[quote]ОТ ХЪЛМА КРАЙ СТАЛЕВО ИВАН-АСЕН II НАБЛЮДАВАЛ БИТКАТА С ТЕОДОР КОМНИН, ПОСЛЕ ИЗДИГНАЛ ПАРАКЛИС[/quote]
Интересен кратък излет може да се направи в някой от почивните дни до хълма „Хасара” край димитровградското село Сталево. Освен, че предлага чудесни условия за пикник, с хапване, пийване и релакс сред природата, „Хасара” впечатлява с исторически забележителности и красиви гледки във всички посоки. Невисокият – само 180 метра над морското равнище хълм е обвеян с мистика и легенди. С него се свързва и голямата българска победа, постигната от цар Иван-Асен II над епирския деспот Теодор Дука Комнин на 9 март /денят на Свети 40 мъченика/ 1230 година. Тя наистина се води в полето при село Клокотница, но оттук, според легендата царят наблюдавал и ръководел, чрез вестоносци, битката.
Много историци смятат, че тук се е издигала и древната крепост Милеона, една от четирите, намиращи се в южния край на средното течение на Марица. Най-източна била Констанция /Симеоновград/, преди нея – Макроливада /Нова Надежда/, Блесна – голямо речно пристанище /до Димитровград/ и Милеона. Те влизат в пределите на България през 812 година, когато поречието е завладяно от Крум. И докато предишните три крепости постепенно са изгубили значението си, на хълма с Милеона е изградена църква „Свети 40 мъченици”. Вярва се дори, че първият храм с това название бил издигнат тук, а едва по-късно в Търново. Там се намира и колоната на Иван Асен с прословутия надпис:
„…и разбих гръцката войска, а самия цар кир Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград и самия този град, владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си…“
Крепостта е била сравнително добре запазена до 1871- 4 година, когато, при строителството на Барон Хиршовата железница, камъните са вадени и полагани под релсите.
На „Хасара” има останки и от тракийско светилище. Остатък от него е т. нар. „Провирало” – голям камък като мост под който се минава, иска ли човек да разбере дали е грешен. Ако е грешен, камъкът, според поверието, го затиска. Провиралото е точно пред входа на съвременния параклис. До него личат основи на по-стара постройка – първата църква „Св. 40 мъченици”, а, може би и оброчната част на светилището.
Друга забележителност на мястото, пак с легендарна основа е Кралимарковата стъпка – скала на 70-80 метра от параклиса, с вдлъбнатини в най-горната част. Според поверието следите са от Крали Марко, който по незнайни причини също става част от местните предания. На камъка е опряна стълба, която позволява на любопитните с очите си да видят Кралимарковите стъпки. Според жители на Сталево събраната в тях дъждовна вода не се изпарявала дори при 40 градусови жеги.
Изобщо, „Хасара” е интересно място, което си заслужава да се види. А и само предлага великолепни изгледи. При ясно време се виждат Хасково, Димитровград, Първомай, Чирпан. Родопите, Средна гора, Стара планина, Марица, плюс няколко села като на тепсия. В параклиса може да се запали свещица. Вратата не е заключена, свещите са на масата с кутия за волни пожертвования до тях.
И, ако всичко това ви е заинтригувало, до „Хасара” се стига много лесно. Единият начин е с кола – по полски път, който се хваща от селото. Разстоянието е 3 километра. Маршрутът се изминава и с велосипед – за десетина минути. Любителите на пеши преходи пък могат да оставят автомобила в подножието на „Малкия Хасар” – хълм-близнак, който е по-близо до шосето откъм Димитровград. Пътят до върха му, където също личат останки от градежи и стърчи кръст на неизвестен гроб, е петнадесетина минути, но не е маркиран и има много тръни. Оттам до възвишението с крепостта и параклиса е по-кратко.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
