Каубоят от Димитровград: По-добре цар на прерията, отколкото роб на цивилизацията

И целият свят да е против мен, слушам само вътрешния глас, казва Николай, известен като Джанго

контакти

От години по улиците на Димитровград се вижда човек, досущ като каубой, с характерните шапка, дрехи, атрибути. Кой ли е? Как може да ходи така? Не му ли е неудобно от любопитните погледи, питат се сигурно тези, които не го познават. А тези, които го познават, знаят че е съвсем обикновен човек, чист по душа, работлив и добродушен, само че, избрал свободата да живее в свой свят? Което е и смелост.

Срещаме се с Каубоя на диво място извън града, като по уестърните, в тон с историята, която разказва.

Предпочитам да се чувствам цар на прерията, отколкото роб на цивилизацията. По каубоите се запалих през 1977 г., когато в бившето кино „Миньор“ гледах „Златото на Маккена“. Филмът силно ме впечатли и развихри детското  въображение. Героите се запечатаха в съзнанието ми, казах си: Порасна ли, ще бъда като тях, връща се към началото колоритният мъж.

Името му е Николай Господинов. Роден е на 3 януари 1965 г. в димитровградския квартал „Марийно“. После семейството се мести в централната част на града. До 6 клас учи в училище „Любен Каравелов“, после, още две години, в „Пенчо Славейков“, а след това – за лесничей в хасковски техникум. Горски обаче не става, защото баща му се притеснявал, че трябва да носи оръжие и щели да го пратят на по-далечно място. По ирония на съдбата, години по-късно, на кръста си е препасал кобур с макет на барабанлия „Смит и Уесън“, от началото на 19 век…

Джанго сам си шие каубойските дрехи, има и ранчо  

Работа Николай, известен и като Джанго, започва в местния рудник „Миньор“, където работи 12-13 години. След това, около десетина години е в София – в предприятие за шоколад, за питки, в мебелна фабрика, на други места. От 2010 г. е пенсионер, връща се в Димитровград, а край Марица създава малко ранчо, където гледа зеленчуци. Няма жена и деца. Има сестра, която живее със семейството си в Испания. Предложила му да заживее при тях, но Николай предпочита да остане в родния град.

Макар да не е шивач, сам си шие каубойските одежди – панталони, шапки, елечета, прави си ботуши със шпори. Използва един модел и размер, сменя само цветовете. Разполага с богат гардероб – около 20 панталона,  над 20 елечета, няколко шапки и ботуши. Набавил си е кожи, но към момента не шие. Има и други дрехи, които някои биха определили като „нормални“. С тях ходи по града и слага само елече и шапка. На останалите се радва когато е в ранчото.

От началото на 90-те години на миналия век започнах да ходя по този начин. Нещата съвпаднаха естествено с новото време, когато се сетих, че съм си дал обещание в края на 70-те. За това помогнаха и многото каубойски филми, които гледах, казва Джанго. Прякор, появил се покрай едноименния филм с актьора Франко Неро, от 1966 г.

Първо, отидох в Хасково да търся шивачи, да ми ушият нещата по модел, но ми казаха, че е пипкава работа, че ще струва много пари и се отказах. Почнах постепенно сам да пробвам, разпарях дънки и други дрехи, после ги шиех по мой тертип. Първата си шапка направих през 1989 г., а до 1997 – общо 10, от плат. Първоначално вземах ярешки кожи от пазара за жив добитък в „Мариино“. За 2-3 години успях да обработя 50 кожи, четейки от специализирана литература как се прави. Направих 10 чифта дрехи, от големи парчета. След няколко години ги изхвърлих и започнах да правя нови, от много по-малки парчета, вече обработена кожа. Вземах ги от отпадъците на местна фабрика, споделя Джанго.

В началото хората ми се присмиваха, сигурно и сега ме приемат така някои. Аз обаче си казах, че ще устоя и се радвам, че успях. Майка навремето ме укоряваше, но аз още повече се амбицирах. Не ме интересува, дори целият свят да е против мен! Слушам само вътрешния глас и си казвам, че след като не преча на никой, мога да си го позволя. За мен това е свободата. Приемам себе си като каубой, водя малко по-суров живот, харесва ми и отхвърлям много от нещата на развития свят, допълва Николай.

Конят и велосипедът

Каубоят и конят във филмите са неразделно свързани. Димитровградският каубой обаче кон няма. Има велосипед и го кара така, че отстрани изглежда, сякаш го възприема като кон. Държи кормилото с една ръка, като юзда, другата е свободно отпусната, тялото изправено. Носи се дори слух, че нарочно изкривявал джантите, за да чувства ефекта на конски тръс. Връзката на велосипеда с коня Кольо не отрича. Но за изкривените джанти се усмихва. Истината е, че преди години опитвал да язди. Неуспешно. Паднал, счупил ребро и му минал меракът. По същата причина не го влекат и автомобилите. През 1987 година катастрофира, пак чупи ребра и се зарича да не купува кола. Колелото го устройва напълно. Но ако му се отдаде възможност, да управлява дилижанс, не би отказал…

Имам три велосипеда. Направил съм за тях кожени дисаги. Поддържам ги и ми служат вярно. Чувал съм за изкривената джанта, някои дори са ми предлагали да го направя, че щяло да вози колелото като кон, но защо е нужно? Нали ще го разваля, казва с усмивка любителят на уестърни.

Каубой по дух, до дивото, в борба за свобода

Николай е каубой по дух и вид. Макар и не съвсем като тези във филмите. Те гледат крави, пият, пушат, стрелят… Нашият не гледа крави, дори не ги обича. Не пуши, не пие, само по малко вино, против е насилието и убийствата. Не харесвам тези неща в каубоите. Приличам малко на Лимонадения Джо, казва за себе си. Персонажът е от едноименната чехословашка музикална уестърн комедия от 1964 г.  Освен това, от години е спрял безалкохолните напитки, избягва изделия от пшеница. Хапва хляб от просо, който сам си приготвя.

Животът ми изглежда ограничен, за другите.  Но, така ми харесва, по-близо до дивото. За мен свободата е да не съм зависим от хората и технологиите. По улиците виждам застоял начин на живот и никаква съпротива срещу гадостите, които стават в България и по света. От телевизията бълват отровни реклами, а предаванията са строго профилирани, без да включват хора с по-различен вкус, като моя. Чудя се на себе си, защото такива неща още повече ме зареждат, заявява Николай –  Джанго.

Каубоят от Димитровград не е ходил в Америка, да види Дивия Запад отблизо. Преди имал желание да го направи, сега – не чак толкова, защото не обича, твърде да пътува. Не познава и други като него, което не е толкова важно. По-важен смята начинa на живот, такъв, какъвто човек сам си е избрал. Сам устоява… Затова носи кожени дрехи и не обръща внимание на насмешливите погледи, има револвер,  язди велосипеда като кон, свири на банджо и хармоника, доста добре, при това. И кой знае, може би наистина носи духа на живял в миналото, възроден в настоящето каубой.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук