180 години от рождението на Васил Иванов Кунчев, известен като Левски, се навършват на 18 юли 2017 г. На тази дата на много места в страната ще се проведат тържествени събития. Мнозина се включиха в кампания, изследвайки делата на Апостола по българските земи. Решихме и ние да допълним историческата картина, проследявайки дейността на Левски на територията на днешната община Димитровград. Информация по темата потърсихме в Историческия музей. Предостави я главният уредник Недялка Тодорова.
Левски създава комитети в Ябълково, Странско и Меричлери
По време на своите обиколки по българските земи, Левски създава революционни комитети и в някои от селищата на днешна димитровградска община – в селата Ябълково, Странско и Меричлери.
С най-мащабна дейност се отличава комитетът в Ябълково /тогава Алмали/. Васил Левски минава през селото за първи път през 1869 г., заедно с Георги Данчов – Зографина, в началото на втората си обиколка по българските земи. Това става непосредствено след създаването на комитета в Чирпан. От тогава до 1872 г. той многократно посещава селото.
Център на дейността му е т. нар. Славянски дом, построен през 1871 г. в черковния двор за чешките и полски инженери Георги Прошек, Антон Пелц, Антонин Свобода, пан Банковски и граф Станислав Домбровски, строители на железопътната линия от Одрин за Белово.
Дейността на комитета в Ябълково е мащабна
Дейността на комитета е мащабна. Цялата тайна революционна кореспонденция минава през Славянския дом. Оръжието се закупува от инженерите и пренася чрез техен багаж.
В Славянския дом се пеят бунтовни песни, изнасят се лекции, четат се Ботевите стихове. Гостуват и заседават представители на революционните комитети от Хасково, Чирпан, Стара Загора. Васил Левски многократно посещава дома и присъства при полагане на клетва от новоприети членове на организацията.
Председател на ябълковския революционен комитет е Димитър Хубинов Ралов. Той е от Скобелево, а от 1868-ма до 1882 г. е учител в Ябълково. Подпредсеател и куриер е Иван Попкалинов Тенев. Активни дейци са братята Колю и Иван Стоеви, чешкият инж. Георги Прошек, поп Калин Тенев и други, в това число – останалите чешки инженери.
Подготвят засади за освобождаването на Левски, но съдбата отрежда друго
След залавянето на Левски, комитетските дейци от селото, под ръководството на окръжния хасковски комитет, започват подготовка за освобождаването му. Информацията е, че Апостола ще бъде откаран от София в Цариград, за да бъде обесен. Трябвало е да бъдат направени няколко засади, едната от които между станция Каяджик /днешен Димитровград/ и Търново Сеймен /Симеоновград/. Петър Берковски, председател на комитета в Хасково, извиква при себе си Георги Прошек. От него получава информация за разписанието на влака, скоростта и охраната му. Тази информация се изпраща на Атанас Узунов и се прави организацията за освобождаването на Васил Левски. Той обаче е обесен в София, което хвърля временно в униние комитетите в цялата страна.
Ръководителите на Славянския дом /на комитета/ в Ябълково понасят нелека участ. През 1874 г. Иван Попкалинов и братя Стоеви са заточени. Даскал Ралов отива с Прошек в Ихтиман и след това попада в Софийския затвор. Другите инженери се разпръскват из Османската империя, за да заличат следите си, свързани с „комитаджийските работи“. По време на Освободителната война, пан Домбровски се включва в помощ на освободителните руски войски. Прошек е един от организаторите на прекъсването на жп-линията до Одрин, което става причина да се задържи турската армия повече от 30 часа. За тази акция е награден от руското командване.
В знак на почит към тях, от 1962 г. в Ябълково се провежда Събор на славянското единство. По една случайност, поредният празник е днес. Акцент на честването ще е 180-годишнината от рождението на Васил Левски, писахме неотдавна, проследявайки историята на химна „Хей, славяни“.
В Меричлери и Странско Апостола изпитва смелостта на комитите
Истината и легендите често се смесват в народната памет. Така например, за идването на Левски за първи път в Меричлери се разказва, че през 1871 г. имал уговорка с главния учител Сава Катрафилов. Поканените съмишленици трябвало да се съберат в една плевня. В уречения час, вместо Левски влиза турчин, който започва да ругае събралите се. Повечето се изплашват и избягват, а останалите се втурват да обезоръжат турчина. Без да се съпротивлява, мнимият турчин хвърля оръжието и дегизировката. Учителят разпознава в негово лице Левски. По този начин Апостола изпитва смелостта и готовността на бъдещите комитетски дейци. Разновидност на тази история се разказва и за Странско. Там също се създава комитет от около 20 човека, начело с Митю Трендафилов.
В периода 1869-1872 г. Васил Левски многократно обикаля околни села, срещайки се с будни за времето си хора. Говори се за срещи с него в Каяджик, в Черноконево, и в други селища. Отделни жители на населените места участват и в заседанията на създадените в района комитети. В резултат тази дейност на Левски, във всяко селище са подготвени хора за бъдещата революция. По-късно те активно се включват в Руско-турската война, довела до Освобождението на България.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
