Изследване, проведено в периода – 17 – 22 март 2023 г., което показва предизборната нагласа към 23 март, публикува агенция „Медиана“.
Към момента ГЕРБ води пред коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ с около 2%. Коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ засега не успява да консолидира напълно бившите избиратели на двете основни формации участващи в нея.
„Възраждане“, към момента, е трета политическа сила, като данните показват
нарастване на потенциала им. ДПС са четвърти, като тук традиционно влияние ще окаже гласуването в чужбина. БСП изглежда, че засега е спряла бурния отлив на симпатизанти, но тук значително се е увеличил обемът на колебаещи се избиратели – нещо нехарактерно за тази партия.
Данните към 23 март 2023 г. показват, че следващият парламент вероятно ще бъде сформиран от седем партии/коалиции. „Левицата“ (4,3%) и „Български възход“ (4,5%) засега са над бариерата за влизане в парламента. ИТН също запазва шансове (3.4%).
Политиците трябва да решат сложна гатанка
Данните не дават особени надежди за бърз изход от политическата криза. Независимо от това коя политическа формация ще бъде първа и коя втора (респ. трета, четвърта), те ще трябва да решат една много сложна гатанка. Огромната маса от избирателите (около 60%) не биха искали нито правителство лидирано от ГЕРБ, нито правителство лидирано от ПП-ДБ, …нито коалиционно правителство между двете. (Потенциално първите две политически формации). Същевременно огромната маса от избирателите са омерзени от непрестанната политическа баталия и политическа нестабилност и желаят сформирането на редовно правителство.
Оформя се парадоксална картина – Не искаме тия, не искаме и ония, не ги искаме и заедно, но … трябва да се състави редовно правителство! Вероятно единственият изход от това положение е съставянето, под някаква форма, на „служебно“ (временно, експертно и т.н.) непартийно правителство … или нови избори, посочват от „Медиана“.
Около 10 % от избирателите, които заявяват, че може да отидат до урните, не са решили твърдо дали ще го направят и за кого ще гласуват – това представляват около 250 хил. колебаещи се потенциални избиратели, които могат драстично да променят настоящата картина.
Може да се очакват поредните „избори с най-ниска избирателна активност“. Данните показват, че пред урните могат да се очакват около 2,5 млн. избиратели, се казва в изследването, повече за което може да видите тук.
Снимка: БНР
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
