[quote]ПИТЕЙНАТА ВОДА Е В СТАНДАРТА. ПРЕПОРЪЧВАМ Я, КАЗВА ШЕФЪТ НА ВИК[/quote]
На 22 март отбелязваме ежегодно Световния ден на водата. Денят на прясната вода е предложен на Конференцията за околната среда и развитието (UNCED), проведена през 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Целта му е да привлече внимание върху важността на питейната вода и защитата на водните ресурси. Ето какво казва в този ден инж. Камен Николов, управител на В и К – Димитровград.
– Инж. Николов, на 22 март отбелязваме Световния ден на водата. Ценим ли това богатство или напротив?
– Световният ден на водата е по-скоро ден на питейната вода, а не на водата изобщо – морска или океанската, която е в изобилие. Питейната вода намалява, защото човечеството, което все повече нараства, я замърсява. За съжаление, не ценим този ресурс в България, защото водните загуби във В и К дружествата са средно над 60 процента. За да ценим водата, тя трябва да струва толкова, колкото е необходимо.
– От август миналата година сте управител на В и К в Димитровград. Какво се промени в него досега?
– Дружеството поех в загуба. През първото полугодие на 2013 г., по отчет тя е 28 хил. лв. загуба. В резултат на въведени строги икономии покрихме тези средства и годината приключи с печалба, макар малка. Намалихме разходите за горива, електроенергия, фонд работна заплата, съкращавайки персонал. Бих могъл да кажа, че е имало разхищения на горива, материали. Очаквам финансова ревизия, която да установи конкретни данни, ако има такива.
– Как бяха нещата при предишното ви управление на Водното дружество? Бил сте начело и през периода 1998-2000 г.
– Тогава ползвахме заем от Световната банка, станал известен като Водния заем. С него закупихме нова техника, модерни багери, самосвали, енергоспестяващи помпи, уреди за откриване на скрити течове и аварии, регулатори за намаляване на налягането, подменихме водопроводите на много улици в града и извън него. Заемът бе 1,3 млн. долара и отдавна е върнат. Световната банка тогава даде заеми на дружества в относително добро финансово състояние.
– На много места в града се копае по т. нар. Воден цикъл. Какво отношение има В и К, защото по проекта има избран изпълнител?
[pullquote_right]Много хора не знаят, че Водният цикъл не се изпълнява от В и К и ни обвиняват[/pullquote_right]
– Водният цикъл касае подмяната на главните канализационни колектори, които са затлачени. По протежението им се сменят азбестовите тръби с полиетиленови. Главен изпълнител е фирма „Станилов” – една от големите фирми в България. Ние също вземаме много дейно участие в това строителство. Спиранията на водата са планови заради ремонтите, но често те избиват в аварии. Такъв беше случаят с Панорамния път, където хората останаха без вода 2-3 дни. Тогава реагирахме своевременно и пратихме водоноска. Много хора не знаят, че Водният цикъл се изпълнява от „Станилов“, а не от В и К. Оттам идват обвинения към нас, с които сме свикнали, макар да са несправедливи.
– Много хора живеят с убеждението, че чешмяната вода не е добра за пиене и купуват минерална. Важи ли това за димитровградската?
– Димитровградската вода е добра за пиене. Тя отговаря на абсолютно всички изисквания по стандарт. Препоръчвам я. Не е необходимо да се купува минерална. Аз лично я консумирам без притеснения. Водата в Димитровград действително беше замърсена с манган до 1994 г. Тогава пуснахме в експлоатация пречиствателна станция за питейни води на Крумска тераса. От този момент водата е добра, няма манган и абсолютно никакви примеси. Има и друг момент. Манганът се е наслоил по тръбите. Често, по време на аварии, при пускане и спиране централно на водата, той се увлича по тръбите и, макар за кратко, потича лоша вода.
[pullquote_left]Водата на Димитровград е 100% помпажна. Цената и зависи от цената на тока[/pullquote_left]
– Предвижда ли се скоро промяна в цената на водата?
– Цената на водата в България е много по-ниска, отколкото в европейските страни. Беше дадена прогноза от Министерството на околната среда, че цената предстои да расте в един порядък от няколко години. По този начин се цели да се увеличат инвестициите за поддържане и изграждане на нова водопроводна мрежа, за да се увеличи качеството на обслужване. Що се отнася до водата в Димитровград, тя е 100% помпажна. Тя идва от сондажи и кладенци и се изпомпва с помпи. Затова цената зависи много от цената на тока. Ако има увеличение на тока, това неминуемо оказва влияние. Нашата вода трябва да бъде по-скъпа, защото разходът на електроенергия е около 80% от стойността. Въпреки това, тя е много евтина, спрямо другите помпажни води. Така е, защото сме свели разходите до мнимум.
– А има ли достатъчно количества за потребление? Лято идва, засушаване…
– Очертава се суша. Още през зимата видяхме, че няма нито сняг достатъчно, нито дъжд. Но, ще вземем мерки и смятам, ще се справим. Никога Димитровград и селата не са били на воден режим и няма да го допуснем. През летния сезон има опасност от намаляване дебита на кладенците. Миналата година от есента даваме вода на Ляв бряг от Десен бряг. Това увеличава консумацията и поражда опасност от намаляване количествата за Десен бряг. За целта включихме един кладенец, който е отдавна сондиран. Той е в района на Крумска тераса – има доста голям дебит – 32 литра в секунда. Включихме го за водопроводната мрежа на града като изградихме 300-метров водопровод. Евентуално с този кладенец ще посрещнем нуждите на града през летния сезон.
[pullquote_right]Видимите аварии са върха на айсберга. Повечето загуби идват от скрити течове[/pullquote_right]
– В национален мащаб се говори, че има големи загуби на вода по мрежата. Как е в Димитровград? И, ако има, кой ги плаща?
– Както казах, около 60 на сто са загубите на вода в републикански мащаб, но и в Димитровград е толкова. В някои селища като Меричлери загубите на вода са над 80%, в други пък под 50% – като Здравец, Странско. Загубите на вода идват от остарелите азбесто-циментови водопроводи. Те се свързват с муфи, с гумени уплътнители, които са остарели. Някои протичат. Не винаги водата, която тече, избива на повърхността. Видимите аварии са върха на айсберга. Повечето загуби са от скрити течове, които не се виждат, защото водата попива. Както е казал народът – капка по капка вир става. Необходимо е подмяната на водопроводите с полиетиленови, при които абсолютно никакви загуби няма. Често, при големи аварии, водата не избива на повърхността, а си намира път към канализацията, която минава успоредно на водопровода. Този теч може да продължи с месеци и години. Загубите са калкулирани в цената на водата по принцип. Загубите, специално при нас директно се отразяват в разхода за ток. Така че загубите се понасят от потребителите. Няма от кого друг. Загубите не са само по водопроводите, а и в резервоарите. Те са обикновено бетонови, изградени през 60-те години. Бетонът е водопропусклив по принцип. На някои места, от друга страна, още при строежа си е имало теч.
– Има ли начин да бъдат избегнати мръсотиите, които потичат от крановете след аварии?
– Вече споменах, че при спиране и пускане на водата централно, наслоенията се увличат и за кратко потича мътилка. Докато тръбите са стари винаги ще се получава така. Замърсяването не идва от попаднала кал в тръбите, след аварии, както някои сигурно си мислят. Нашите работници не допускат пръстта да тръгва по тръбите. Причината е наслоението по тях.
[pullquote_left]Препоръчвам на хората, санират ли старо жилище, да сменят поне вертикалните щрангове[/pullquote_left]
– Когато се санира една сграда, трябва ли да се подменят вътрешните инсталации?
– Санирането се отнася до топлоизолацията, но и до цялостно осъвременяване на жилището. Почти задължително е хората да си подменят вътрешните водопроводни инсталации. Те също са замърсени отвътре и сечението им е намаляло. Това е причината много хора да имат слабо налягане, особено по многоетажните сгради. Често получаваме такива оплаквания. Когато измерим налягането на отклоненията, виждаме, че е нормално. Значи вътрешната инсталация е затлачена – има налягане, но няма дебит. От това спасение няма. Препоръчвам на хората да си сменят поне вертикалните щрангове, ако искат да имат вода с нормално налягане.
– Скоро коментирахте, че на всеки 10 години водомерите в сградите подлежат на проверка или смяна. Какво друго трябва да знаят гражданите?
– Има монтирани общи – търговски водомери по жилищните входове. Индивидуалните са по-скоро разпределителни. Винаги има някаква разлика. Общите отчитат повече вода, отколкото индивидуалните. Причините могат да бъдат вътрешни течове в сградата, пропускащи тоалетни казанчета… По наредба се позволяват до 20% разлики, които се разпределят пропорционално на индивидуалните водомери. Ако е повече, трябва да се търси причината. Общите са с по-голяма точност от индивидуалните и при тях проверката е на пет години. В случай на по-голяма разлика от 20% съветвам, ако има необитаеми апартаменти, комшиите да потърсят хората, защото там може да се крие причината. Имаме такива случаи.