Любовта ми към влаковете е още от детската ми възраст. Още като малък обичах, когато преминавам през жп линиите, да гледам влаковете. Имало е моменти, дълго съм стоял, само и само да дочакам пристигащия, да го видя. Сбъднах мечтата си да работя в БДЖ, споделя димитровградчанинът Димо Карев. От година и малко e кондуктор, обслужващ почти всички линии в Южна България.
Димо не може да посочи конкретна причина или обяснение за нетрадиционния си интерес. Просто ми харесва, казва той. Още на 9-10-годишна възраст, започва силно да се интересува от влакове. Когато закупува първия си фотоапарат, почва почти всеки ден да ходи на гарата и да снима локомотиви, вагони, всичко преминаващо.
Освен да ги наблюдавам, ми харесва много и да пътувам. Да пътувам, никога не ми омръзва. Цял ден да го правя, прибирам се и след час пак съм зареден да тръгна, заявява младежът.
Роден е през 1991 г. в Димитровград, където завършва СОУ „Васил Левски“, с профил „Музика“. Неведнъж се е явявал на конкурси по пеене, но вече го прави само в семейна или приятелска среда. Още след завършването си през 2011 г., изкарва курс за кондуктор.
Курсът бе по месец теория и практика. Няма да забравя последния ден от стажа. До такава степен ми бе харесало, че се разплаках, слизайки от влака, защото бе свършил, спомня си любителят на железниците.
Малко след това подава документи по обявено място за влаков билетен касиер, но не се получава. Започва работа в мобилен оператор, където изкарва близо 4 години. През това време продължава да се интересува от жп транспорта. Пише дори предложения до БДЖ за подобряването му. През 2016 г. разбира, че има свободни места за кондуктори. Кандидатства и е приет на работа.
У нас имаме много живописни участъци, които можеш да видиш, пътувайки с влак. София – Лакатник, Септември – Добринище… Намирам романтика в тракането на колелата по линиите. Тя обаче, рано или късно, ще изчезне. Старите линии са наставени и между тях се образува пространство, създаващо тракането. Тенденцията е, при подмяна на линии, да се поставят без наставяне. Заваряват се и характерният шум изчезва. Добрата страна е, че скоростта може да става по-висока, а амортизацията да се намали.
Друга изчезваща романтика е ограничаването на вагони с купета. При повечето мотрисни влакове и безкопейни вагони се получава като при автобуса – по-малък контакт между хората. Да не говорим, че пътниците на БДЖ всяка изминала година намаляват. Автомобилният транспорт е вече основно средство на българина. Споделеното пътуване също в последно време оказва влияние, посочва той.
Карев е оптимист за бъдещето на българските железници. Отсечката Димитровград – Пловдив, например, успя, в рамките на три години, да си възвърне на 80% пътникопотока. По думите му, тя стана без аналог в участъка. Най-бързият влак го взема за 41 минути. Най-високата скорост на влак в България в момента е 150 км/ч. За основните модернизирани участъци в близките 4-5 години се очаква да бъде закупен подвижен състав, за скорост до 200 км/ч. Според него, подобрят ли се качеството и комфорта, пътниците отново ще се качат на влаковете. Иначе, модернизацията на цялата мрежа няма да стане в близките 30-40 години.
Повечето млади приемат влака за нещо мизерно. Едва ли не, нивото ти е паднало, ако си тръгнал да пътуваш по този начин. Може би, затова другите трудно разбират хобито да снимаш влакове. Учудват се как може да снимаш локомотиви и вагони на 40 години. Гледат и малко с насмешка, коментира Димо Карев.
Посочва, че около 30-40 са хората в България, дето снимат влакове, с повечето от които поддържа връзка. Малко повече от половината са служители на компанията – машинисти, кондуктори, началник-влакове.
Снимайки, съхраняваме галерия. Показваме история и неща, които вече не можеш да видиш, подчертава димитровградчанинът. Насочва към страница, където се съхраняват колкото се може повече снимки на Подвижен железопътен състав. Тя събрала над 11 хил. снимки, за по-малко от три години. Заради технически проблем, изчезват повечето от тях, но своевременно се възстановяват…