Повечето монументални творби, особено тези на открито, с времето отстъпват от авторите или колективите, които са ги създали, забравени са моментите на откриването и заживяват свой собствен живот.
Знаете ли, например, чия е монументалната творба, на сградата зад бившето кино „Миньор“ в Димитровград, при кръстовището с бул. „Георги С. Раковски“? Произведението е на световноизвестния гръцки художник от български произход Михалис Гарудис.
Повод да го припомним е експозицията – вернисаж „Завръщането“, с работи на Гарудис, която бе представена в софийската галерия „Българи“, където ще остане до 15 октомври. В нея са подредени творби от последните години на твореца, подбрани от ателието му в Солун. Те покриват голяма част от най-характерните му цикли, в които той отново използва познатите мотиви-метафори, като въжето, изхвърлени от човека ненужни предмети, патинирани от времето греди, морски камъни, черупки от миди, пеперуди, образуващи визионерски композиции с неприкрит подтекст за днешния и още повече бъдещ свят. Този, който за Михалис не включваше човека-матрица, а човек от плът, кръв и интуиция, способен да разчете посланието, споделя преди откриването проф. Аксиния Джурова – български учен, специалист в историята на изкуството, филологията и кодикологията.
Малко известен сред широката публика е фактът, че произведение на Михалис Гарудис краси центъра на Димитровград. „Единство на науката и практиката“ се нарича творбата, намираща се на открито – на бул. „Г. С. Раквски“ 19, на сградата на бивш ТПК „Лиляна Димитрова“, сега „ЛиДи“. Тя представлява декоративна мозайка от камък, правена през 1975 г. от Михалис Гарудис, в съавторство с Кольо Гецов.
Монументът не е сред най-добрите от творчеството на Михалис Гарудис. Той не е характерен за неговата работа през годините, но показва първите му стъпки, коментира преди години Надежда Стойнева, тогава, главен уредник на Градска художествена галерия „Петко Чурчулиев“ – Димитровград. Стойнева разкри още, че има още един стенопис в ОУ „Пенчо Славейков“, дело на гръцкия художник, в съавторство с Петко Чурчулиев и Кольо Гецов. Картини на Михалис Гарудис не са заведени във фонда на димитровградската галерия. Негови произведения, обаче, са били показвани в изложби през 2012-а и 2013 година.
Роден в Гърция в Димотишкото село Булгаркьой през 1940 г., Михалис е дете на участник в Гръцката гражданска война (1946-1949). Израсъл в емиграция, подобно на по-голяма част от децата, останали без родители (майка му е убита през 1949 г.). В 1948 г. той се озовава първо в Унгария и по-късно, през 1955 г., в България. Завършва Художествената гимназия и Академия в София през 1965 г. при проф. Илия Петров и много скоро става любимец на артистичните среди у нас със своя завладяващ характер и специфично изкуство с елементи на носталгия по Античността и Византия. Сложната му композиционна структура на картините носеше препратки от гръцката култура, които органично влизаха в колажната му техника, съчетана с виртуозност на рисунъка и финес на колорита, споделя още проф. Джурова. Михалис Гарудис си отива от този свят през 2021 г., непосредствено след изложбата в София, посветена на 80-годишнината му.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
