Лятото е време за повече излети и посещения на интересни места. Едно такова ще ви предложим тук. Място свято, красиво, обвеяно с предания и легенди – Устремският манастир „Света Троица“. Нарича се Устремски, по името на близкото тополовградско село Устрем, също Вакъфски, както се е наричало селото до 1934 година, но му казват още Хайдушкия манастир. И има защо. Любимо място бил на войводи и дружини, а Христо войвода от Сливен, като се замонашил дори му станал игумен.
Хайдушкия манастир се намира на около 3 км. от Устрем, на 13 от Тополовград и на 12 от град Елхово. До самата порта се стига с кола, като посоката е Тополовград – Устрем и отбивка вдясно, указана с табела. Пътят е добър и много приятен, каквато е и околността на обителта – с рекичка, поляни, възможности за пикник в свободен ден. Самият манастир е чист, спретнат, грижливо поддържан. В двора бликат бистроструйни чешми, засадени са много цветя и зелени растения, издигната е хубава голяма беседка. Под покрива й има чешма в средата на малък шадраван, в който плуват златни рибки. Има и няколко клетки с пауни и други птици. Изобщо – спокойно, тихо, приятно място за очите и душата. Идвайки тук човек чувства онова смирение и миг покой, тъй липсващи и трудно достигани в забързаните градските дни. Още повече се засилват чувствата с влизането в манастирската църква „Св. Троица“, впечатляваща с богатата си иконопис и разкошен резбован иконостас, с три реда икони, зографисани през Възраждането. 
Храмът е издигнат през 1836 година. Представлява трикорабна, едноаспидна каменна сграда без купол, чиято вътрешна част осветяват тесни и широки прозорци. В „Св. Троица“ е вградена по-старата, първа църква „Св. Св. Петър и Павел“. Предполага се, че нейната история започва от 840 – 845 г., но датирането се основава главно на предание, свързано с друга – най-старата църква в околността, намираща се в скална пещера на около 500 м. от днешната. Известна е като „Вехтата черква“, в която се пазели две икони – на апостолите Петър и Павел. Криели ги тук от иконоборците. Според легендата, за святото място се грижел козар, който една нощ сънувал апостол Петър, а светецът му обещал ключ към Небесното царство, ако направи така, че долу, в ниското, се изгради истински храм, а той самият започне да проповядва християнство сред хората. Козарят не се поколебал – продал животните, обрекъл парите за богоугодното дело и започнал да разказвал на местното население съня си. Хората решили да изпълнят волята на Свети Петър, събрали още средства и изградили църква – „Св. Св. Петър и Павел“.
Преданието разказва игуменията на която попаднахме в църквата, докато палехме по свещица за здравето на живи и за душите на починали близки. От нея научихме интересни неща за историята на обителта, показа ни и входа към подземие, където в дървен сандък са събрани хайдушки кости. 
В него се влиза през вратичка, после надолу – по тесни стълби. Помещението е малко, изградено под олтара като скривалище в хайдушки времена. Защото това е друга част от историята на Устремския манастир, неслучайно наричан и Хайдушки.
Кога точно е основан той не е съвсем ясно. Предполага се, през 14 век, но първите сведения за „Св. Троица“ са от 15-ти, когато името се споменава в османски документи. В годините след това обителта има превратна съдба. Разрушавана е няколко пъти, после отново възстановявана.
По време на кърджалийските размирици в края на 18-и и началото на 19-и век Устремският манастир претърпял разграбване и разрушение, но бил възстановен с голямата помощ на Индже войвода, Кара Кольо и Христо войвода от Сливен, който дори се замонашил, приел името Хрисант и станал игумен на обновената обител. През 1813 г. Хрисант починал. Погребали го в манастира. Надгробният камък може да се види в преддверието на църквата.
Легендите и историята неразривно свързват Индже войвода и байрактаря му Кара Кольо с манастира по онова време. Особено популярен сред местното население бил Кара Кольо, наречен Омарчалията, по името на селото си – Омарчево, край Нова Загора. Той често посещавал „Св. Троица“, срещал се с местните хора, помагал и ги бранел от несправедливости. Имал много приятели и ятаци, на които, при нужда разчитал. Народът го обичал и създал песни за него. Огласяли с тях празника на манастира – Петдесетница, когато се събирали хора от цялата Сакар планина.
Но, до тук с легендите. В исторически план, по време на Руско – турската война от 1828 – 1829 г. манастирът пак е разрушен и отново възстановен през 1836. Построена е и сегашната църква „Св. Троица“, като са използвани зидовете на стария храм „Св. Св. Петър и Павел“. Обителта се превръща в истинска крепост на българския дух в Сакарския край, твърдина срещу засилените попълзновения на гръцките духовници. През 1870 г. те, все пак, успяват да прогонят игумена Никандри, слагат на мястото му свой човек и започват продажба на имущество и имоти. Едва през 1898 г. манастирът става отново български. Но с това тегобите на святото място не свършват. Нов пожар, през 1951 година изпепелява част от сградите в източното и северното крило, в последствие реконструирани. Може би – да се унищожат документи за собственост и да се отнемат земи от новата власт, допускат възрастни хора. По това време манастирът вече е женски, какъвто е и днес. Мъжки е бил до 1909 година.
…Това е историята, вкратце. Ако искате да усетите полъха й, ако искате да се потопите в атмосферата на легендите, духа на вярата и красотата на природата в Сакар, сами посетете манастира.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
