КЪСНА ПРИКАЗКА ЗА КОЛЕДА ИЛИ РАННА ЗА СЛЕДВАЩАТА

Фейлетон от Румен РУСИН

Зимата побесняла, кризата живо месо ръфа… Седи си Дядо Коледа в уютната къщичка в Лапландия, а от сърцето му кръв капе. Кахърен е. С този орязан бюджет как да раздаде подаръци на всички и за кого по-напред. Откъде да започне? Попитал джуджетата, ама и те с детски акъл- от хлапетата почни, викат. Хлапетата са бял кахър, с някаква китайска джунджурия можеш да ги залъжеш, мисли си добрият старец. С големите к`во да правя – те вечно са недоволни и непрекъснато хленчат. Свърши с имиджа ми…

Rumen-Rusin-1

–           А бе, още не е – чу се един баритон. Беше на елена Рудолф, най-верният му съратник и най-мъдрият от впряга.

–           Кажи, кажи, верни ми рогатко – почти проплака добрият старец.

–           Почни първо от богатите- директно препоръча елена и лукава усмивчица се изписа на муцуната му.

–           Че защо, те нали всичко си имат? – възропта от кумова срама белобрадият.

–           Като имат всичко, искат още повече- философски отвърна Рудолф и разполови едни сочен морков.

–           Знам и на всичкото имало повече- почеса брадата си вековният.

–           Ммдда… нали си чувал – „Обичам те повече от всичко”? Пък и йерархия някаква трябва да се спазва.

–           Вярно, бе…

–           Вярно я. Гледай сега к`ва е логиката…

–           Гледам – намества си очилата благият човек.

–           Раздаваш на милиони по бонбонче и те са недоволни. Малкото, знаеш, не се вижда. Даваш по една торта на неколцина. Засищa някак. Чаткаш, началник?

–           Чаткам – намества си ченето Добродушко.

–           И после – връзки, корпорации, спонсори, бордове на директори, консултации, услуги…

–           И какво ще консултирам? – недоумява.

–           Там е работата – нищо! Хиляди го правят. Хич няма да е лошо в тая закъсация…

–           Златен си ми, Рудолфчо, няколко хилядолетия да си ми жив!

–           Няколко не ща. Благодаря! По-малко да са, ама харни. Писна ми- все сено, сено… А сега курабийки, ябълчици морковчета ще завалят. Остаряваме наборе…

–           Ами с бедните к`ко ще правим – сети се дядо Коледа.

–           С изгубена кауза не се захващай! Те са толкова много, че всички са вдигнали ръце от тях. Помниш ли крилатата фраза на един български футболист- бедните да духат…супата.

–           Супа ли? Че откъде толкова супа?- пак се кахъри наивният дядо.

–           Ти пак твоята. К`ва супа, човече Божи!? В тая криза- супа! Друго да си намерят.

–           Другo, а?

–           Нещо на принципа на биберона. Дърпаш го и уж си сит, пък то нищо. Илюзия. Това е най-продавания подарък за бедни.

–           Грях си е някак си, ама, все пак, илюзиите излизат по-евтино. Прав си, Рудолфчо, нямаше да мога да мигна от безпокойство.

–           Прав съм я. А сега кажи на тия дребосъци да ми донесат две-три щайги с моркови – от турски произход. Запек хванах от сеното.

–           Ще ти сменя изцяло менюто, рогати ми служителю!

Ухили се доволно Рудолф, а след обилния обяд се уригна и написа коледно писъмце. „Братя и сестри, таранди, бедни мои братя, не се оправдавам с кризата, която която води началото си от Адама, но ви казвам, че сега е голяма криза. На молбата ви за зелена трева /евфемистично казано всички ги пращат за зелена трева/, УС /Управителен съвет/ на „Koled Lap….” ви съветва да се трудите усърдно. Ровете се в снега- изпод него има много питателни лишеи. Бог да ви пази от… вълците!”

baner-wid



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук