Като мълчалив свидетел на славни битки се издига кулата над граничното село Маточина
Настъпи месец април, с него и повече слънчеви дни. Макар че и от март не можем да се оплачем – на моменти си беше съвсем пролетен месец. Но април си е април – с него и топлият сезон приближава, и природата облича новата си одежда. А, като се променя тя, и на човек му идва по-често да бъде сред красотите й. Една разходка винаги влияе положително. На тонуса, емоциите, чувствата. Особено, ако желанието да видиш нови места се съчетае с възможността да се докоснеш и до историята. Затова, предлагаме една кратка виртуална екскурзия до крепостта Букелон, край свиленградското село Маточина. Вие пък, може да я направите реална през някой от априлските почивни дни. Или по-късно. Важното е този разказ да предизвика желанието за една хубава екскурзия към югоизточната граница.
Предполага се, че в миналото крепостна стена е обграждала целия хълм, като най-внушителна е била кулата със своите 18 метра височина
До село Маточина се стига лесно. От Хасково то се намира само на 110 километра, а от Свиленград на около 40. При пътуване към Маточина с автомобил от Свиленград, по-добре е да се мине по шосето през село Левка, тъй като по-краткият път – през селата Димитровче и Райкова могила, е в лошо състояние. В село Студена се завива вдясно към Сладун, оттам се поема към Маточина. Останките от крепостта, по-точно кулата, се виждат още преди да се влезе в селото. Последните 500 метра са черен път. Там някъде, или в селото, може да се остави колата и да се продължи пеш.
Крепостта Букелон или както още я наричат местните хора – Маточинската крепост, е строена на платото на висок рид, издигащ се над долината на река Тунджа. Твърдината е горд, мълчалив свидетел на славни битки, водени в миналото по този земи.
От възвишението на кулата се открива прекрасна панорамна гледка към планините Сакар и Странджа, също към долината на река Тунджа, към турската граница и равнината на град Одрин.
Името на крепостта, всъщност, е Вукелон, но Константин Иречек го разчита като Букелон и така остава до днес. В наши дни от крепостта е запазена само внушителната ѝ кула, висока около 18 метра. Тя е издигната през Средновековието върху останки от антична стена. Такива личат и на други места по платото, което предполага, че цялото е било оградено със защитно съоръжение. В пределите на крепостната стена са локализирани още отломки от щерна /водохранилище/, места с култово предназначение, вдлъбнатини в скалите, дело на човешка ръка.
Недалеч от тук губи живота си римският император Валент, а латинският Балдуин е пленен
Предполага се, че Букелон е била римска крепост, играла важна роля в Античността и Средновековието. Край стените й са водени много битки, някой и с българско участие. Знаменателна е битката на цар Калоян с латините от Четвъртия кръстоносен поход, когато в плен попада императорът им Балдуин /Бодуен/ Фландърски.
Много преди това обаче в Одринското поле се сблъскват две армии, в сражение, сложило отпечатък върху цялата тогавашна история. В 378 година недалеч от Букелон готите сразяват легионите на римския император Валент, а него убиват. Битката слага край на т. нар. Готска война /376 – 378 година/, след което племената от тази група трайно се настаняват на територията на империята като федерати – варвари, получили разрешение да се заселят в римската империя, срещу задължението да плащат данък и бранят територията й. Като интересен факт може да се спомене, че Валент е вторият римски император, загубил живота си в земите на днешна България. Преди него, в 251 година, пак в битка с готите, загива Деций Траян. Смъртта императорът среща на 1 юли в блатата край Абритус, днешния Разград. Той е и първият принцепс, паднал в бой с външни врагове, а поражението бележи началото на края на великата империя.
Но, да се върнем към сражението от 14 април 1205 година, станало паметно в Българската история. За първи път непобедимите кръстоносци, поставили на колене Византия, превземайки столицата й Константинпол, са разгромени от войската на цар Калоян. И, макар че сражението е известно като битката при Адрианопол /Одрин/, мнозина изследователи го локализират недалеч от крепостта Вукелон, а според легендата именно в нейната кула е затворен плененият Балдуин I, преди да бъде отведен в Търново, където, вероятно, е умъртвен.
Но не само Калоян е български владетел тържествувал край Букелон /Вукелон/. Далеч преди него, през 813 година, крепостта е превзета от хан Крум, за което свидетелства надпис върху мраморна колона, намерена край днешното село Исбул и съхранявана в Археологическия музей на Шумен.
Събития, свързани с крепостта се разиграват и през 1324 г. при царуването на Михаил Шишман. В резултат от женитбата на царя със сестрата на младия император Андроник III, в българско владение остават Айтос, Анхиало, Ктения, Русокастро, Месемврия, а в гръцко – Пловдив, Созопол, Агатопол, както и Вукелон. Месец по-късно обаче царят и младият император постигат споразумение, според което твърдината отново преминава към Византия. Според някои историци – срещу голям откуп.
Три години по-късно Михаил Шишман сключва споразумение с Андроник III, вземайки страната му в конфликта с дядо му Андроник II. Година по-късно обаче, през 1328-а Шишман подкрепя вече стария император Андроник II. Българска войска влиза във византийските предели, а гарнизонът на Вукелон предава крепостта без бой.
В района на крепостта и село Маточина са правени няколко археологически разкопки, като при една от тях е забелязан много интересен и ценен артефакт – кръст с вграден монограм от XIV век, на който се виждат буквите М Н Л. Допускането е, че вграждането вероятно е от периода около 1328 г., когато българският цар Михаил III Шишман завладява крепостта и това са неговите инициали. Има обаче и друго тълкувание, свързано с Мануил Апокавк, който в 1341 година е назначен за управник на Адрианопол и заедно с Анна Савойска се противопоставя на влиянието на Йоан Кантакузин. Три години по-късно Апокавк преминава на страната на Кантакузин, напуска Адрианопол и отива в Букелон. Така че, кой точно е наредил поставянето на монограма и на кого е посветен, засега не е съвсем ясно.
Букелон, като военно съоръжение, загубва значението си след завладяването на този край от османците. Последните исторически сведения за крепостта датират от 1664 г., когато султан Мехмед IV е ловувал в подножието й. От неговия дневник се разбира, че името на близкото село било Фикла. Впоследствие е преименувано на Фикел, а от 1934 г. става Маточина, като дъхавата лековита билка, която расте наоколо.
Близо до село Маточина е открита и скална църква от X век, която заедно с крепостта Букелон и други обекти в района са обявени за обекти с национално значение през 1968 г.
В текста са използвани снимки на Славян Костов
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
