Какви са причините за високите цени на тока? Утопия ли е зелената енергия?

В последните месеци рязко се увеличава цената на електроенергията и това поражда притеснения у всички. Още повече, процесът продължава, а първопричините, някак останаха забравени. Затова потърсихме разяснение, на достъпен език, от юрисконсулта на ТЕЦ „Марица 3“ Юлиян Семерджиев, който е с дълъг стаж в бранша и като представител на предприятие – производител на електричество, е наясно с процеса.

Огромно търсене на ток – ограничено предлагане – свръхнедостиг – скок на цените

На първо място, трябва да се каже, че проблемът с повишените цени е oбщоевропейски и България, като член на ЕС, също страда от него. Тъй като нашата икономика е по-слаба, тук този проблем се усеща още по-силно. Казано накратко, основната причина за постоянно растящите цени е огромното търсене на електроенергия, вследствие на възстановяване на европейската икономика от кризата Ковид-19, което търсене обаче е съчетано с ограничено предлагане.

До този извод може да се достигне, ако се разгледат енергийните процеси от икономическа гледна точка. Първопричините за този свръхнедостиг на електроенергия обаче са много по-дълбоки и сериозни, защото се касае за невиждана до момента общоевропейска енергийна криза. Въпреки че проявлението на тази криза, а именно високите цени, се случва в последните няколко месеца, то началото на самият процес е доста по-назад във времето. Защото години наред европейските държави се самоубеждаваха, че лесно може да се премине към енергетика, доминирана от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, като се премахнат изцяло фосилните горива – въглища и нефт. И не само се самоубеждаваха, но и предприеха драстични действия в тази насока, а именно стопира се проучването и добивът на фосилни горива. Спря се също и изграждането на ТЕЦ-ове, а съществуващите такива преминаха основно на газ. Вследствие на това въглищата и нефтът станаха кът, а цените им се повишиха драстично. А що се касае за газа, той, основно, се доставя от страни извън ЕС, които усетили този недостиг, започнаха да спекулират с цената. Тоест, Европа сама се отказа от енергийната си независимост, преследвайки утопията – зелена енергия. Резултатът е, че енергията може би стана по зелена, но със сигурност стана и много по-недостатъчна, а от там и много по-скъпа.

За електроенергия великите в ЕС чакат вятър или слънце, Русия, Китай, Индия – не и са в подем

Не е ли възможно ВЕИ – слънчеви и вятърни, да заменят ТЕЦ-овете и да се реши проблемът с недостига на електроенергия, предвид, че тези ресурси са неизчерпаеми и на практика – безплатни? Звучи много добре, но поне засега, а и в обозримото бъдеще, това е утопия, защото колкото и да ни се иска, все още човечеството технологично не е стигнало до такова ниво в енергетиката, при което да може да разчита изцяло на ВЕИ. Така че категорично на този етап ТЕЦ-овете не могат напълно да бъдат заменени от слънчеви или вятърни централи. А повишаването на цените, го доказва и то на практика. Въпреки че се наляха трилиони евро във вятърни и слънчеви централи, великите държави от ЕС сами се поставиха в ситуация, при която чакат да духне вятър или да пекне слънце, за да имат ток. За съжаление обаче, тези източници на енергия са непостоянни и непредвидими, макар и да са неизчерпаеми и безплатни. Ще се съгласите, че обикновено имаме нужда от много повече електроенергия, точно когато липсва слънце и вятър.  Разбира се, трябва да сме коректни и да кажем, че слънчевата и вятърната енергия наистина са нещо прекрасно и са огромно достижение. Същите обаче, както казах, засега не са достатъчни да осигурят цялата необходима на човечеството енергия. Със сигурност те ще стават все по важен фактор, но това трябва да става постепенно. И тук трябва да се добави, че не всички държави по света споделят политиката на ЕС, що се касае до бързата замяна на конвенционалната енергетика с по-зелена. Огромни държави като Русия, Китай, Индия и др. разчитат изцяло на енергия, произведена от въглищни централи. Тези държави не бързат да встъпят в ангажиментите за климатични политики, свързани с глобалното затопляне и ограничаване на въглеродния „отпечатък“, оставян от човека върху планетата. В момента техните икономики са в подем, защото ползват евтина енергия и така стоките им са много по-конкурентноспособни на тези, произвеждани в ЕС.  От друга страна, всички усилия на ЕС за намаляване количеството на СО2 в атмосферата бързо се „обезценяват“ от милиардите тонове СО2, „произведен“ в държавите извън съюза.

Предлага се атомната енергия да бъде призната за зелена, но решава ли това проблемите?

Всички сме запознати с ползите от ядрената енергия – ниска цена, минимално въздействие върху околната среда, надеждност и др. Сега покрай „зелената сделка“ дори се заговори, че една част от средствата по нея следва да се насочат към изграждане на нови атомни мощности, които да решат проблема с недостига. Тоест, след като въглищните централи – основен замърсител с СО2, бъдат закрити, на тяхно място да бъдат изградени атомни централи. Предлага се голяма част от европейските средствата, вместо към слънчеви и вятърни централи, да бъдат пренасочени към строителство на нови АЕЦ, а атомната енергия да бъде призната за зелена. Има, разбира се, логика в това, но има и доста подводни камъни, защото ядрената енергия също има своя вреден „отпечатък“, въпреки че същият не е толкова видим колкото въглеродния. Тук трябва да се каже, че в света вече има изградени около 500 ядрени реактора, които доставят 13-14 % от световната енергия, която е евтина и чиста. Това е само към настоящия момент, но рядко някой към тази евтина цена калкулира и огромните разходи за съхранение на отработеното ядрено гориво, което и ще остане като наследство на бъдещите поколения. Също така не трябва да забравяме и че колкото и надеждни, и безопасни да са вече новите АЕЦ, то няма как да се избегне на 100% рискът от аварии. Всички помним „Чернобил“ и „Фукушима“ и какви катастрофални за планетата земя бяха последиците от авариите, случили се там.  Тоест, „имиджът“ на атомната енергия също не е особено чист и до голяма степен това не е без основание.

Засега е невъзможно да се постигне едновременно евтина, надеждна и чиста енергия

Да поговорим за изхода от енергийната криза и за възможностите да се получи евтина, надеждна и чиста енергия. Ще цитирам председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен: „Енергийният микс на бъдещето се нуждае от повече възобновяема и чиста енергия. Наред с това, имаме нужда от стабилни източници на ядрена енергия, в хода на енергийната трансформация от природен газ“. Това е правилния път, но според мен по-важният въпрос е кога и как това може да се случи? Защото за да е стабилна една електроенергийна система, тя трябва да се крепи на няколко стълба. В момента електроенергийната система се крепи на въглищна, газова, ВЕИ и атомна енергия. Те съставят т. нар. енергиен микс и няма как да премахнеш един от тези стълбове, без да си напълно сигурен, че си го заменил с друг, защото в противен случай, системата ще рухне. Ето защо преходът между конвенционалната енергетика, базирана в голяма степен върху фосилни горива и по- чистата такава, базирана върху възобновяеми източници, следва да бъде доста по-плавен и доста по-продължителен. Разбираеми са усилията на ЕС да се ускори този преход, но действията, които се предприемат в тази насока, трябва да бъдат прецизирани така, че да не се стига до кризи от този мащаб. За съжаление, на този етап мисля, че е невъзможно да се постигне едновременно евтина, надеждна и чиста енергия. Налага се да се прави компромис с едно или няколко от тези неща.

България има добре работеща система, но е в капана на високите европейски цени

Засега България има добре работеща електроенергийна система, базирана на три основни стълба – ТЕЦ-овете от комплекса „Марица Изток“, АЕЦ „Козлодуй“ и Големите ВЕЦ-ове. Към този микс се добавя и енергията, произведена от слънчеви и вятърни централи. На сайта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) – www.eso.bg,  всеки в реално време може да се информира колко е общият товар във всяка една минута, потребяван в България. Там може също така да се види и разпределението на това потребление, а именно кой източник на енергия каква част покрива. Обичайното приблизително разпределение е: над 50% – ТЕЦ-ове, около 30 %  – АЕЦ и около 10-12% – ВЕЦ-ове. Останалата част се допълва от слънчеви, вятърни и др. източници. Разбира се, съотношението в този микс постоянно се променя, но обикновено тези параметри преобладават. Също така трябва да се каже, че една част от произведената в България електроенергия се продава на европейската енергийна борса на високите борсови цени. Към момента няма как производителите да бъдат задължени да не изнасят и продават тази енергия на тези цени, а да я предлагат само на българския пазар. Това би нарушило утвърдените общоевропейски пазарни принципи и точно тази наша връзка с общия европейски електроенергиен пазар ни вкарва в капана на високите европейски цени. Оказва се, че развити държави, базирали енергетиките си върху голям процент енергия, произведена от ВЕИ, поради недостига й, са принудени да купуват ток от други – не чак толкова развити държави, като България. Лошото е, че техните икономики, понеже са много по-мощни, могат много по-дълго да си позволят да плащат скъп ток, но за нашата икономика това е пагубно. В заключение може да се каже, че за добро или лошо, българската електроенергетика за сега в по-значителната си част разчита на електроенергия, добита от ТЕЦ-ове, и това положение трябва да се запази, докато не се внедрят други източници, страната с количество енергия, каквото е необходимо.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук