Изложбата – съвместно със семейството на Мария Столарова, за празника на града
Изложбата „Индустриален пейзаж“, с творби на Мария Столарова, ще представи димитровградската Художествена Галерия „Петко Чурчулиев”. Откриването е предвидено на 30 август /понеделник/ от 17:30 в Зала №1 на галерията на бул. „Димитър Благоев“ № 7. Експозицията се осъществява съвместно със семейството на автора и е част от събитията в програмата за празника на Димитровград, съобщават от галерията.
Мария Столарова е родена на 1 октомври 1925 във Варна. Завършва „Живопис“ в Художествената академия, през 1949 г., в класа на проф. Дечко Узунов. След дипломирането си работи като художествен редактор във вестник „Септемврийче“ и издателство „Народна просвета“. От 1962-ра до 1964 г. работи към Творческия фонд на Съюза на българските художници (СБХ) като ръководител на ателие „Бижутерия“. Била е член и на Управителния съвет на СБХ.
Има над 30 самостоятелни изложби и десетки участия в изложби в чужбина – Лондон, Берлин, Рим, Будапеща, Прага и др. Сред създателите е на индустриалния пейзаж в България, известна дизайнерка на бижута, шампионка по фигурно пързаляне, виртуозна танцьорка, душата на артистичната бохема на София – всичко това е художничката Мария Столарова и неслучайно я наричат грандамата на българската живопис.
Столарова е сред първите у нас, насочили се към индустриалния пейзаж
Мария Столарова е сред първите творци у нас, които се насочват към индустриалния пейзаж. Тя обикаля заводите в Димитровград, Стара Загора, Раднево, Марица-изток, водейки със себе си и сина си. Първата си самостоятелна изложба открива именно в Димитровград, в далечната 1962 година (годината на създаването на галерията). Нейните творби впечатляват с простота и монолитност, улавят естетиката на индустриалните форми с тяхната лаконичност, рационална логика и мащабност.
Доста противоречиви са обаче критиците, когато трябва да говорят за нейното изкуство. Въпреки че пресъздава духа на времето с мащабното строителство и индустриализацията, нейните пейзажи са обезлюдени, внушават отчуждение и усещане за самота, което не се вписва в представите на жизнеутвърждаващия соцреализъм. Студената естетика на нейните индустриални пейзажи, в които отсъстват човешки фигури, тревожи и днес, точно както по времето, когато са създавани. В тях няма никакъв пропаганден ентусиазъм, характерен за изкуството през социализма. Строги, дистанцирани, затворени в някакво безвремие, самодостатъчни, тези пейзажи са свидетелство за много особен поглед и възприемане на реалността.
Петър Незнакомов, писател хуморист, дава на шега много точно определение за нейното изкуство „…това е заводски сюрреализъм…” …защото ако кажем, че е социалистически сюрреализъм, ще ни затворят заради гавра с властта.“
Мария Столарова рисува също и в жанровете портрет и натюрморт. В портретите си художничката търси вътрешното състояние на модела, което умело комбинира с физическата прилика. Натюрмортите й се отличават с изчистена композиция и рисунка, богата цветова гама, стилизация и свидетелстват за нейния вроден усет към красивото и естетиката. През 2020 г. се навършиха 95 г. от рождението на авторката.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
