Битката при Ахелой, състояла се на 20 август 917 г., е едно от най-големите сражения между Българската и Византийската империи. Известна е с грандиозната победа на българския цар Симеон I Велики над византийската армия, водена от Лъв Фока, представляващ интересите на император Роман Лакапин. Едно от по-малко известните неща за тази битка е, че тя е кулминация на стратегическа подготовка и дипломатическа игра от страна на цар Симеон. Това споделя изкуственият интелект, когото попитахме за знаменитото сражение по повод годишнината от него.
Преди битката, Византия се опитала да сключи съюз с печенегите, за да отвлекат вниманието на българите на северния им фронт. Симеон обаче успял да обезсили този съюз чрез бързи дипломатически ходове и заплашителни действия срещу печенегите, които се оттеглили от планираните операции. Освен това, една от интересните тактики на Симеон била използването на засада. Българската армия се разположила в тесен участък близо до река Ахелой, където била в състояние да се възползва от терена, за да затрудни движението на многобройната византийска армия.
Византийците били изненадани от силата и организираността на българската атака, което довело до техния разгром. След битката, според някои източници, труповете на загиналите били толкова много, че реката Ахелой променя цвета си от кръвта на убитите. Тази победа на Симеон I не само затвърдила неговото господство на Балканите, но също така му дала основание да се стреми към титлата „император на българите и ромеите“, което създало голямо напрежение между двете империи…
Ромеите започват първи военните действия. Амбицията им е да неутрализират засилващата се в предходните години българска държава. Водена от Лъв Фока силна армия настъпва на север, подкрепяна от флот в Черно море под командването на Роман Лакапин. Приближавайки Месемврия, където трябва да бъдат подсилени с превозвана от флота войска, армията на Лъв Фока спира за почивка край река Ахелой, недалеч от Анхиало. Научил за нападението, Симеон се придвижва бързо срещу ромеите. На 20 август 917 година двете армии се сблъскват в битката при Ахелой. Българите удържат пълна победа. Много византийски военачалници загиват, макар самият Лъв Фока да успява да се укрие в Месемврия. Десетилетия по-късно Лъв Дякон пише, че „още могат да се видят купища кости при река Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите“.
Армията на Симеон се възползва от победата си при Ахелой и настъпва след остатъците от византийските войски към Константинопол. Лъв Фока, който се е завърнал в столицата, се опитва да я спре в битката при Катасирти, в близост до града. Българите нападат и отново нанасят поражение на ромеите, унищожавайки едни от последните им военни части, след което се връщат в България.
Началото на битката при Ахелой се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са вземани. Постепенно ромеите започват да надделяват и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило и с това да довърши българите. За целта, повече от предполагаемо, вкарва дори резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което ромейската армия предприема в посока река Ахелой, голяма част от нея – центърът и дясното ѝ крило губят бойно построение.
В този критичен момент българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма Биберна до днешния град Каблешково, подкрепен от дясното българско крило, изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Ромейските войници се паникьосват и отхвърлени към морето, започват да бягат. Същевременно българският център и лявото крило контраатакуват ромеите. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето и река Ахелой, разтегнатата армия на ромеите не е в състояние да окаже голяма съпротива. Възползвайки се от дезориентацията на противника и бягството му от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част от тях са посечени, а друга голяма част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата участ сполетява и тези, издавили се в река Ахелой, с мисъл да пробият към Месемврия. Предвид ожесточеното начало на сражението, повече от вероятно е българската страна също да е дала доста жертви – предимно пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат върху себе си първоначалния ромейски натиск.
Огромната загуба на хора в тази битка временно парализирала военната мощ на Византия…Въпреки успеха при Катасирти, Симеон не обсажда Константинопол, а насочва армията си срещу сърбите, които непосредствено преди битката при Ахелой се съюзяват с Византия и посредничат на империята при преговорите с маджарите срещу България. Едва след това Симеон започва подготовка за превземането на Цариград…
На снимката: Битката при Ахелой, 20 август 917г., художник – Васил Горанов
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
