Зложелатели атакуват електронните пощи на хората в последните седмици с три основни групи зловредни имейли, като целта е да получат достъп до устройствата и банковите сметки на жертвите. Някои от тях толкова добре имитират съобщение от куриерска служба, администратор на електронната поща или автентична реклама за промоционални услуги, че много потребители биха се подвели и станали жертва на измамата.
Това предупреждава създателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова. Тя препоръча, преди кликване върху дадена връзка, да се задържа показалецът върху нея, за да се види до какъв адрес би отвела. Всички изпращачи на подобни съобщения трябва да могат да бъдат ясно идентифицирани. Руменова посъветва още внимателно да следим какво и от кого сме поръчали, защото получаването на известие да очакваме пратка от търговец, от когото не сме пазарували, както и нещо, което не сме си купили, е сигурен знак, че сме набелязани за жертва на предстояща измама.
Прогнозата е тенденцията да се задълбочи в периода на най-активното онлайн пазаруване, когато потребителите очакват доставката на своите покупки.
В първата група зловредни имейли попадат писма, които уж са изпратени от фирма. Те съдържат данни за тази фирма, която на практика не съществува, както и прикачена фактура в PDF файл. Тази измама е много подходяща точно в този период, в който хората са направили поръчка и очакват някаква сделка да се довърши. Отварянето на този файл, който най-вероятно е вирус, ще порази компютъра им.
Другата група разпращани електронни писма, които са тип фишинг, е приканване на потребителите да последват дадена връзка, за да запазят акаунта си в пощата. В някои случаи потребителят е известен, че уж е нарушил правилата за ползване на услугата и тя ще му бъде спряна, ако не потвърди регистрацията си. „При кликване върху връзката потребителят дава възможност на лицето, което цели да извърши някакъв тип измама, да получи достъп до устройството. Могат да бъдат блокирани файлове или самото устройство, да бъдат заключени и да се поиска откуп за възстановяване на достъпа на собственика им до тях. Това се прави с цел изнудване.
Третият тип писма са оформени така, че да изглежда, че са изпратени от електронен търговец или от куриерска служба. От потребителите се иска през връзка да посетят платформа, да въведат свои данни и да извършат плащане на мито за освобождаването на поръчана от тях стока.
Характерно за фишинг атаките е, че обикновено изискват спешност на действията. Това цели създаване на паника у потребителя, замъгляване на трезвата му преценка и ограничаването на възможността да потърси повече информация и да се консултира с по-информирани от него относно тези въпроси.