Човекът е реален, актьор, играл и в Хасковския градски театър
Чували сте утвърждаващата фраза „Идеал Петров!“, нали. В разговорния български език тя се е превърнала дори в повече от превъзходна степен – хубаво, по-хубаво, най-хубаво, Идеал Петров! Но, запитали ли сте се откъде идва това сравнение? И, знаете ли, че в основата му стои името на реален човек – колоритна, популярна личност, актьор с достойна за приключенски роман съдба, живял някога във Варна.
Идеал Петров е сред най-изявените български актьори от средата на 20 век. Роден е във Варна на 18 май 1899 година. През 1919-та дебютира във Варненския драматико-оперен театър. В периодите 1922-1923, 1927-1928 и 1932-1935 г. е актьор в театър „Пробуда“ и Варненски общински театър. През 1923-1925 г. играе в пътуващия „Популярен театър“ и в Хасковския градски театър. Последователно работи в Пловдивския градски театър, Русенския общински театър, Плевенския областен театър, Скопския народен театър, Бургаския народен театър и в Драматичния театър във Варна. Почива на 20 септември 1983 г. в родния град.
В българския разговорен език името Идеал Петров е навлязло като фразеологизъм, използван най-вече за изразяването на лично удовлетворение или определяне на нещо като много добро, отлично, идеално. Според Росен Идеалов, внук на актьора, името му е станало нарицателно още докато е бил жив. За баща си неотдавна по Нова ТВ разказва и синът на Идеал Петров – 88-годишният Алексей Идеалов.
„Публиката много го обичаше. Баща ми беше актьор, който като излезеше и запълваше сцената с присъствието си. Няма значение каква роля играе“, спомня си той.
Какво е правил Идеал Петров преди да стане любимец на публиката – никой, с точност не знае. Дори синът му.
„Знам само, че е бягал с приятеля си с турски кораб от военен съд. Бил е известно време моряк на този турски кораб. От него пък бяга в Одеса – през 1920 г. Бил е в Червената армия без оръжие да хваща. Междувременно е боледувал от холерина, от която е оздравял, благодарение на шепа боб и една люта чушка, колкото и да звучи смешно и неправдоподобно, точно така е“, разказва Идеалов.
Неслучайно някои определят съдбата на Идеал Петров като достойна за приключенски
роман.
„Предлагали са му да остане в Москва. Той обаче отказал и се върнал с приятеля си в България, през Румъния, където биват хванати и въдворени в концентрационен лагер край Дунав. Изкарват там 6 месеца“, разкрива Алексей Идеалов.
А след като се завръща у нас, след редицата премеждия, започва и актьорската си кариера в общинския театър на Варна, който днес носи името на Стоян Бъчваров.
„Днешните артисти не могат да си го представят, защото сега условията са други. Едно време са правили не 1-2 постановки, ами по десетина, че и повече на сезон“, казва за тогавашната театрална реалност синът.
Идеал Петров играе повече от 400 роли в театрите в цялата страна. Голяма част от тях – заедно със своята съпруга – Роска Петрова. „Тя също е била много добра актриса, но не е толкова известна като баща ми със своето име Идеал, станало и нарицателно. Те са цял живот – 54 години заедно. Това е актьорско семейство. Вкъщи много се говореше за театър, за изкуство“, спомня си Алексей.
Невнимателен изстрел на сцената едва не коства крака на Петров
Изкуството по онова време обаче не е било от най-безопасните. В Хасковския театър, при едно представление, трябвало да се произведе изстрел. Гърмяло се със сценични патрони, с дървен връх, но трябвало, все пак, много да се внимава. А по невнимание този, който стрелял, улучва Идеал в крака и му разкъсва прасеца. Имало опасност от ампутация, но по чудо не се стига до там. Инцидентът в Хасково обаче има и добрата си страна. След него съдбата събира актьора с половинката му, оттук – нататък – Роска. Как станало? Кракът на актьора бил сериозно засегнат и трябвало да престои на легло известно време. Трупата решила да възложи грижите над пострадалия колега на най-крехката си и млада актриса – Роска. Тя всеки ден го посещавала, за да го извади от депресията, в която изпаднал. От среща на среща двамата се залюбили и, както става в живота, се взели. Инициативата проявил Идеал с думите: „Роске, хайде да си съберем съдбите“, и след утвърдителния отговор двамата живеят и работят заедно до края. Разделя ги смъртта. Той починал през 1983-та, тя – 10 години по-късно.
През 44-годишния си творчески път Идеал Петров изиграва над 400 роли. Сред най-ярките са Тартюф в едноименната пиеса на Молиер, Фамусов в „От ума си тегли“ на Грибоедов, градоначалника в „Ревизор“ на Гогол, Фалстаф във „Веселите уиндзорки“ на Шекспир, Хаджи Марко в „Под игото“ на Вазов, Вуйчо Васо в „Госпожа Министершата“ на Нушич, Лука в „На дъното“ на Горки и т. н.
Освен в театъра Петров има роля и в киното. Играе пашата във филма „Хитър Петър“, но това е първа и последна негова изява. „Като се върна, каза: „Втори път никакво кино! Това не е работа! Ще ме карат аз 10 пъти да повтарям една и съща реплика – 1,2,3 дубъл – а-а-а, без мене!“ И колкото пъти го каниха, толкова пъти отказваше категорично. Той беше театрален актьор“, допълва Алексей Идеалов.
Дори той, обаче и до ден днешен не може да каже как се е появил изразът за „идеална“ степен, носещ името на баща му. „Някъде в началото на 50-те години, тук във Варна за първи път чух „Идеал Петров“, за нещо направено отлично. Пред мен са го казвали без да знаят, че ми е баща“, отбеляза той. И добавя, че в сърцата на неговите близки и на хората, които го познават талантливият актьор ще остане като честен, прям, открит човек. Със своя воля и незевисимо съзнание. Не се съобразяваше с никого, казваше това, което мисли. Просто беше авторитет – обичан и уважаван от гражданите на Варна“, описва баща си Алексей Идеалов.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
