Да се привлекат паметници на културата и изкуството в Димитровград, независимо от произхода им, и да направим някаква алея на монументалното изкуство… Нямам против, но първо трябва да помислим доколко успяваме да опазим това, което имаме или сме имали. Мъчно ми е за нашето, димитровградско, което изчезна. Имаме амбицията да правим нещо, но голяма част от нашето го няма, казва Димитър Лиловски, бивш състезател по баскетбол, председател на Дружеството за физкултура и спорт, после и секретар на Община Димитровград, занимавал се с развитието на спорта, преди 1989 г.
Конкретна причина за позицията му са няколко изработени от бронз статуи и купи, на спортна тематика. Намирали са се на стадион „Раковски“ в Димитровград, мнозина вероятно ги помнят, поставени там през 50-те, останали до средата на 90-те години на миналия век, след това мистериозно изчезнали.
Имаше великолепни фигури на копиехвъргач, дискохвъргач…, други не си ги спомням, както и няколко големи купи. Фигурите бяха високи и сигурно тежаха по два тона. Предполагам, че още личат постаментите им, връща се във времето Лиловски.
След като ние не успяхме да опазим тези произведения на изкуството, за какви идеи и алеи говорим…, подчертава с разочарование той и пита: Кой ни гарантира, че ще ги опазим?
Спомня си, че от Комитета за култура (сега Министерство на културата) дошли трима човека, в средата на 80-те години на миналия век. Аз ги придружавах. Описаха ги като произведения на изкуството, споделя той за художествената стойност на статуите.
Каквото е можело да се открадне, се е откраднало, прави тъжна констатация бившият спортен деятел. И дава още примери със задигнати фигури от парк „Пеньо Пенев“, където имало момченце с бъклица и други. Сеща се още за „изпарили се“ бригадир и бригадирка, намирали се пред популярния през социализма плувен комплекс и младежки клуб „Кораба“. Добавя за унищожен паметник в село Върбица, тогава Филево…
Статуите и купите на стадион „Раковски“ са били майсторска изработка. От тях е останала само една купа. Намира се до входа на полицейското управление (на водещата снимка) и напомня безмълвно за отминали страници от живота на Димитровград.
Още за изчезналите произведенията на изкуството, очаквайте скоро… А, ако някои от читателите имат информация за съдбата им, нека я споделят в коментар.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
