Възможно ли е костите на хайдутина да лежат край село Бодрово, където имал скривалище?
За Ангел войвода, закрилникът на Родопите, се знае много. Знае се къде е роден, как е живял, кога е станал хайдутин, какво е правил в Балкана. Спомените си самият той е описал в книга. Не се знае само къде е гробът на войводата. Има обаче отправни точки, приближаващи към някакъв отговор на въпроса. Темата бе засегната преди дни при обсъждането на Общия устройствен план на община Димитровград от Василена Славейкова, управител на дружество, изготвило проекта. Тя подчерта, че не се знае, наистина, къде точно е гробът на прочутия хайдутин, но има вероятност да e в землището на село Бодрово, където войводата имал скривалище. Макар нелокализирано изцяло, мястото има статут на културна ценност, според документ от Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/.
Ако един ден се намери, ще се наложи и обособяване на охранителна зона, характерна за обектите с такъв статут, подчерта Славейкова. Условно, гробът на Ангел войвода може да се намира на територията на община Димитровград, посочва тя, базирайки се на обявление в Държавен вестник, брой 87 от 1979 г. В него се казва, че в местност „Големия гьол“ край Бодрово Ангел войвода имал скривалище – културна ценност от местно значение.
…В заповедите на НИНКН не се посочва дали това е и лобното място на Ангел войвода или е използвано само за скривалище. Обектът не е локализиран и би следвало да се направят допълнителни проучвания, както и да се изпрати комисия за разкриването му и определянето на фактическото му състояние, от страна на Министерство на културата, отбелязва коментар в цитирания документ. Действия обаче, до момента не са предприети.
Предания и песни прославят подвизите на народния герой Ангел войвода. Сравняват го с Момчил юнак, владетел на Родопите, в годините преди падането им под османска власт. Но човешкият живот е кратък. През 1862 г. войводата заболява тежко и разпуска дружината, която вече е надминала 100 души. Оттегля се в Света гора, в Хилендарския манастир. Понеже е неграмотен, диктува на един монах спомените си, съхранени и днес в манастирската библиотека. В тях отправя завет към българите да продължават борбата, да създават чети и дружини, да готвят всеобщо въстание. Умира през 1864 г., но как и къде – не е известно.
Ангел Стоянов Кариотов е роден в село Козлук, днес Драгойново, Първомайско, през 1812 година. Семейството било многолюдно и бедно. За да помага за прехраната, малкият отрано тръгнал с овцете. А защо станал хайдутин, има няколко версии, свързани с насилие и несправедливости, познати и от други предания – убит баща, отвлечена годеница, насилена сестра… Не е сигурно какво накарало буйния младеж да вземе такова решение, но го взел и това преобърнало живота му.
Отначало Ангел събрал приятели, на които също като него омръзнало от безчинства. По пътя в планината ги срещнал селянин, на когото трима помаци крадели овцете и го изнудвали за пари. Не стига и това, а взели сестра му, да я правят кадъна. Взел присърце неволите на човека, войводата решил да им направи засада. Когато помаците дошли, селянинът дал знак, пукнали пушки и тримата паднали убити. След още няколко такива случки османлиите предприели мерки.
Хасковският полицейски началник мислел, че лесно ще се справи с малката дружина и взел само 20 заптиета. По пътя чули гайда и помислили, че са попаднали на сватба, но видели сам гайдар… А той се приближил спокойно, извадил пушката си и я насочил към началника, питайки го къде отива и кого търси. С невярващи очи османлията видял от храстите да се подават още дула. Признал, че търси Ангел войвода. Защо, попитал той, като излязъл от храстите. Пребледнял, полицейският началник, слязъл от коня си и обяснял, че работата му е да преследва хайдутите и моли да бъде убит, но да не става за посмешище. Войводата го оставил жив и здрав, но срещу дума, че повече няма да преследва дружината. След случилото се, дълго време никой не посмял да тръгне срещу Драгойновския войвода.
След като умирил Хасковската кааза, Ангел обърнал поглед на изток. Беят на Одринско събирал данъка чрез една арнаутска шайка. Самият той живеел в Цариград. Войводата разбрал, че ако убие арнаутите, няма да спре тази беда. Затова с двама от верните хайдути заминал натам. Дегизирани като калайджии стигнали малко пристанище. Там обаче били разпознати от един хасковски турчин, което ги накарало да побързат. Качили се на кораб, но се оказало, че пътувал за Бурса. Когато разбирали това, вече било късно и нямало как да се върнат. Вързали капитана и го заставили да обърне за Цариград. На пътниците казали, че имали работа, която да свършат там и не търпяла отлагане. В столицата слезли като продавачи на добитък, с фесове и шалвари. Няколко дена обикаляли, да търсят бея и намерили магазина му на чаршията. Знаели, че тримата лесно ще се справят с него, но искали да вземат златото и да го върнат на сиромасите. Задачата се оказала трудна, защото желязната каса се намирала в къщата, пълна със слуги. Измислили хитър план. Влезли в магазина с предложение да сменят златни и сребърни пари, но е опасно тук да покажат стоката, че била много. Беят помислил, че монетите са крадени и че може да ги вземе на безценица. Поканил ги в дома си. Вечерта хайдутите отишли, а слугите ги въвели при господаря. Той наредил да донесат кафе и да не ги безпокоят повече. Щом останали сами, Ангел и другарите му вързали бея и поискали ключа за касата. Той привидно се съгласил, но след като отпушили устата му, се развикал за помощ. Тогава един от хайдутите ударил турчина смъртоносно. Намерили сами ключа, взели златото, а уплашените слуги гък не казали.
Същата вечер напуснали Цариград и край Хасково се срещнали с дружината. Голяма била радостта на четата, но не знаели, че след тримата била пратена потеря. Още на другия ден местността била обградена от 1200 души войска и башибозук. Обръчът започнал да се затяга. Но тъкмо бинбашията да даде сигнал за атака, момче с бяла кърпа се подало от храстите. Наближил с вдигнати ръце и подал бележка, написана с молив. После се отместил встрани. Чул се гърмеж и кучето, в краката на бинбашията, изскимтяло – куршум опърлил козината му от главата до опашката. Втори куршум изсвистял и свалил позлатения полумесец на войсковото знаме. Главнокомандващият запазил самообладание, макар от бележката да научил, че той вече е на мушката.
„С първия куршум ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето ти, а с третия ако не върнеш аскера – твоята глава”, пишело там. Обърнал се и дал знак за връщане, пред смаяните погледи на башибозука и войниците. Когато аскерът вече бил далеч, един от офицерите попитал какво пишело на бележката? „Че всичко се оправя, само пробитата глава не може, отговорил бинбашията.
Башибозукът обаче останал и нападнал четата, но точната хайдушка стрелба го спряла. Боят продължил цял ден, а вечерта хората от дружината, преоблечени като даалии, успели да се измъкнат и стигат връх Драгойна. Там преброили златото, което по-късно щели да раздадат на селяните, които да знаят и разказват, че „над каймакани и субашии, над паши и везири, Ангел войвода има”.
В текста за използвани материали от: bulgarianhistory.org и текст на Нели Великова.
На водещата снимка: Войводата, пресъздаден от големия български художник Димитър Гюдженов.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
