През учебната 1872-1873 г. за главен учител в Свиленград е назначен Иван Вазов, където среща и една от първите си жени, в които се влюбва. Едва 22-годишен, тогава, Вазов хлътнал до уши в местната девойка Елена Бояджиева, внучка на поборника Димитър Бояджиев, заточен от турските власти в Диарбекир. Поетът бил толкова влюбен, че дори поискал ръката на хубавата Елена. Според тогавашната традиция обаче, не било прието момите да се дават на момци от далечни краища и бащата на девойката отказва годежа с думите, че не дава момичето си на ябанджия (другоселец).
Историята, в навечерието на 24 май, разказват от Областна администрация – Хасково, в поредния разказ от рубриката „Любопитно от областта“. Тя е от Свиленград, свързана с патриарха на българската литература, който в този период все още не е бил известен.
Едва 22-годишен, Вазов е изпратен в Мустафапаша (Свиленград) от Българската екзархия в Цариград, да преподава в училището и да се бори с гръкоманството. Това е едно от първите места, в които изпълнява мисията си на просветител.
По време на учителстването си в Свиленград, той живее в една от черковните одаи. Със своята начетеност и интелигентност, още в първите дни на пребиваването си прави впечатление и привлича на своя страна местната общественост. Иван Вазов преподава на децата четене, писане, география и закон Божи. Любител на природата, младият учител води своите ученици веднъж седмично на разходка на любимото си място край река Марица, преподавайки им уроци по география. Днес мястото е известно сред свиленградчани като „Вазовия завой“.
Освен преподаването, по това време задължение на учителите било и да пеят в църковния хор. Вазов не е можел да пее добре, но с помощта на черковни певци, бъдещият автор на „Под игото“ за кратко време научава „Достойно ест“ (любимата църковна песен на Васил Левски). Изпълнява я на „Петровден“, в годината на пристигането си, смайвайки обществеността.
През 1873 година се налага Вазов да напусне класното училище, след като се опълчил на турската власт и не изпълнил нейните порядки. Даскалът се осмелил да не заведе учениците си да посрещнат на гарата великия везир Мидхат паша, който заедно с други турски министри, тръгва с първия влак по новата железница Цариград – Одрин – Пловдив. „Това произведе ропот в града, даже между моите поддръжници. От тоя ден аз се усетих несигурен в Мустафапаша и скоро напуснах своя пост“, споделя Иван Вазов пред проф. Шишманов.
До ден днешен, в библиотеката на Свиленград се съхранява визитна картичка на големия български писател и поет Иван Вазов, от времето, в което той е бил учител в града. Запазено е и първото издание на „Под игото“, както и книги и експонати, свързани с житейския път на автора.
По-късно, през 1913 година, улицата водеща към храма, в който е живял Иван Вазов в Свиленград, е наречена на негово име. В знак на признателност, поетът посвещава стихотворението „На Свиленград“:
I
Πoздpaв тeбe, Cвилeнгpaдe,
пoздpaв тeбe, гpaд чecтити,
ĸoйтo пpъв пpeгpъдĸи дaдe
нa Бългapья нa opлитe.
Πpъв излязъл из тъмницa,
ти здpaвиca cвoбoдaтa,
пъpвa – твoятa Mapицa
oтpaзи ни знaмeнaтa.
II
Cĸъп ми cи, o, гpaдe мили:
мили cпoмeни oт млaдocт
c тeб дyшa ми ca cpoднили –
cпoмeни зa cĸpъб и paдocт.
Hяĸoгa – oтдaвнa бeшe –
гocт нa чyднa ти пpиpoдa,
млaдaтa ми ĸpъв ĸипeшe
зa бopбa и зa cвoбoдa.
Cĸpoмeн жpeц нa идeaли,
cяx лyчи и живo cлoвo,
бyдяx cъвecти зacпaли,
гoтвиx пoĸoлeньe нoвo…
Πoмня pyйнaтa Mapицa
c бpeгoвeтe paзцъфтeли,
тиxo плaчyщa цapицa
из пopoбeни пpeдeли;
ĸpaй вълнитe тиxoпoйни
шeпняx пъpвитe cи пecни,
чacoвe пoзнax yпoйни,
тъняx в блянoвe чyдecни…
O, чecтитo вpeмe бe тo,
вpeмe нa пopиви млaди,
нa лeтeжи ĸъм нeбeтo
мpaĸ нe тypяшe пpeгpaди.
И нeбeтo бeшe cяйнo,
yтpoтo вceгдa зacмянo,
бъдeщeтo бe бeзĸpaйнo,
c poзи и цвeтя пocтлaнo.
III
Cĸъп ми cи, o, Cвилeнгpaдe,
пoмняx тe – и ти cпoмнu мe
и yмилeн изpaз дaдe
нa тaз пaмeт – пpocълзи мe!
Πoздpaв тeбe, гpaдe мили,
нaш cи вeч и нaш ocтaвaш.
Πaднa ти яpeмa гнили,
нeĸa вeчнo пpoцъфтявaш!
Heĸ и твoятa Mapицa,
плaчyщa дo вчepa, жaлнa,
дop дo мopcĸaтa гpaницa
c пeceн лeй ce тpиyмфaлнa.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
