Изложбата – съвместно със семейството на Мария Столарова, за празника на града
Изложбата „Индустриален пейзаж“, с творби на Мария Столарова, ще представи димитровградската Художествена Галерия „Петко Чурчулиев”. Откриването е предвидено на 30 август /понеделник/ от 17:30 в Зала №1 на галерията на бул. „Димитър Благоев“ № 7. Експозицията се осъществява съвместно със семейството на автора и е част от събитията в програмата за празника на Димитровград, съобщават от галерията.
Мария Столарова е родена на 1 октомври 1925 във Варна. Завършва „Живопис“ в Художествената академия, през 1949 г., в класа на проф. Дечко Узунов. След дипломирането си работи като художествен редактор във вестник „Септемврийче“ и издателство „Народна просвета“. От 1962-ра до 1964 г. работи към Творческия фонд на Съюза на българските художници (СБХ) като ръководител на ателие „Бижутерия“. Била е член и на Управителния съвет на СБХ.
Има над 30 самостоятелни изложби и десетки участия в изложби в чужбина – Лондон, Берлин, Рим, Будапеща, Прага и др. Сред създателите е на индустриалния пейзаж в България, известна дизайнерка на бижута, шампионка по фигурно пързаляне, виртуозна танцьорка, душата на артистичната бохема на София – всичко това е художничката Мария Столарова и неслучайно я наричат грандамата на българската живопис.
Столарова е сред първите у нас, насочили се към индустриалния пейзаж
Мария Столарова е сред първите творци у нас, които се насочват към индустриалния пейзаж. Тя обикаля заводите в Димитровград, Стара Загора, Раднево, Марица-изток, водейки със себе си и сина си. Първата си самостоятелна изложба открива именно в Димитровград, в далечната 1962 година (годината на създаването на галерията). Нейните творби впечатляват с простота и монолитност, улавят естетиката на индустриалните форми с тяхната лаконичност, рационална логика и мащабност.
Доста противоречиви са обаче критиците, когато трябва да говорят за нейното изкуство. Въпреки че пресъздава духа на времето с мащабното строителство и индустриализацията, нейните пейзажи са обезлюдени, внушават отчуждение и усещане за самота, което не се вписва в представите на жизнеутвърждаващия соцреализъм. Студената естетика на нейните индустриални пейзажи, в които отсъстват човешки фигури, тревожи и днес, точно както по времето, когато са създавани. В тях няма никакъв пропаганден ентусиазъм, характерен за изкуството през социализма. Строги, дистанцирани, затворени в някакво безвремие, самодостатъчни, тези пейзажи са свидетелство за много особен поглед и възприемане на реалността.
Петър Незнакомов, писател хуморист, дава на шега много точно определение за нейното изкуство „…това е заводски сюрреализъм…” …защото ако кажем, че е социалистически сюрреализъм, ще ни затворят заради гавра с властта.“
Мария Столарова рисува също и в жанровете портрет и натюрморт. В портретите си художничката търси вътрешното състояние на модела, което умело комбинира с физическата прилика. Натюрмортите й се отличават с изчистена композиция и рисунка, богата цветова гама, стилизация и свидетелстват за нейния вроден усет към красивото и естетиката. През 2020 г. се навършиха 95 г. от рождението на авторката.