За срещата и живота с алцхаймер

Апелът ми е обществото да погледне проблема с отворени очи. Нека пазим близките си, казва Димитрина Тончева, чиято майка страда от заболяването

За срещата и животa с алцхаймер, пред Дачо Господинов споделя Димитрина Тончева – и двамата поети, филолози, с опит в грижата за възрастни хора. Разговора им, в синтезиран вид, представяме в следващите редове.

Димитрина е координатор за Хасково на гражданско сдружение „Алцхаймер“ и живее с човек, който страда от болестта – нейната майка и именно от тези позиции описва. Казва, че избира темата с алцхаймер, защото за нея не се говори достатъчно, но е голям проблем за обществото ни. Освен това, малцина знаят за последиците от болестта, а те са животозастрашаващи и за болния, и за околните.

В Сдружението Димитрина получава правна помощ и морална подкрепа за правото на майка й да получи асистент, запознава се с превенции и практики. Научава и за разликата между деменция и алцхаймер – първото е да не помниш къде са ти ключовете например, второто – да не знаеш за какво служат.

Димитрина си спомня за рожден ден и други преживявания…  Да се сгуша в скута й, да ми милва лицето и роши косата в опит за плитка – мисли ме за малко момиченце, не ми знае името, но ме нарича „Мойто дете“, да й запея нейните песни, на които все бъркам ритъма, тя да ме поправя, защото мелодията подхваща безпогрешно, макар да не помни думите, тате да се зарадва и ни заразказва някакъв весел спомен, в който винаги е герой, мама да не го знае, но да се смее интуитивно, четейки фактите по лицата ни. Да й подам лекарствата, да я изкъпя, да я завия с целувка и да не забравя лампата в коридора да свети, че в тъмното бърка стаите. По някое време да я видя надвесена над леглото ми, да си мисля, че е дошла да ме завие, а в действителност да я придружа до тоалетната. На сутринта тате с неудобство да ме събуди, за да ми каже, че ни е купил топли банички.Но това е 2018-та. На следващата година беше забравила и името на баща ми. А той продължаваше да й купува цветя с повод и без поводА тази година го отмених, защото претърпя операция на крака, и сега търся семена за балконски цветяКато във филма „Тетрадката“. Героинята беше с алцхаймер и всеки ден любимият й четеше, за да я накара да си спомни коя е и какво означава за него. Но това е романтичната част на болестта

С алцхаймер са вече 18 млн. души, на фона на заразените 3 млн. с Covid-19, от който все пак, имаш шанс да се излекуваш. На всеки 24 секунди се регистрира нов случай на алцхаймер. Това е болест, която засяга предимно хора над 65 години.

Майка ми например получи първите видими симптоми на 59 години. Усещала е загубата на паметта и по-рано, защото в един момент започна да си купува Гинко Билоба… но тогава не знаехме за алцхаймер. Разбрахме за него, когато ми каза, че не знае накъде да кара и не познава този път, по който всеки ден минаваше, а тя беше прекрасен шофьор. След месец пък реши да поправя бойлера, защото някакви кабели висяли от него, което не беше вярно. Просто е имала зрителни халюцинации, както впоследствие научих. След седмица баща ми разтревожен ми се обади, че мама е изчезнала. Търсихме я с полицейска кола. Намерихме я под един навес през зимата – стоеше права в тъмното и плачеше. Не знаеше защо и как е попаднала там. Впоследствие разбрах, че болните с тази диагноза получават пориви да тръгват нанякъде и затова близките на много от тях ги заключват – поради невъзможността да са нонстоп до тях. Това е и една от причините те да се ползват с правото на придружител.

Следва преглед в Александровска болница, при екипа на акад. Лъчезар Трайков, който прави изследвания – психологически, кръвни, скенер. Минават 5 години, докато поставят диагнозата. Оказва се, че преди това е прекарала множество микроинсулти. Но не може да се каже, че те са причината за заболяването. Все още светът не е открил причините за „алцхаймер“, нито пък ваксина за болестта, нито лекарство, което да я лекува, но има такива, които забавят развитието на болестта. Изписват на жената Немдатин, Донецепт, Аторвистат и Ципралекс. Последното – за настроението, защото често се разстройвала и плачела с часове.

Липсва статистика за броя на заболелите по градове. Единствено се знае, че за България той е 70 000 души, за които не са осигурени специалисти да се грижат за тях и в помощ на семействата им. За сам човек е непосилно да се грижи за болен с алцхаймер 24 часа. Който може да си го позволи, наема 2 или три човека. Останалите имат право на асистент, за максимум по 5-6 часа на ден.

Разходки в желана компания, логически игри, четене на поезия, слушане на музика, гледане на филми… и със споделени с близките преживявания трябва да се занимават болните. Ако усетят, че не могат да си спомнят думичка, имат обърканост или губят ориентация и това не е еднократно, трябва да се обърнат към невропсихолог. Алцхаймер е неврологично заболяване, което се характеризира с натрупване на вреден белтък върху мозъчните клетки… После близките трябва да подадат документи в ТЕЛК и да кандидатстват по Закона за личната помощ за асистент и да се подготвят за пречките в системата.

Алцхаймерът ни промени. Тате се научи да мие чинии и отглежда цветя, а аз се върнах в родния дом… Мама на този етап трудно става и се движи, но изглежда щастлива. Трудното е за нас – полагаме доста физически усилия… Не ни познава, но реагира на емоция. Когато й се усмихна и я прегърна, отговаря със същото. С личния асистент прилагахме активностите за писане на сензитивна поезия, поема, разказ по картина и т. н с майка ми. По този начин тя успяваше да възвърне част от спомените си и се забавлявахме заедно.

Много още неща могат да се кажат, но не е за един разговор. Имам и много идеи, но най-важното е да намаляваме чувството на обреченост и да уверяваме засегнатите, че не са сами в изпитанието. Апелът ми е обществото да погледне проблема с отворени очи и да не извръщаме глави, когато срещнем човек с блуждаещ поглед, който си говори сам. Твърде е възможно той да се е загубил и да не знае как да поиска помощ. Нека пазим близките си, да приемем положителните епизоди и несгоди и да си помагаме!



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук