Близо 5 години живях в съседна Гърция и по стечение на обстоятелствата през това време можех да гледам само гръцка и руска телевизия. Не ми е направило впечатление нито по телевизиите на едната, нито на другата, държава такова масирано рекламиране на лекарствени средства се да прави, както у нас. /Рекламира се целогодишно, за всичко и все – магическото хапче, от което за един ден ставаш и можеш даже на Северния полюс да се разхождаш./ Да оставим настрана, че лекарствата в Гърция са много по-евтини от нашите, а също и какви суми отпуска здравната им система на сериозно болните и нуждаещи се от лечение.
За 5 години учениците нито веднъж не излязоха в грипна ваканция. Не, че нямаше грип и там, но отрано се вземат мерки и ограничения и до епидемия не съм чувала да се стига. Впрочем не съм чувала за подобни като нашите грипни епидемии и в околните на България държави.
Не съм привърженик на конспиративните теории, но сега, след двуседмична борба с грипа и всички последствия от него, вече наистина си мисля, че някой иска да пчели от болката и страданието на хората. Как иначе да си обясня, че години наред още в ранна есен започва да се говори за поредния грип. И тръгват по телевизиите „компетентни“ чичковци, които почват да ни обясняват отдалече какъв щам, с какви симптоми и усложнения и т. н. и т. н. ни очаква. Ами като знаете, защо не предприемете превантивни мерки за народа си, а оставяте всеки да се спасява по единично!? Как да го нарека такова поведение и кой има сметка от него?
И без да искам ми изплува едно сравнение с предишния режим, който беше обявен за престъпен. Та си спомням като ученичка, щом се заговори за грип, здравните работници от ХЕИ хващат кварцовите лампи и тръгват по детски градини, училища и работнически колективи, облъчваха ни по 2-3 минутки няколко пъти в седмицата, или ни накапваха в устата някакви капки – и до там. Може да е имало грипни епидемии, но на колкото години веднъж, грипни ваканции не помня – виж „дървени“ имахме, защото повечето училища се отопляваха на твърдо гориво и в студени зими то свършваше безвреме.
Ето такиви мисли ми „вървяха“ през главата докато се лекувах и страдах, а накрая ми остана усещането за коридор. Коридор, след вратата към Европа.
Автор: Иванка ДАНЕВА
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
