[quote]ИНЖ. ХРИСТО КОПАНО ЗА СЪНАРОДНИЦИТЕ НИ В ИСТАНБУЛ, ВЯРАТА, ТРАДИЦИИТЕ, СЪВРЕМИЕТО[/quote]
Христо Копано е роден в Истанбул. Трето поколение е от т. нар. „Цариградски българи”. Родът му произхожда от Костур. Завършил е Истанбулския технически университет, а преди него – френския колеж „Сен Беноа”. Машинен инженер. В момента се занимава с бизнес. Женен е за димитровградчанката Павлина Боботанова, сега Копано, художник. Живеят до старата Екзархия в града на Босфора и са част от общността ни там. Често прескачат до България, най-вече до Димитровград, който Христо много харесва, заради чистотата, архитектурата и приятелите. Разговорът започваме с историята на рода.
– Как българи от Костур се отзовават в Истанбул?
– Български гурбетчии са идвали в града още преди 200 – 300 години. Прадядо ми бил такъв. Идвал със съселяни, работили месеци или година, после се прибирали. Но след 1903 година, след Илинденското въстание, което е жестоко потушено, а селата подпалени, повечето гурбетчии, които били в Истанбул не се върнали. Също и след Междусъюзническата война, когато тази част на Македония остава в Гърция. Моят дядо е бил в българската армия в Балканската, а по-късно и в Първата световна война. След тях се върнал в Истанбул и дълги години работил в българското училище.
– Не си забравил българския. Езикът, явно, се пази в рода ти?
– Аз не знам колко добре го говоря, но интересното е, че въобще не съм ходил в българско училище. Нито съм живял в България. Всичко е от семейството – и да чета, и да пиша, и да говоря. Езикът се пази. Но аз съм благодарен и на Екзархията, на българската черква, задето службите са на български, а и учени хора от време на време дават езикови уроци. В детските години учехме песни и молитви, всичко това помага.
– Сплотена ли е българската общност в Истанбул. Доста ли сте?
– За съжаление, намалява и много е малка вече. Когато говорим за 19 век и възрожденския период, по официални данни броят на българите в Истанбул е бил между 30 и 50 хиляди. Цифрата е зависела, най-вероятно от хората, които постоянно живеят тук, и дошлите на гурбет. Много видни българи са живели в Цариград по онова време. Стефан Богориди е живял и е погребан тук, Гаврил Кръстевич – също, Иларион Макариополски, Аксентий Велешки, Александър Екзарх… Градът тогава е бил и център на търговията. Още стои, например Балкапан хан, но за съжаление в него няма вече нито един български магазин или фирма. А навремето е бил място, където нашите търговци са продавали стоките си. В Балкапан е била и кантората на видните търговци братя Тъпчилещови. От 1870 година до края на Балканската война Истанбул е, в същото време, центъра на българската църква. В него се намира Екзархията, която днес е исторически обект. Българите в Истанбул се срещаме повечето пъти точно в Екзархията. Тя е религиозен, културен и социален център. Място за честване на празници.
[pullquote_right]Между 30 и 50 хиляди са били през Възраждането българите в Цариград. Днес са около 400.[/pullquote_right]
– В момента колко етнически българи живеят в Града на Босфора?
– Около 400 човека сме кореняците, наричани „Цариградски българи”. Това е останало от 30-те хиляди навремето. Но в последните 15 – 20 години има и миграция от България, доста хора идват на гурбет, да работят, идват и професори, които преподават в местните университети. Изселниците с турски корени не броя… Техният брой е огромен.
– Гурбетчиите-българи, навремето са били в голямата си част предприемчиви хора – строители, занаятчии, търговци. Запазен ли е този дух във вашата общност?
– Съгласен съм напълно. Нашите деди повечето са били хора с умения – млекари, градинари, сладкари, кожухари, абаджии, джелепи, други занаятчии, строители. Предприемчиви хора, наистина. В поколенията им, може да се каже, че духът се е запазил. В общността ни сега има учени, университетски преподаватели, квалифицирани лекари, инженери, архитекти и бизнесмени, продължаващи традициите на стари търговски родове.
– Съхранявате ли традиции и обичаи?
– Когато живееш в чужбина не е лесно традициите да се опазят сто на сто. Но въпреки всичко, всяка година почти цялата общност идва да се черкува за Коледа и Великден. Събираме се на големите български празници. Няма музиканти измежду нас, но каним фолклорни групи и ансамбли от България. Почитаме и именните дни, може и в по-тесен кръг, непременно обаче, именници носят почерпка в Екзархията. Не забравяме, разбира се и Гергьовден – с печените агнета, после празникът на Кирил и Методий. Пеят се песни, играят се хора.
– Турското общество толерантно ли е към другите народности в мегаполиса?
– Турската република и обществото по принцип се толерантни към малцинствата. През 1923 година, например с Лозанския договор на тях се дават всички права. Което не значи, че проблеми през следващите години не е имало – не само за българите, но и за другите етноси. Но, оттогава до сега, може да се каже, в Турция не е имало никога религиозна забрана. Появи ли се напрежение между страните – било Гърция, било България, проблеми, естествено възникват и за съответните общности. Така например, най-напрегнат за нас беше периодът 1985 – 89 година, когато в България се смениха имената на турците и хиляди от тях после се изселиха. След това двустранните отношения се подобриха. През последните 10 години напредъкът е много голям. Така, като българска общност, успяхме да получим имотите, национализирани между 40-те и 60-те години на миналия век. В 2005 година, например, получихме официален акт за собственост на Екзархията, за черквата „Св. Стефан”, после и за други имоти в Истанбул и Одрин. Последното е 60 декара място в квартал „Шишли” не много далеч от Екзархията. Българската болница „Евлоги Георгиев” още не е върната и по въпроса се работи.
[pullquote_left]Кметът на Истанбул спонсорира реставрацията на Желязната църква, помага и правителството.[/pullquote_left]
– В Одрин, при възстановяването на българските църкви – „Св. Георги” и „Св. Константин и Елена” турските власти доста са съдействали. Има ли го това съдействие и в Истанбул? Знам, че в момента се ремонтира Желязната църква…
– Да, в момента се ремонтира Железната черква „Св. Стефан”. Голямата община Истанбул и властите поемат целия проект, кметът на града спонсорира реставрацията, а и правителството се включва за реставрацията на „Св. Стефан”.
– Вероятно отношение взема и българската страна?
– Български инженери участваха в изготвянето на техническия проект за ремонта на Железната черква. Сума Екзархията получава и от Дирекцията по вероизповеданията, за което, аз, като член на общостта съм благодарен. Свещеникът ни е от София, плаща му се заплата от Дирекцията. Българската Патриаршия и Дирекцията по вероизповеданията се интересуват от нашите проблеми и с каквото могат – помагат. Действа, както е известно и фондация „Св. Стефан” в София, създадена да помага на цариградските български черкви.
– Спомена, че живеете близо до площад „Таксим”, станал известен с големите протести от пролетта. А и сега продължават, макар не в такъв мащаб. Развихри се и корупционен скандал. Как се възприема това в самата Турция?
[pullquote_right]Турските медии почти не отразяваха протестите в България, имат си свои проблеми.[/pullquote_right]
– Моето лично мнение е, че в началото правителството на Ердоган направи доста хубави неща, но не реши да се оттегли навреме. Заради това, може би са възникнали и корените на тази корупция, за която се говори толкова много. Аз не знам как точно стоят нещата, не съм нито политик, нито журналист, нито анализатор, може би и вестниците прекаляват, но, както се казва – пушек без огън няма. Затова смятам, че е време вече правителството на Ердоган да се оттегли, за да спрат протестите. Те възникнаха през май миналата година не толкова срещу корупцията, колкото срещу някои арогантни изказвания на премиера. В основата им бяха млади, интелигентни хора. Не се допусна вмешателство от опозиционните партии. Но, Ердоган вместо да потърси причините, да акцентира върху икономиката, която вече е в криза, обръща нещата към религията, нещо нетипично за съвременното турско общество и принципите на републиката.
– А протестите в България, които също вече не са масови, отразяват ли се от турските медии? И как възприеха ставащото сънародниците ни в Истанбул?
– Протестите в самата Турция бяха много, много по-големи, отколкото в България. Имаше, доста ранени, 7 човека бяха убити, а много – арестувани. Така че вниманието беше към тях. Отразяваха се, донякъде и българските протести, не както тук – ден еди – кой си от протеста, след него – ден еди-кой си… В началото – да, показваха ги малко повече, но в момента изобщо не присъстват. Турция си има своите проблеми. Колкото до общността – коментира се, но повечето от живеещите в Истанбул българи са турски граждани и, искрено казано, политиката тук, много не ги интересува. Какво ще е правителството, не е от значение. Аполитични са, но милеят за българщината. Културата ги интересува повече от политиката. Тя е в основата на общността.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
