Легенда за царица и икона

Много са чудесата, приписвани на Казанската Св. Богородица, рисувана, според предание, за владетелката на волжките българи Сююмбике

контакти

В редовете по-долу ще се съчетаят история и легенда. Историята маркира моменти от възникването, развитието и залеза на една друга България – Волжка, за която у нас кой знае колко не се говори. Легендата, пък е свързана с владетелка на име Сююмбике и чудодейната икона на Казанската Света Богородица. Както във всяка легенда и тук се преплитат събития, периоди и личности, несъвместими от историческа гледна точка. Но пък разказът е увлекателен.      

Сююмбике била съпруга на царя на волжките българи Хюнгай. Била красива и добра, и народът я обичал. През 1551 г. Хюнгай умира и царицата остава вдовица. За нейната ръка се домогват султани и халифи, но тя дала обет за вярност към паметта на съпруга си. Сама поема управлението на страната и служи на народа си. А една случка бележи нейната и на много още хора съдба. Още докато Хюнгай е жив, в Казан дошли двама българи свещеници – Матей и Лукан от Киевско-Печорската лавра. Мисията им била да покръстят в православна вяра събратята си, които още през 922 година приели исляма. Сююмбике ги посрещнала от любопитство. Тя познавала християнството от византийски и арабски книги. Знаела, че народът й има и съплеменници отвъд Дунав, загубили държавата си. А в дълги разговори Матей и Лукан я убедили, че православието е по-добро от исляма. Нямало как Сююмбике да смени вярата на народа си, изповядвана от векове, но думите на двамата я привлекли. От Матей и Лукан се научила да чете книги на черковно-славянски. Особено я впечатлили писанията за Св. Богородица, затова още докато Хюнгай е жив, с негово съгласие построила параклис на Божията майка. Матей бил иконописец. Изрисувал Богородица върху дъбова дъска, а Сююмбике наредила да позлатят ореола. Сложили я в параклиса.

Казанската Св. Богородица

Волжка България граничила на изток с Киевска Рус, вече със столица Москва. Там властвал княз Иван, който искал да разшири владенията си. През юни 1552 г. той нахлува с войска във Волжка България, превзема селища и опустошава страната. Стига и до Казан и го обсажда. След обсада градът е превзет, подложен на разграбване и унищожение. Дворецът е разрушен, библиотеката – опожарена, 16 кораба са натоварени със злато, скъпоценности, произведения на изкуството. Взети са златната корона, на която има 16 диаманта, изработеният от седеф трон с позлата, царският скиптъра с пет огромни рубина.

Княз Иван сяда на трона, поставя короната на главата си, поема скиптъра и се обявява за цар Всерусийски и Български. Един от неговите приближени го съветва да приеме и името Грозни, което на руски означава Страшни, ца ужас на враговете си, и той приема. Сююмбике е пленница. Но, очарован от неземната й красота, Иван Грозни я пожелал за жена. Тя се съгласила, при условие че ще изгради висока кула на мястото, където е погребан съпругът й. Събрал завоевателят най-добрите строители, обещал им злато и сребро, ако я вдигнат бързо. Само след месец и половина завел Сююмбике в кулата. Но още щом се качили на върха, царицата се хвърлила долу. Останала вярна на съпруга и народа си – мъртва, но не робиня. Разгневен, царят заповядва да опожарят кулата, но още като я запалили, дъжд изгасил огъня, светкавица за малко да порази самия него. Това Иван приел като Божие знамение и напуснал Казан. А в памет на Люба, както наричал Сююмбике, наредил да изградят голям храм и да я погребат в подземието.

Така художник си е представял красивата Сююмбике

Такава била съдбата на красивата царица, според тази легенда, но паметта за нея останала. Останала и иконата на Св. Богородица с позлатен ореол. Десетина години по-късно глухонямо момче я открило в руините на стария параклис и, въпреки че е мюсюлманин, я отнесло в християнския храм. Щом я поставили в олтара, ореолът заблестял с ослепителна светлина. А момчето, което я е донесло, проговорило. Обявили Казанската Св. Богородица за чудотворна и я пренесли в Москва. През ХVІІ в., когато поляците нахлули в Русия и дори завладели столицата, на Архангеловден изнесли иконата пред руските воини. Москва била освободена и страната – спасена.

С това чудесата на Казанската Св. Богородица не свършват. Чудодейни били и нейните копия. Такова помогнало за победа на руските войски в Полтавската битка, през 1709 г., водена от Петър Велики срещу шведските нашественици. Затова пренесли копието в Санкт Петербург. Пред тази икона се молил маршал Кутузов за победа над Наполеон. И я постигнал. Дори Сталин, се говори, че заложил на чудодейната сила на иконата, когато германците обсадили Ленинград и стигнали Москва.

Едно от копията на Казанската икона на Богородица, нарисувано през XVIII в. и украсено със скъпоценни камъни, било продадено зад граница, а след това – откупено и подарено на Римския папа Йоан Павел II, в чиито покои иконата била до 1993 г. Според някои предположения това копие принадлежало по-рано на основателката на Дивеевската община монахиня Александра (Мелгунова) и някога се е съхранявало в Казанската църква на село Дивеево. През август 2004 година иконата е предадена от Ватикана на патриарх Алексий II.

Предания и реалности

Легендите и реалностите са различни неща. Първите никнат от исторически личности събития, но придобиват свой живот, свои свободни, широки сюжети. Така е и с тази легенда за Сююмбике и Казанската Св. Богородица. Още повече, и тя е авторско пресъздаване, малко или много отдалечаващо я от ползваните източници. Дали царица с такова име е съществувала, категорично едва ли някой може да каже. Но, действително има в Казан 7-етажна кула, наречена така, свързана с разказаната легенда. Дали тя е построена от Иван Грозни, след завладяването на града, също е спорен въпрос. Според някои изследователи издигната е по-рано, според други – по-късно. А в литературата названието „Кула Сююмбике” се появява за първи път през 1832 г. в списание „Заволжскiй Муравей“, в текст за града Казан.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук