Близо 5 години живях в съседна Гърция и по стечение на обстоятелствата през това време можех да гледам само гръцка и руска телевизия. Не ми е направило впечатление нито по телевизиите на едната, нито на другата, държава такова масирано рекламиране на лекарствени средства се да прави, както у нас. /Рекламира се целогодишно, за всичко и все – магическото хапче, от което за един ден ставаш и можеш даже на Северния полюс да се разхождаш./ Да оставим настрана, че лекарствата в Гърция са много по-евтини от нашите, а също и какви суми отпуска здравната им система на сериозно болните и нуждаещи се от лечение.
За 5 години учениците нито веднъж не излязоха в грипна ваканция. Не, че нямаше грип и там, но отрано се вземат мерки и ограничения и до епидемия не съм чувала да се стига. Впрочем не съм чувала за подобни като нашите грипни епидемии и в околните на България държави.
Не съм привърженик на конспиративните теории, но сега, след двуседмична борба с грипа и всички последствия от него, вече наистина си мисля, че някой иска да пчели от болката и страданието на хората. Как иначе да си обясня, че години наред още в ранна есен започва да се говори за поредния грип. И тръгват по телевизиите „компетентни“ чичковци, които почват да ни обясняват отдалече какъв щам, с какви симптоми и усложнения и т. н. и т. н. ни очаква. Ами като знаете, защо не предприемете превантивни мерки за народа си, а оставяте всеки да се спасява по единично!? Как да го нарека такова поведение и кой има сметка от него?
И без да искам ми изплува едно сравнение с предишния режим, който беше обявен за престъпен. Та си спомням като ученичка, щом се заговори за грип, здравните работници от ХЕИ хващат кварцовите лампи и тръгват по детски градини, училища и работнически колективи, облъчваха ни по 2-3 минутки няколко пъти в седмицата, или ни накапваха в устата някакви капки – и до там. Може да е имало грипни епидемии, но на колкото години веднъж, грипни ваканции не помня – виж „дървени“ имахме, защото повечето училища се отопляваха на твърдо гориво и в студени зими то свършваше безвреме.
Ето такиви мисли ми „вървяха“ през главата докато се лекувах и страдах, а накрая ми остана усещането за коридор. Коридор, след вратата към Европа.
Автор: Иванка ДАНЕВА