Разходка до скалното светилище над село Ангел войвода
Пролетта е най-доброто време за разходки сред природата. Дървета, треви и храсти се раззеленяват, птички пеят, цветята украсяват поляни и гори, слънцето грее и топли, но не жари като през лятото. Природата просто кани: Тръгвай! Подчинени на зова й тръгваме към близка забележителност, за която сме чели, но не се е отворила възможност да видим досега – Крепостта на гургулиците, най-древния /така казват/ слънчев часовник и тракийския култов комплекс край село Ангел Войвода. То е в община Минерални бани и разстоянието до него, от Хасково, е тридесетина километра.
До селото стигаме бързо, пътят е хубав. Табели, насочващи към забележителността няма, затова питаме насядали на припек местни хора къде е отправната точка за калето. Оказва се в другата махала. Продължаваме и пак питаме. Насочват ни към края на селото, където обръща автобусът. Има удобен паркинг и чешма с вкусна студена вода. Табела и тук липсва, но хората казаха: Само по пътя и за час, най-много, сте там. Преди вас поне тридесетина човека тръгнаха.
Поемаме. Лежерно, без бързане. Земният път е широк и само на места изровен. Наклонът е нормален, стръмнини няма, ходенето не е тежко. Може да се измине и с по-висока кола, но нали целта е да се раздвижим, да подишаме свеж въздух, да се радваме на гледките и пробуждащата се природа. Подминаваме две чешми, чиято вода не вдъхва много доверие, прекосяваме полянки и гористи участъци. През повечето време скалите са пред очите ни.
Останките са на скалист връх‚ известен като „Асара“. Известни са като „Кумбурлар калеси“, от турски – „Крепостта на гургулиците“. Тя датира от ранно желязната епоха, използвана е през античността и средновековието, уведомява Гугъл. На самото място информация няма. Явно, обектът не е печелил европейско финансиране, а за общинския бюджет изработката на табло е преценена като неоправдана. Разчитаме на предварителната подготовка и откривателския дух.
С наближаване на върха личат останките от крепостна стена в типичния тракийски стил – вал от струпани камъни без хоросанова спойка. Обхващала е западната и северната част на височината. Южната и източната са естествено укрепени от стръмнините на хълма. Високата част е сравнително равна. Там е бил разположен древният тракийски култов комплекс.
Първите сведения за него се появяват в българския периодичния печат през 30-е години на миналия век, когато във вестник „Ардинска дума“ е поместен материал от Н. Иванов „Кумбурлар калеси“. През 80-е и 90-е години са проведени теренни проучвания от Регионалния исторически музей – Хасково, Националния институт за паметниците на културата и Института по тракология при БАН. Разкопки, видимо, се правят и в последно време, а обектът е със статут „Паметник на културата от национално значение“.
В най-високата точка, в монолитна скала е изсечен саркофаг със седем стъпала към него. Но дали там е бил положен починал важен човек или гробът е символичен /кенотаф/, едва ли някога ще се разбере. Както и другите загадки на светилището. До зъбера със саркофага има още два, полуразрушени, поради което не може да се установи, дали и тук не е имало подобни изсичания – саркофази или площадки за ритуални действия.
Интересна е теорията за една от структурите – на режисьора Мая Вапцарова, племенница на поета. По нейни проучвания, това е най-древният слънчев часовник в света, на повече от 5000 години -теза предизвика оживени коментари в средите на археолози и астрономи. Откритието, според автора е от световен мащаб тъй като единствено в Мексико е намиран досега подобен часовник, но само с 5 стъпала, докато този край Ангел войвода е със 7. И се твърди, че наистина е удивителен – чрез него могат да се отчитат не само часовете, а минутите, секундите и дните, така че, освен часовник е и календар. Откритието, от месец май 2013-а, в началото на 2014 година е показано и във филм от Вапцарова.
Но не само това предизвиква посетителския интерес. Стъпалата в централната част на светилището, естествено, са най-предпочитани, особено за снимки, но има и много още. Ако ги вземем за отправна точка, пред тях, малко вляво се вижда идеално кръгло издълбаване, може би с ритуална функция, до него каменен гроб с откъртена от иманяри плоча. От дясно пък е вероятно водохранилище с изкусно издълбана в скалите, над него, система, насочваща максимално количество течност, при дъжд. Северно от „стъпалата“ са новите археологически проучвания, разкрили основите на малка църква от по-късна епоха. По пътечка край тях се стига до скали с издълбани множество обредни тракийски ниши. Впечатление правят почти идеално оформените ръбове на трапецовидните вдълбавания. А формата, според една от многото теории за тях, символизира вратата към отвъдното и се изрязва в скала от роднини на починал човек. Същата форма се среща и в древноегипетските погребения.
Любопитно подобие на голямо корито, издълбано в скален блок се открива и на юг, под главната площадка. Ориентацията му е изток – запад, което говори, че, може би е свързано със слънчевия път, но как и за какво – не се знае. Басейнът е плитък, с трапецовидна форма, дълъг почти 4,54 м., широк около 60 см. на изток и метър на запад. Може би е имал дървен покрив, ако се съди по жлебове от четирите страни, предназначени за закрепване на конструкцията.
С разглеждането и на този мегалит, програмата за деня е към края си. Посетена е още една забележителност, преживян е хубав ден сред природата, впечатленията са обогатени с нови пейзажи, фантазията се е развихрила. А и раздвижването е плюс. По пътя обратно към колата мислим за следващия обект. Измислим ли го и вие ще разберете 😊
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
