Станимир Драгов е главен технолог на Винарска къща „Сакар” – Любимец. Професионалист с повече от 25 години стаж в бранша. Негови продукти са печелили „Златни ритони”, дипломи и много престижни награди в България и по света. Познавач на душата на виното. Енолог, вникващ в тайните му, за да ги представи по най-добрия начин.
– Г-н Драгов, каква е професионалната ви оценка за вината тази година? Регионът винаги се е славил с добрия тероар и чудесните си еликсири.
– Ще започна с това, че 2012 година беше много „нестандартна” за вината. Аз съм технолог от 25 години и за първи път започваме да берем гроздето на 10 – 15 август. Такова нещо не се е случвало, или, ако е ставало, било е много отдавна. Специално в нашия край такава сушава година не е имало – капка дъжд не капна от края на май почти до края на септември. Оттам се получиха вина, коренно различаващи се от предишните реколти по захарно съдържание, структура и т. н. Те много трудно се винифицират. При 26-27 градуса захарно съдържание, процесът, образно да го кажа, е голяма мъка за технолозите.
– А, ако погледнем вината в по-широк периметър – национален, в тази трудна за качеството година, какво се получава?
– Има една хубава българска поговорка „Всяко зло за добро”. При такава година се получават екстремни вина с отлични показатели. Особено при белите сортове. В такива условия бялото грозде дава всичко от себе си – вкус, аромат, цвят. Майсторът може така за моделира едно вино, че да го направи шедьовър.
– А успяха ли. Смятате ли, че миналата реколта ще се пласира добре на международния пазар?
– На пазара, от дългогодишния си опит, мога да кажа, влияят първо цената, после имиджа и, едва на трето място, качеството на виното. За съжаление, България загуби, през последните години, част от позициите, които имаше. Държавата не дотира производството на вино, респективно на грозде, а това влияе върху цената. И на практика се получи, в Русия, например, се изнасят френски вина, на цена по-ниска от българските. Затова, не е тайна, че за българските вина шанс се оказват азиатските пазари – Китай, Виетнам, в по-малка степен – Япония. Но, като става дума за миналогодишната реколта и неблагодатната, като количества година, очаква се през тази тя да се продаде. Дори да се реализират стари запаси, тъй като проблемите не бяха само в България, а в световен мащаб вино се търси.
– Има ли още потенциал за бранша в България? Не са ли прекалено много производителите?
– Потенциал има. Щом нещо се прави, значи, човекът или хората са преценили, че то може да се развие. Между другото, повечето нови винарни са малки, които сумарно едва ли постигат капацитета на едновремешните винпроми – мастодонти.
– Трифон Зарезан някои честват по нов стил – на 1 февруари, други го почитат на 14-ти, едновременно с патрона на влюбените – Св. Валентин. Коя дата, според вас заслужава повече внимание?
– Свети Трифон преди се празнуваше на 14 февруари. По нов стил стана 1-ви. Към 14-ти пък се прикачи Св. Валентин. Така някои лозари и винари честват едната дата, други – другата. Няма лошо, кой както го възприема, така да прави. Но, преднина, все пак да дадем на Трифон Зарезан, тъй като си е наш, български обичай. Св. Валентин малко чужденец си пада.
– Вие сте човек, за които казват, че влага сърце и душа в работата. Какво е за вас хубавото вино?
– Три неща – първо професия, второ – призвание, трето – удоволствие, което всяка вечер вкусвам.