left]
Освен за накити какви други приложения имат костилките?
Обличам столове, маси и други мебели като декорация. Подходящо е за дърво, което не може да се реставрира. Като го облека по този начин, буквално го консервирам. Става много хубаво и оригинално се вписва в интериора. Характерното при костилките е, че са богати на етерични масла. Това помага за самополиране при съприкосновение с дрехи, кожа. С времето стават все по-лъскави.
Ценят ли чужденците подобни артикули?
Преди година и половина се върнах от Германия, където живеех. Там правя копчета за малки западни фирми. Засега не съм решил дали ще си остана в България или пак ще замина. Традиционно обаче българите имат по-голям интерес. Чужденците малко по-трудно възприемат всичко.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
