Немалко социални услуги се полагат за попаднали в неравностойно положение хора. Има обаче и такива, които не могат да разчитат на близки и дори да има как, помощ трудно достига до тях, защото не знаят какво да направят и няма кой да им съдейства дори за оформянето и подаването на документи. Честата причина не е нежелание, а понеже остават „невидими“ за системата.
Такова, „невидимо“ е момчето на количките пред „Кауфланд“ в Димитровград. Името му е Пламен Паскалев. Макар че фамилията му едва ли е известна на някои. От ден на ден здравното състояние на 32-годишния Пламен видимо се влошава. Трудно ходи, почти прегънат на две, бута колички, за да изкара средства за препитание от посетителите на хипермаркета.
Нормално върви, бутаме количките. Дават по някоя, от време на време хората, за да взема стотинките. Повечето са добри, по-малко са лошите. Хубаво се отнасят с мен. Година и половина карам така. В началото бях здрав, но ми се появиха проблеми с кръста. Целия се изкривих. Вечерта, като си прибера, боли, минава като си легна, на другия ден пак така и отмалявам, споделя Пламен.
Той, разбира се, е здравно неосигурен. Не ползва медицински услуги. Живее в село Черногорово, в порутена къща, заедно с вуйчо си. Вода няма, спряна е заради неплатени сметки. Ток имало, по думите му, бил плащан от съседи, използващи двора и градината им. Обяснява, че през баня минава, когато се случи да отиде до майка му, живееща в симеоновградско село с втория си мъж. Баща му починал през 2020 г., блъснал го автомобил. Каквото искаш, прави, казвала майка му, без да се интересува много от положението му. Баща му живеел в Харманли и докато бил жив, с него също не поддържал редовен контакт.
Къщата в Черногорово е в бедствено положение. Така си карам и ми се вижда невъзможно да оправя нещата. Вуйчо ми работи при едни животни, не остава време. Хубаво е поне, че не се караме, доволен, все пак, е Пламен.
Младежът разказва, че преди време помагал на зеленчуковия пазар, но го използвали за почти без пари. Давали му по 2 лева, да разтовари цялата стока от някой бус. Затова се прехвърлил към „Кауфланд“, където „се ядвали“ нещата. Наскоро обаче имало проблеми и искали да ги гонят, заедно с другия известен тук персонаж в незавидно положение – Ванчо.
Нито бели правим, нито нещо лошо на някой, но през декември, по празниците, извикаха полиция. Специално мен ме обвиниха, че съм блъснал някакви автомобили с колички. А не е истина. Иначе, от хипермаркета не правят проблеми, разказва несретникът. След перипетиите, пак, се завърнал на паркинга и поел предишната дейност – да връща колички за стотинките в тях…
През зимата Пламен имал желание да се приюти за известно време в Центъра за временно настаняване, но не знаел какво трябва да направи и какви са изискванията. За прехраната обяснява, че понякога се възползвал от услугата за безплатен обяд, но разчитал главно на стотинките от връщането на количките.
Искам да продължа да си бъда на количките и някой да ми помогне да си изкарам социална пенсия, споделя Пламен Паскалев. Болен съм и все по-трудно работя, признава той.
Прави впечатление, че въпреки жалкото си съществувание, не се оплаква и не се самосъжалява, с бодър дух е и уверен, че животът му ще се подобри. Как, не знае, но го вярва. Вярва, че положението му ще се подобри…
А как да се подобри, ако не получи помощ от обществото? Заболяването му от само себе си няма да мине, от седмица на седмица несретникът все повече се изкривява и по-трудно бута количките. Клиентите, наистина го съжаляват, но дребните суми, освен за прехрана, за друго не стигат. Лекарски преглед Пламен не може да си позволи, за лечение да не говорим… Страда мълчаливо и се усмихва. Може ли някой да му помогне? В европейска държава, с развита, уж, социална система нещастници като него, сами ако не си помогнат, не разчитат на никой. А сами не могат, нито знаят как… Не умеят и да контактуват по нормалния начин, да поискат помощ… Но, може пък институция някоя да го забележи. Да му предложи съдействие, поне за лечение. За социална помощ, за инвалидна пенсия, защото заболяването му, може би е необратимо… Такава е и идеята за тази публикация. Някой да забележи Пламен, да помогне? Кой…
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
Няма такова нещо „невидими хора“. И не „обществото“ трябва да помогне на „невидимия“ Пламен. За това има предостатъчно обществени институции, с претенции за обществена значимост, които са призвани да помагат на такива като Пламен . Няма смисъл да ги изреждам всичките, много са. С работещи на заплата в тях. Ако Пламен Паскалев няма представа за тях, работещите в тези институции не са слепи и имат представа за него. Дали са могли да му помогнат? Естествено, че са могли. Просто досега „случаят с Пламен“ не е бил поставен като задача за изпълнение от някой от „големите“ началници. Да се надяваме, че след този покъртителен репортаж, някой от големите началници в Димитровград ще разпореди да се вземат съответните мерки…
ЛОШОТО Е ЧЕ НЕ Е ЕДИНСТВЕН МНОГО ПЛАМЕНОВЦИ ИМА ИНСТИТУЦИИ НЯМА ТО ГИ ИМА АМА ТЕ СЕ ПРАВЯТ НА НЕВИДИМИ ВИЖДАЩИ ВСИЧКО И ВСИЧКИ КАТО ПЛАМЕН ГИ
ЗНАЯТ ТЕ ТРЯБВА ДА ПРОЯВЯТ ЧОВЕЩИНА И ТРЯБВА ТЕ ДА ИМ ПОМОГНАТ НО КАДЕ ТИ АЗ СЪМ СЕ РАЗПРАВЯЛА С ТЯХ ЗА ДВЕ ШИЗОФРЕНИЧНО БОЛНИ ДЪРЖАВАТА И СОЦИАЛА ТОВА СА ХОРАТА АМА УВИ ……. ТЯ ТЕМАТА Е СТРАШНА