Развитието на едно общество личи по рефлекса му да опази културното си наследство и стремежа да създава ново, като надграждане. Тези две страни се срещат в разказаната история. На първо място, разглеждаме обсъжданата от дълги години идея в Димитровград да се създаде (някога) Алея на монументалното изкуство, с паметници от близкото социалистическо минало, които обаче не е задължително да бъдат политически обвързани.
Такъв е случаят с ансамбъл от статуи и купи, намирал се десетилетия на димитровградския стадион „Раковски“. Те биха могли да се възприемат като първообраз на подобна алея. Темата за тях, както вече акцентирахме в предварителния текст, е на Димитър Лиловски – бивш състезател по баскетбол, председател на Дружеството за физкултура и спорт, после и секретар на Община Димитровград, занимавал се с развитието на спорта, преди 1989 г.
Неговата основна теза бе, че преди да тръгнем да правим каквито и да е алеи и подобни, трябва да помислим доколко успяваме да опазим това, което имаме или сме имали… В този ред на мисли, спортният деятел попита къде са статуите, произведения на изкуството, разположени край стадиона?
Намирането на информация за тях се оказа трудна задача, на снимки – също. Странното е, че сякаш никой нищо не знае за тези монументални фигури, констатира Лиловски. Имаше великолепни копиехвъргач и дискохвъргач…, други не си ги спомням, както и няколко големи купи, казва той. Помни, че от Комитета за култура (сега Министерство на културата) дошли трима човека, в средата на 80-те години на миналия век. Аз ги придружавах. Описаха ги като произведения на изкуството, споделя той за художествената стойност на статуите. Това бе причина да изпратим запитване до Министерството и ако изпратят отговор, ще го представим.
Благодарение на Исторически музей – Димитровград, успяхме да намерим немалка част от информацията, както и снимки, вероятно сред малкото запазени.
Разполагаме със снимки на две статуи – копиехвъргачка и дискохвъргачка – изработени от бронз, както и на шест купи – вази. Само за копиехвъргачката е направена информационна карта, обясни Николина Умурска – гл. уредник, завеждащ отдел „Нова и най-нова история”. Тя предостави и странична информация за фигурите, срещаща се в отделни документи. Сред тях е картотеката на паметниците на монументално-декоративната украса от община Димитровград, съхранявана в музея.
Декоративната скулптура „Копиехвъргачка“ се е намирала на стадион „Химик“. Състоянието й е добро, записано е в информационната карта, оформена на 13 август 1980 г. Стадионът е открит на 1 май 1954 г. Носел е името „Ленин“, после „Химик“ и „Раковски“.
Скулптурната фигура „Копиехвъргчака“ е изработена от бронз и монтирана върху постамент, направен от мозайка. Фигурата не се забелязва, въпреки че е висока 4 метра, поради нехайното й поставяне. Позата на фигурата е превзета и твърде театрална, като жест. Носи отпечатък на стандартност, пише в картата.
В нея е уточнено още, че размерите на целия ансамбъл е: 1/2/4. Годината на завършване на фигурата е 1954-та, на стойност 8000 лева. Обоснованото предположение на Николина Умурска е, че е поставена на стадиона на по-късен етап, тъй като не е бил напълно готов през 54-та. В следващите години спортният комплекс продължава да се достроява и вероятно тогава са сложени скулптурните фигури и купи.
Името на автора на конкретната статуя в картата липсва. На едно място в картотеката на паметниците на монументално-декоративната украса от община Димитровград, обаче е отбелязано, че автор на ансамбъла е Г. Гергов, без допълнителна информация за него. След проверка в интернет, допускането е, че става въпрос за скулптора Георги Петков Гергов, роден през 1921 г. Той работил върху фигурни композиции в областта на монументална скулптура – предимно паметници, както може да се види на линка.
Според информацията в музея, освен фигури „Копиехвъргачка” и „Дискохвъргачка”, в ансамбъла е имало и шест купи, срещани като вази в някои документи, изработени от метал, както е записано. Въпросните купи имат наименования, свързани с изображенията на тях, представящи различни видове спорт: „Борба”, „Боксьори”, „Лекоатлети”, „Лекоатлетическа щафета”, „Мотоциклетизъм”, последната е с коне, но не е посочено наименование. За тази с боксьорите пък е уточнено, че е метална амфора.
За статуите е записано, вероятно така е и за купите-вази, че са отляти през 1954 г. в Химическия комбинат, разполагал с леярна. Заснети са на стадиона най-вероятно в началото на 80-те години, когато е правена картотеката на паметниците на монументално-декоративната украса от община Димитровград, със скулптури, сграфита, пана, фигури. Последната справка за тях е от 1988 г.
За първи път някой се интересува от тази монументална украса. За толкова години за първи път правя допълнителна справка, констатира с интерес Николина Умурска.
Учудване, че след около 30 години някой чак сега се е поинтересувал от произведенията, украсявали стадион „Раковски“, изрази и Петър Кашмеров, пенсионирал се преди време като организатор „Спортни дейности“ в Община Димитровград. Никой не ги потърси, никой не попита къде са и що са…, констатира Кашмеров и до голяма степен разплете мистерията с липсващите фигури, за които каза – бяха впечатляващи.
Събеседникът ни е бил изпълнителен директор на общинския футболен клуб „Септември“ – Черноконево, поддържан от „Компакт“, включително стадионът. Спомня си, че поне до средата на 90-те скулптурите са били на постаментите им. Останали са само те до наши дни. Точно 8 броя са. Това отговаря на описаното – две статуи и шест купи. Статуите са били от двата края, купите – между тях, разказват запитани от близкия квартал.
Точни периоди Кашмеров не посочва, но споделя, че до около 1994 г. ходели всеки ден на тренировка, а стадионът поддържали до около 1998-99 г.
Отивам един ден – отрязали ръката, след това нещо друго… Тогава изготвих докладна до кмета, че трябва да се вземат мерки, разказва той. Не може да си спомни кога, но обяснява, че било по времето на кмета Димитър Хаджииванов. Ако това е така, допускането е, че е станало през 1999 г., когато Хаджииванов, покойник вече, застъпва в първия си мандат, от общо два.
После от Общината пуснали заповед. Наредили фигурите да бъдат отнесени в склад на БКС. Дали веднага са откарани там, е под въпрос. Някои си спомнят, че известно време се намирали пред полицията в Димитровград. Може би това обяснява наличието на една от купите, намираща се до входа на управлението. Дали е част от същия ансамбъл, няма как да се каже със сигурност. Дори да не е, ясно е, че е от същото „поколение“, което изглежда безвъзвратно изгубено.
По мое време статуите си бяха по местата, сподели Господин Георгиев, бивш кмет на Димитровград, мандат 1995 – 1999 г., когото също потърсихме. Той допълни, че няма спомен и представа за последващата съдба на произведенията. Тези монументални големи статуи можеха да стоят и на стадион, и на алея, която не е само на тоталитарното изкуство. Бяха великолепни, подчерта Господин Георгиев.
Много време стояха в склад на БКС, две или три години. Една сутрин стана ясно, че ги няма. Изчезнали предната вечер. Не е имало разбиване. Даже си спомням, че имаше един голям барабан с използван омаслен меден кабел, той също беше задигнат. Обадиха се на полицията, но явно се е „стигнало“ до неизвестен извършител. Дори нямам идея дали имаше преписка за кражба. Нямаше разследване, обяснява Кашмеров.
По случая се разказва, че за обекта отговаряла охранителна фирма. Имала ли е тя някакво отношение към кражбата, няма как да се каже. Разказва се и история около пазач, поискал да отсъства точно по време на мистериозното изчезване. Така че, може би, вечерта, в която произведенията на изкуството изчезнали, пазач не е имало. Използвана ли е от крадци липсата или има нещо друго, само отминалото време знае. Предположението е, че акцията е подготвяна. За това говори фактът, че фигурите са тежали по 2 тона, двойно по-високи от човешки ръст. Преместването не е било възможно, без автокран.
Жалкият факт е, че спасените от мародери на стадион „Раковски“ статуи са били откраднати при съхранението им в общинско предприятие. Съдбата им след това е неизвестна. Предполага се, че са били претопени. Но кой знае? Може и да са в двора на нечий дом или вила… Така или иначе, споменът за бронзовите спортисти напомня за едно безвремие, в което миналото още не си е отишло, а бъдещето още не е дошло.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
