Много са чудесата, приписвани на Казанската Св. Богородица, рисувана, според предание, за владетелката на волжките българи Сююмбике
В редовете по-долу ще се съчетаят история и легенда. Историята маркира моменти от възникването, развитието и залеза на една друга България – Волжка, за която у нас кой знае колко не се говори. Легендата, пък е свързана с владетелка на име Сююмбике и чудодейната икона на Казанската Света Богородица. Както във всяка легенда и тук се преплитат събития, периоди и личности, несъвместими от историческа гледна точка. Но пък разказът е увлекателен.
Сююмбике била съпруга на царя на волжките българи Хюнгай. Била красива и добра, и народът я обичал. През 1551 г. Хюнгай умира и царицата остава вдовица. За нейната ръка се домогват султани и халифи, но тя дала обет за вярност към паметта на съпруга си. Сама поема управлението на страната и служи на народа си. А една случка бележи нейната и на много още хора съдба. Още докато Хюнгай е жив, в Казан дошли двама българи свещеници – Матей и Лукан от Киевско-Печорската лавра. Мисията им била да покръстят в православна вяра събратята си, които още през 922 година приели исляма. Сююмбике ги посрещнала от любопитство. Тя познавала християнството от византийски и арабски книги. Знаела, че народът й има и съплеменници отвъд Дунав, загубили държавата си. А в дълги разговори Матей и Лукан я убедили, че православието е по-добро от исляма. Нямало как Сююмбике да смени вярата на народа си, изповядвана от векове, но думите на двамата я привлекли. От Матей и Лукан се научила да чете книги на черковно-славянски. Особено я впечатлили писанията за Св. Богородица, затова още докато Хюнгай е жив, с негово съгласие построила параклис на Божията майка. Матей бил иконописец. Изрисувал Богородица върху дъбова дъска, а Сююмбике наредила да позлатят ореола. Сложили я в параклиса.
Волжка България граничила на изток с Киевска Рус, вече със столица Москва. Там властвал княз Иван, който искал да разшири владенията си. През юни 1552 г. той нахлува с войска във Волжка България, превзема селища и опустошава страната. Стига и до Казан и го обсажда. След обсада градът е превзет, подложен на разграбване и унищожение. Дворецът е разрушен, библиотеката – опожарена, 16 кораба са натоварени със злато, скъпоценности, произведения на изкуството. Взети са златната корона, на която има 16 диаманта, изработеният от седеф трон с позлата, царският скиптъра с пет огромни рубина.
Княз Иван сяда на трона, поставя короната на главата си, поема скиптъра и се обявява за цар Всерусийски и Български. Един от неговите приближени го съветва да приеме и името Грозни, което на руски означава Страшни, ца ужас на враговете си, и той приема. Сююмбике е пленница. Но, очарован от неземната й красота, Иван Грозни я пожелал за жена. Тя се съгласила, при условие че ще изгради висока кула на мястото, където е погребан съпругът й. Събрал завоевателят най-добрите строители, обещал им злато и сребро, ако я вдигнат бързо. Само след месец и половина завел Сююмбике в кулата. Но още щом се качили на върха, царицата се хвърлила долу. Останала вярна на съпруга и народа си – мъртва, но не робиня. Разгневен, царят заповядва да опожарят кулата, но още като я запалили, дъжд изгасил огъня, светкавица за малко да порази самия него. Това Иван приел като Божие знамение и напуснал Казан. А в памет на Люба, както наричал Сююмбике, наредил да изградят голям храм и да я погребат в подземието.
Такава била съдбата на красивата царица, според тази легенда, но паметта за нея останала. Останала и иконата на Св. Богородица с позлатен ореол. Десетина години по-късно глухонямо момче я открило в руините на стария параклис и, въпреки че е мюсюлманин, я отнесло в християнския храм. Щом я поставили в олтара, ореолът заблестял с ослепителна светлина. А момчето, което я е донесло, проговорило. Обявили Казанската Св. Богородица за чудотворна и я пренесли в Москва. През ХVІІ в., когато поляците нахлули в Русия и дори завладели столицата, на Архангеловден изнесли иконата пред руските воини. Москва била освободена и страната – спасена.
С това чудесата на Казанската Св. Богородица не свършват. Чудодейни били и нейните копия. Такова помогнало за победа на руските войски в Полтавската битка, през 1709 г., водена от Петър Велики срещу шведските нашественици. Затова пренесли копието в Санкт Петербург. Пред тази икона се молил маршал Кутузов за победа над Наполеон. И я постигнал. Дори Сталин, се говори, че заложил на чудодейната сила на иконата, когато германците обсадили Ленинград и стигнали Москва.
Едно от копията на Казанската икона на Богородица, нарисувано през XVIII в. и украсено със скъпоценни камъни, било продадено зад граница, а след това – откупено и подарено на Римския папа Йоан Павел II, в чиито покои иконата била до 1993 г. Според някои предположения това копие принадлежало по-рано на основателката на Дивеевската община монахиня Александра (Мелгунова) и някога се е съхранявало в Казанската църква на село Дивеево. През август 2004 година иконата е предадена от Ватикана на патриарх Алексий II.
Предания и реалности
Волжка България при разцвета си Волжките българи приемат исляма през 922 г.
Легендите и реалностите са различни неща. Първите никнат от исторически личности събития, но придобиват свой живот, свои свободни, широки сюжети. Така е и с тази легенда за Сююмбике и Казанската Св. Богородица. Още повече, и тя е авторско пресъздаване, малко или много отдалечаващо я от ползваните източници. Дали царица с такова име е съществувала, категорично едва ли някой може да каже. Но, действително има в Казан 7-етажна кула, наречена така, свързана с разказаната легенда. Дали тя е построена от Иван Грозни, след завладяването на града, също е спорен въпрос. Според някои изследователи издигната е по-рано, според други – по-късно. А в литературата названието „Кула Сююмбике” се появява за първи път през 1832 г. в списание „Заволжскiй Муравей“, в текст за града Казан.