Трябва да се учим цялостно ОТ историята, а не само от периодите на величие
Тодор Тодоров е завършил Учителския институт в Кърджали, специалност „История, география и физкултура“, както и Югозападен университет „Неофит Рилски“, специалност „История“. Следдипломната му специализация е в областта на социалната психология. В учителската професия е от 1993 г. Понастоящем преподава История, свят и личност в ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ – Димитровград. Втори мандат председател на Постоянната комисия „Образование, младеж и спорт“ в Местния парламент.
- Г-н Тодоров, 140 години се навършват от Освобождението на България. Какво трябва да преосмислим за този период?
- Първото и най-важно нещо, което трябва да преосмислим, е, че сме свободни. За съжаление, невинаги се считаме за такива. Нагласите в обществото са, че от нас нищо не зависи. Напротив, свободни сме и всичко зависи от нас. Всичко останало е второстепенно. Разбира се, не можем да бъдем абсолютно свободни, ако не спазваме закона и не зачитаме правата на другите, защото няма да бъдат зачетени и нашите.
- Какво казва историята, възможно ли е било да се освободим без външна помощ?
- В историята няма „ако“. Не е като при компютъра да върнем стъпка назад и да видим какво ще стане при друг вариант. На въпроса не може да бъде отговорено исторически. Може би, е било възможно. Сърбия, Гърция и Румъния се освобождават с Руско-турска война, Албания – след Балканска война. Много е трудно един народ да се освободи напълно сам. В по-късни времена, по време на някоя от Световните войни, бихме могли да получим освобождение, но пак няма да можем сами. Почти невъзможна кауза е.
ОСМАНСКОТО Време В БЪЛГАРИЯ е владичество, категорично
- Какво е било времето на Османската империя в България – робство, присъствие, владичество?
- Прекрасен въпрос. В класическия си смисъл имаме робство, когато човекът е оръдие на труда, което не притежава собственост – работеща вещ. При присъствието някой, едва ли не, гледа отстрани, с елементарно участие. Да погледнем положението на българите в Османската империя. Тя е многонационална, в която на първо място, султанът се интересува кой е мюсюлманин и кой не. Мюсюлманите са управляващата група в империята, затова е теократична монархия. Всички останали немюсюлмани са с една степен надолу. Не могат да участват в армията, в управлението. По етнически принцип, ако конкретен българин приеме исляма, може да се развива в империята и да стане дори велик везир. Типични са примерите с еничарите. През 17-18 век империята е в апогея си и се управлява почти само от еничари, бивши християнски момчета. Всички везири, с малки изключения, са такива, независимо от етноса си – гърци, сърби, босненци… В чисто икономически план, особено в епохата на българското Възраждане, най-вече през 19 век, българинът се замогва. Доказателство са всички онези възрожденски градчета, с прекрасни огромни къщи, архитектура, училищни сгради. Включително, след Гюлханския хатишериф и Хатихумаюна започват да се строят църкви. Няма как един богат човек да бъде роб. Думата „робство“ има, по-скоро, психологически характер. Проблемът бе поставен в началото на 90-те години, когато бяхме студенти. Преподавателят проф. Цветана Георгиева бе сред хората, които лансира идеята за присъствие, за да се избегне робство. Класическо робство е имало в Съединените щати. Негърът живee в робство, защото не може да напуска пределите на имението. Може единствено и само да работи и да го продават на пазара. Българинът в Османската империя може да ходи където си поиска, да работи, да произвежда, да има собственост. Спорихме в университета и с колегите се ангажирахме да не употребяваме друго понятие освен владичество – османско владичество. Не мога да кажа, че е турско, в никакъв случай. Турската нация се оформя в началото на 20 век и се развива при Мустафа Кемал. Така че, категорично, говорим за владичество.
Санстефанска България не е измислица
- Някои смятат, че не Трети март, а на друга дата трябва да е Националният ни празник. Вие как мислите?
- Защо сме избрали за Национален празник 3-ти март и подписването на Сансгефанския мирен договор, който е предварителен? Истинският договор, с който възстановяваме съществуването си, е Берлинският. Ние обаче не го тачим, защото практически, Освобождението ни идва със Санстефанския, с навлизането на руските войски и прогонването на османската армия. Този договор ни дава сила да бъдем обединени и да живеем в една държава. Мечтата за Санстефанска България ще се превърне в национален идеал. Обединението на Мизия, Тракия и Македония – всички българи в една държава. Това е моделът на България, който следващите поколения ще следват. Ще водим Балканска, Междусъюзническа, Първа световна война, за да осъществим този идеал. За съжаление, идеалът окончателно умира и до ден днешен нямаме шанс да го постигнем. Но Санстефанска България не е измислица българска, нито на Русия или граф Игнатиев, който съставя договора. Тя се базира на фермана на султана за Българска екзархия, плюс проведените допитвания до населението кои райони искат да се присъединят към Екзархията. Би било редно султанът да познава най-добре какви поданици къде живеят в неговите предели. След това започва обозначаването на тези земи като български. Имаме сериозни основания да почитаме 24 май – празник на Светите братя Кирил и Методий, на Българската просвета и на славянската писменост. Кирил и Методий създават Глаголицата по поръка на византийския император. В българските земи по поръка на българския владетел е създадена Кирилицата, която ще прескочи границите на България. Този празник вече излиза извън рамките на българския народ, става общославянски. Съединението на 6 септември е акт, който България сама, въпреки целия свят, успява да реши, но то е част от националните проблеми. Да, на 22 септември честваме Независимостта. България става равностойна на останалите европейски държави. Тук обаче говорим за прескачането на един етап. Основата, началото е на 3-ти март и то начало такова, каквото искаме да бъде. Затова сме избрали 3-ти март за Национален празник.
До качването на Ботевата чета на „Радецки“ никой не знае какво се случва по българските земи
- Уроците за Трети март, за революционните борби интересни ли са на учениците?
- Най-романтичната част от нашата история е Възраждането. Най-романтичната от най-романтичната е Априлското въстание. По принцип, революционните борби са най-интересната част за учениците и не само за тях. Априлското въстание е жестоко потушено, но до качването на кораба „Радецки“ на Ботевата чета никой не знае
какво се случва по българските земи. Представи си, че си пътник, австриец от Виена. Качват се 200 млади юнаци. В един момент излизат с лъскави униформи. Войводата е величествен, с голяма черна брада. Прочита, че те са тръгнали да умират за свободата на родината си, която е поробена. Тези хора са млади, усмихнати, в прекрасни униформи. Спира „Радецки“ на козлодуйския бряг и то по волята на капитана, без насилие. Когато Ботевата чета слиза на брега, всички ръкопляскат, радват се. Прибирайки се по родните си места, пътниците започват да се питат: Какво стана с тези момчета? Оттук започва големият интерес на европейски и други кореспонденти да видят какво се случва с българския народ. Те намират едни гледки – Батак, Перущица, трупове… Тогава започват да излизат зверствата. Мисълта ми е, един сух факт го помниш, после го забравяш. На учениците трябва да се представят нещата по различен начин, да са като участници в процесите и да ги разбират. Опитвам се така да преподавам.
Не е проблемът в многото учебници, а в различията
- Защо има различни учебници по история?
- Това е тенденция, наложила се след демократичните промени. Според мен, може и да не съм прав, говорим за бизнес. Не е проблемът в многото учебници, а в различията, които има в тях. Понякога те са тотално различни, включително, като съдържание. Нормално и логично е да има един основен учебник, който да съдържа основните изисквания и уроци. Оттук нататък, да имаме различни помагала, с които учителят да може да онагледява учебния процес. В противен случай се получава сериозно разминаване в преподаването. Като учител трябва да кажа, че учебникът е помощно средство. Не е закон, с който учителят трябва да се съобразява задължително. Той трябва да намери баланса. Един от проблемите в учебниците е свързан със смяната на календара – нов и стар стил. Това затруднява учениците, защото в единия учебник пише, че Руско-турската война избухва на 12, а в другия – на 24 април. Ученикът се обърква кога е обявена войната и трябва да му бъде обяснено за стария и нов стил. Учебниците трябва да са с единни дати, за да не се получават недоразумения.
- Учим ли се от уроците на историята днес, на Трети март, и не само?
- Историята ни учи, че никой не се е получил от историята. За съжаление, имаме много уроци да научим. Поглеждайки в миналото, обслужваме съвременната конюнктура, каквато и да е тя, а не търсим ползите и вредите. Ако погледнем учебника, ще видим създаването на България, след това имаме величие при хан Тервел. В един момент, всичко прекъсва и се прехвърляме на хан Крум. Слабо е засегнат период, в който българската държава е в тежка криза. В същността й ще видим пряко отражение на съвременното общество. Родът Дуло е свален и всеки може да стане владетел. Имаме пълно противоречие по отношение на Византия – едните са за, другите против нея. От сегашна гледна точка – за или против Русия, Европейския съюз, НАТО. Едните са за участието на славяните в управлението, другите – против. Трябва да учим и такива периоди. Не само периодите на величие – Златният век при Симеон и всички останали блестящи победи при Крум, Иван Асен и другите. Трябва да се учим цялостно от историята, а не само от определени части.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
