Един, сал, човек развя голямо знаме на празничния Трети март на площада в Димитровград, при честването на Националния празник на България. Руското знаме. Българското никой не се бе сетил да вземе със себе си, да покаже патриотични чувства, които иначе се леят като вода във виртуалното пространство. Имаше, наистина национални байрачета на площадите „България” и Поезия”, но малки, книжни, раздавани даром от общината. На нейната сграда, също така, за поредна година бе спуснат огромен трикольор, да радва очите на гражданството. Жалко, че то самото закачи трикольори само тук-там по прозорци и тераси. За разлика от съседна Турция, например, където на голям празник държавни, частни и жилищни сгради червенеят отдалече с окичените флагове.
Трябва да помним кой ни е освободил, лаконичен беше инж. Илия Запрянов, общественик, русофил, гордо носещ на двуметровата дръжка бяло-синьо-червения флаг. С който шества по алея „България“ и поднесе цветя пред паметната плоча на Освободителите.
За пореден път той идва на градско честване със стяг на великата славянска страна. Така беше и в Деня на Независимостта, честван пред паметника на Капитан Петко войвода, чието име вече носи площадът там, по решение на местния парламент. Трябва да се помни – без Освобождение няма Независимост! Трябва да се помни кой ни върна българското царство, кой ни направи официален държавен субект, кой осигури бъдещето, което консумираме днес, каза на 22 септември Запрянов. А българско некнижно знаме и тогава никой не вдигна…
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
