Културата обединява, политиката разделя. Говори Теодосий Спасов

Човек сам трябва да намира изворите на вдъхновението си, казва кавалджията

Добра среща имахме с Теодосий Спасов в Димитровград. Поговорихме с виртуозния ни кавалджия, преди участието му в концерта в театър „Апостол Карамитев“, посветен на легендарния кларинетист акад. Петко Радев. Спасов изпълни творбата си „Концерт за кавал, кларинет и оркестър“, заедно с виртуозния кларинетист Илиян Илиев. Премиерата на произведението бе миналата година със Симфоничния оркестър на Българското национално радио, а за изявата в Димитровград аранжимент направи диригентът на Забавно-духовия оркестър Митя Йорданов. Получи се различно и цветно, подчерта Теодосий Спасов.

Музиката ми е авторска. Както ми харесва, така си я правя

  • Г-н Спасов, винаги ми е било интересно да ви питам каква точно е вашата музика, като стил?
  • Моя, авторска. Музика и композитор – Теодосий Спасов. Започнах да композирам през 80-те години на миналия век моя музика. Съдържа в основата си българска народна музика, има много влияние от Балканите, много джазови елементи, също – поп, рок, класическа музика… Това е авторска музика. Така, както на мен ми харесва, така си я правя.
  • Това ли е бъдещето за развитието на чисто народните мотиви, например?
  • Ако видите, че имам последователи, значи това е бъдещето. Важно е да харесва на хората. Има публика за такъв тип музика.

Повечето музиканти по света свирят кавъри на звезди и познати неща, защото публиката ги възприема почти веднага. Другото е по-трудно – да наложиш естетика, концепция, вкус. Изработва се дълго време и има риск. Може да те харесат, може и да не те харесат, подчерта Спасов. Дава примери с големи гении в класическата музика. Много от техните творби първоначално са били провал. По-късно, когато минава време, публиката усеща и разбира творчеството им.

Слушам всякаква музика, не се задържам в една посока

  • Каква музика предпочитате да слушате?
  • Слушам всякаква и гледам да не се задържам само в една посока. Идвайки към Димитровград, слушах в колата Кърт Розенвинкел, американски изпълнител, един от водещите в момента джаз китаристи. Преди това си бях пуснал диск с „Боса нова“, както и класическа музика.

Казва, че вдъхновението му, когато прави нова музика, идва от срещи, от книги, от природата, от разговори… Човек сам трябва да намира изворите на своето вдъхновение. Не може, все едно, си хвърлил въдицата, да чакаш да дойде рибата на вдъхновението и да се улови, категоричен е кавалджията.

  • Когато композирате, чувате музиката предварително в мислите си или се появява в момента на свиренето?
  • Може да дойде в момент на импровизация и да се достигне до някоя идея. Друг път идва изневиделица, когато си ходиш по улицата. Някой път я сънуваш, трети път ти помага някаква малка фраза, мотив и изведнъж правиш форма и композиция.

Политическите и икономически интереси развалят достлука и дружбата

Музикантът е известен с това, че осъществява ред съвместни изпълнения с много балкански изпълнители. На 9 май, например, в столичния Sofia live club ще се състои премиерата на „Западно-балкански бенд /Western Balkans band/. Бендът е в състав – Теодосий Спасов; Влатко Стефановски, Македония – китара; Васил Хаджиманов, Сърбия – клавиши; Йелена Йовович, Черна гора – вокал; Амар Сесляр, Босна и Херцеговина – барабани; Дритан Хекурани, Албания – бас китара.

От друга страна, за Балканите, от край време се смята, че са „буре с барут и трябва само една клечка…“ На този фон, по време на Българското председателство на Европейския съюз, се говори и настоява за обединение и постигане на дълготраен мир.

  • Като музикант, как виждате стремежите да се търси мира?
  • Израснал съм в Добруджа, там, където се слива с Лудогорието и съм израснал с деца мюсюлмани. Чувствали сме се много добре, играли сме заедно и се разбираме. Яли сме от своите гозби и сме уважавали своите празници. Ако някой има икономически и политически интерес, може да развали достлука, както се казва, дружбата между хората. Искрите пламват не от обикновените хора. Пламват заради нечии чужди интереси и промиват мозъците на тези, които си живеят нормално и се уважават.
  • В такъв случай, можем ли да кажем, че политиката разделя, а културата – обединява?
  • Да, абсолютно е така. И ако политиката не достигне до съвършенството на културата, ще е много тъжно.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук