[quote]В НЯКОИ ОТ БИТКИТЕ С ВЛАДИКАВКАЗЦИ СЕ СРАЖАВА И ОТРЯДЪТ НА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА[/quote]
Редом с русите, украинците, белорусите, финландците и многото други народи в състава на Руската империя, дали приноса си за освобождението на България, своето достойно място заема и един малък народ – осетинците. В състава на Владикавказкият казашки полк от I-а бригада на Кавказката казашка дивизия, те участват в редица битки, командвани от прославени пълководци – генералите Михаил Скобелев, Йосиф Гурко, Николай Столетов, Фьодор Радецки. Съставът на Владикавказкия полк е малко повече от 300 души. Мястото на убитите и ранените се попълвало постоянно с подкрепления от Осетия. Непосредствено участие във военните действия вземат около 2000 осетинци.
Много от тях се включват влизат във войната като доброволци. Включително по няколко от семейство – бащи и синове, чичовци и племенници, родни братя. Осетинските войници в състава на руската армия показват чудеса от мъжество и героизъм. Те участват в почти всички сражения на Балканите, покривайки се с безсмъртна слава в боевете за Ловеч, Плевен, Шипка, Правец, Горен Богров, Пловдив и други градове на България. В някои от битките с Владикавказкия полк се сражава и отрядът на славния капитан Петко Войвода.
За бойни качества, проявени на Балканския военен театър, Осетинският дивизион е получава Георгиевското знаме. 400 бойци са удостоени с орден „Свети Георги“, I, II, III и IV степен, а мнозина и с други бойни отличия. За качеството на тази войска свидетелства писмо на генерал-майор Михаил Скобелев до император Александър II. В него той е кратък: “Изпратете повече осетинци!”. С такъв произход е и личният адютант на генерала – Джамболат Константинович Абадзиев, стигнал по-късно до чин генерал-лейтенант. Абадзиев участва практически във всички сражения на Скобелев. Бие се храбро при Плевен, Химитлийския проход, Шейново. Отличава се в битката при Ловеч. Участва в овладяването на височината Стратеш, води щурмовите колони и престрелката при Плевенското шосе. Със Скобелев достига до Сан Стефано. За храбростта си 3 пъти получава войнишкият „Георгиевски кръст” и е произведен в офицерско звание прапоршчик.
Награждаван е и с българските ордени „Свети Александър“ III ст. (1896) и „За храброст“ (1903).
Дудар Караев, отстъпил коня си на тежко ранения подполковник Калитин и бранил до последно с него Самарското знаме, Асламурза Есиев, кадрови офицер, доброволно събрал и въоръжил конен дивизион, Инал Кусов, Гуда Бекузаров и Беслон Сокаев, отличили се с отнемането на 2 вражески знамена, Данилбек Цаликов, Идрис Шананев… Техните и на стотици други доблестни осетинци подвизи са оценени от България. Подвигът им не е забравен. Паметници на падналите стоят и днес. Сред тях се извисява монументът на легендарния връх Шипка. Върху него са изписани имената на 2000 загинали войници и офицери от Русия. Сред тях 166 са осетинци.
За текста са използвани материали и снимка от http://zovnews.com
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
