Преди време, в ефира възрастен мюсюлманин каза, цитирам по памет: Когато бях малък, ислямският свят беше привлекателен. Сега не е така… Много истина има в тези думи. Спомнете си, например, за старите филми, описващи Близкия изток. В мислите на мнозина ще изпъкнат образи, в стил „Приказките на Шехерезада“. Пустини, камили, мистичен свят, в който дори оръжията изглеждат приказно. На една крачка си да го посетиш, като турист.
Сега образът е различен, сменен. Във филмите, вече, се показват „лумпенизирани“ ислямисти, готови да взривяват всичко по пътя си. И добрите европейци и американци, тръгнали да ги неутрализират – с тайните си служби и армиите си. Да, ама не. Т. нар. тероризъм направи така, че всеки един човек може да се окаже, образно казано, като армия.
Нещата много приличат на нов кръстоносен поход. Веднага, обаче, изпъкват различията. Най-открояващото се от тях е, че в един момент Джон става Джамал и залага бомба отвътре. Журналистка, отразяваща дълги години събитията в Близкия изток, се отървала на косъм от смъртта. Европеец, станал джихадист, искал да й резне главата, но за нея се застъпил местен от Ислямска държава /ИД/. Примерът показва кризата на европейските ценности и стремежа на отхвърлените младежи да се докажат по такъв категоричен начин.
Изглежда бутафорно поемането на отговорност за атентати. След терора в Париж всички знаеха, че „овациите“ ще оберат от ИД, само чакаха да се оповести официално. И те не закъсняха да публикуват потвърждение, че бойци на ИД стоят зад атентатите във френската столица, за да няма съмнение. Преди няколко години абонирани за услугата бяха от „Ал Кайда“. Сега, сякаш, са в отпуск. Почти не можеш да чуеш дума за тях в световните медии, както и за тези преди тях. Самите от ИД си го признават донякъде като казват, че не е необходимо почитателите да ходят до Сирия или Ирак, а да действат там, където са. С други думи, организирайте си нещата, пък, ние после ще кажем, че сте наши хора.
Самите европейци, без да се усещат, стават Троянски коне на чужди интереси. Какво искат, обаче, тези интереси. Да си върнат привлекателността на ислямския свят? Мнозина, сигурно. Други, без съмнение, желаят да подчиняват и да убиват, използвайки религията като декор. Все пак, в еволюцията на човека е да избива дори собствения си вид. Еволюционисти твърдят, понеже сме станали много, трябва да понамалим малко броя си. Това става и ще става с войни, епидемии, природни бедствия и т. н.
Западният свят също стои твърдо – отвръща на терора с терор. Включително срещу собствените си граждани, търсейки врага, за да гарантира едно неидващо, свободно и демократично бъдеще.
Западът, обаче, се оказва пред още един скрит враг. Кризата на ценностите е свързана с кризата на религията. Отдавана християнството, стоящо в основата на капитализма, е загубило силата си. Европа и Америка стават по-светски отвсякъде. В подобна ситуация не са изненадващи търсенията на хората, стигащи до мистицизъм и замъгляване на съзнанието. И не е изненада, че изведнъж Джон става Джамал. В историята смяната на вярата винаги е изглеждало някак мъчително. Сега не е така, защото Джон не се чувства християнин…
„Всички сме французи“ няма да помогне. Е, ще бъде добре за правещите бизнес от подобно нещо. Може да се вдигне самочувствието на правещите се на съпричастни, защото се усеща силата на групата, макар и само в социалната мрежа. „Всички сме французи“ всички ли действително включва и има ли обяснения кой не може да бъде? Замислилите се над подобно понятие разбират абсурдността.
Глобалното общество ражда глобални решения, но и проблеми. Откакто свят съществува граници има. Новото преселение на народите, в образа на бежанците и търсещите работа, доказват това. Европа видя кошмара и започна да затваря граници, да строи огради. На път е да се разбие мита за общество без граници, което ще доведе и до краха на капитализма. Въпросът е дали ще стане с война, в един свят изпълнен с пацифисти.