Д-Р ТОНЕВ, КАНДИДАТ ЗА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК: ТРУДНОТО ЗАПОЧВА, АКО БЪДЕШ ИЗБРАН

[quote]ОБЩИНСКА ЗДРАВНО-ОСИГУРИТЕЛНА КАСА И ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА – ПРИОРИТЕТИ НА № 2 В ЛИСТАТА НА „ДА ЗА ДИМИТРОВГРАД”[/quote]

Д-р Георги Тонев е роден през 1956 г. Завършва тогавашната Политехническа гимназия, сега ПМГ „Иван Вазов” в Димитровград, после, през 1981 г. и Медицинската академия в София, специалност „Стоматология”. Семеен, с две деца.  

  • Д-р Тонев, имате опита на 3 мандата в местния парламент на Димитровград. Защо отново искате да сте съветник?
  • Бях решил, наистина, окончателно да прекъсна обществените ангажименти по няколко причини. Първо, вярно, имам 3 мандата като общински съветник, второ – професията ми е такава, че не оставя кой знае колко време за други дейности, трето – професионалните ми ангажименти не са само в Димитровград. Изживял съм всички надежди на обществото през 90-те години, свързани с гражданските обединения, но те постепенно бяха задушени, притиснати и аз, усещайки, че не съм в достатъчна степен полезен, се оттеглих. Но, както се казва – надеждата умира последна. Г-н Стефан Димитров един ден ме покани на разговор и сподели наистина смели виждания, от които останах изненадан. Идеята му беше – съчетание между представители на гражданите – гражданска квота и представители на над 10 партии, като усилията и амбициите се подчинят на обществения интерес на хората от общината. Дадох принципно съгласие за участие в листата, дори дадох идея да бъда на последното място. А на кое съм разбрах един ден преди началото на кампанията. Приятно изненадан, разбира се, останах от доверието, но и съзнавам каква отговорност носи то. Много хора мислят, че изборната длъжност „Общински съветник” е огромна привилегия, но всъщност е огромен дълг. Трудното започва ако бъдеш избран. Сблъскваш се фронтално с реалността, а тя и в България, и в Димитровград не е розова.

[pullquote_right]Исках последно място в листата. Къде съм, разбрах ден преди кампанията   [/pullquote_right]

  • В досегашната практика на общински съветник сте бил партийно ангажиран. По-различно ли ще е в гражданската квота на „Да за Димитровград”?
  • Темата е дълга и не знам дали можем да я развием тук. В първия мандат, в първите демократични години, бях общински съветник от БСП, но видях голямо разминаване между думи и дела. Преди заседание вземаме едни решения, в залата, при гласуването, се оказва съвсем друго. Който е бил вътре – знае. Нещата не се получиха, по ред причини. Но аз и не бях се самопредлагал за тази листа. Изобщо – за никоя листа не съм се самопредлагал. Вторият ми мандат беше от „Нов избор”, появил се като гражданско обединение. Пазя списъка на учредителите в Димитровград – от целия политически спектър. Изобщо, тогава, 1997-8-9 г. гражданските обединения бяха доста актуални. Привличаха мнозина. В столицата имаше „Граждани за София”, „Граждани за обединена България”, в Димитровград формирахме гражданско обединение „Разум”, свикахме дори национална Кръгла маса… С надеждата, че може нещо да се промени. Действителността се оказа друга – гражданските обединения бяха използвани от НДСВ. Преляха енергията си в него, после се размиха и изчезнаха. Общо-взето, оттогава – 2003-4 г. и аз се оттеглих. Защото заедно със съмишлениците, стигнахме до извода, че обществото, народът, още не са узрели за тези неща. Вярвахме, че всичко може да бъде по-различно, но реалността угаси вярата. Сега, чрез Коалиция „Да за Димитровград”, се появява нова възможност гражданството да има силно представителство в Общинския съвет и аз съм оптимист, че то ще е факт. Получа ли доверието на съгражданите си, ангажиментът ми ще е да защитавам техните интереси.
  • Очаквате ли свободата да изразявате лични мнения и становища? С нея, май, имат привилегията да се ползват само независимите съветници.

[pullquote_left]Оптимист съм за силното гражданско присъствие в общинския съвет[/pullquote_left]

  • До ден днешен никой не могъл да ограничи свободата ми. Сега също не са ми поставяни такива условия. Това е и смисълът на Коалицията „Да за Димитровград”. Аз го казах и при откриването на предизборната кампания, и то не е само мое мнение, ако ние спечелим изборите и всичко, което е било до сега, остане, по-добре да се разпускаме. Начин да се променят нещата, за новото управление, е да заложи на няколко основни принципа: Първо – абсолютна прозрачност, второ – безкористност, трето – отговорност, четвърто – обективност, почтеност, честност, етичност, морал. Това няма ли го, само можем да си мечтаем, желаното да се случи. И, понеже някои може да си мисли, че го казвам просто така, не – такива са принципите, приети още навремето от Британския парламент.
  • Сред приоритетите Ви е създаване на общинска здравно-осигурителна каса. Не е ли много смело? Някои, може би ще го определят като предизборен популизъм.
  • Напълно реално е. Аз съм завършил Медицинската академия в София и вече 35 години работя в тази сфера. Участвал съм в много симпозиуми и конгреси на тема здравеопазване. Бях дори първи представител в Съвета на местните власти в Страсбург, когато приеха България през 1993 г., в областта на здравеопазването. Оттогава имам и разработки на тази тема. Един от вариантите за успешно здравеопазване е да вземем модела на Германия. Там има над 1000 здравни каси, много браншови и общински. А у нас какво има – един монополист в лицето на НЗОК, в която всички слагат парите. Ако се създаде общинска здравно-осигурителна каса, предприятията на територията й могат да участват, с дял. Също гражданите – с различни суми. Вноските ще покриват няколко нива – първо – минимален пакет, второ, трето, четвърто – повече, повече и повече, а най-високото – дори и възможност за осигуряване на по-висока пенсия. Но, темата е дълга. Важното е, че Общинска здравно-осигурителна каса е възможна. Има такива навсякъде по света.

[pullquote_right]За по-успешно здравеопазване добър би бил германският модел[/pullquote_right]

  • Прекрасно звучи и друг от приоритетите Ви: Димитровград да домакинства Международен празник на българските общности по света. Как би станало?
  • Пак е дълга тема, но, примерно – Димитровград е еманация на един дух, появил се след Втората световна война. Хора от над 950 населени места са дошли тук, да строят новия Град на надеждата. Че после тази надежда, под една или друга форма, е задушена от тоталитаризма, не значи, че е загинала. Семето е посято. И съвсем спокойно може, на тази база да се направи нещо. Откъде да тръгнем? Можем да тръгнем от музикален фестивал, привличащ изпълнители от българските общности в Северна Гърция, Македония, Западните покрайнини, Молдова, Украйна, Румъния. На много места има наши общности, някои дори не ги знаем. Бъдещето на човечеството е в общностите. А нашата е огромна – като започнем още от Афганистан, откъдето тръгва българското племе, минем през Волжко – Камска България и стигнем дотук. Общности, вече не малки, има в Испания, САЩ, Великобритания, Италия.  Така че, споделеното от мен е идея, намерение. Дали ще се получи, не зная, но има потенциал и аз с вдъхновение ще работя за осъществяването му.
  • Въвеждане  на часове по вероизповедание като извънкласна дейност в някои училища, създаване на православен църковен хор – още предварителни задачи, които анонсирате. Но, не са ли това ангажименти, по-скоро на църквата?
  • Говорим за съхранение на българската идентичност. В същото време казваме: Църквата не си гледа работата. Но, нали на тази църква трябва да й подадем ръка ние, българите. Как иначе ще се съхраним? По темата за извънкласните часове по вероизповедание съм работил отдавна. Правихме навремето и Кръгла маса по нея, издавахме вестник „Разум”, ангажирали бяхме владиците дядо Арсений и дядо Галактион. Искам да помагам и сега. Между другото, идеята вече има реализация. От 1 октомври в ОУ „Пенчо Славейков” занимания по свободноизбираемия предмет „Вероизповедание” започнаха 3 паралелки с около 50 деца. Идва преподавател от Пловдивската семинария. Директорът е изпратил писма до всички родители, с информация за възможността. Ако и другите училища имат желание, също могат да въведат предмета. Средства ще осигурява Пловдивската Митрополия.

[quote]Грехота е такова обезлюдяване, казват хората за Димитровград. Значи, нужна е промяна[/quote]

  • Появиха ли се други идеи при предизборните срещи, които бихте развили в общинския съвет? Какво най-често споделят хората?
  • В селата хората, основно, коментират проблеми с пътищата. Вторият проблем е транспортът, третият – здравното обслужване. Някои населени места имат екологични проблеми. По всички тях бъдещият общински съвет трябва да вземе отношение. В Димитровград, който за мен е сред най-хубавите у нас, хората казват: Грехота е такова обезлюдяване! Значи нужни са инвестиции и нови работни места, за да се връщат хората. Иначе, в буквалния смисъл вървим към град-музей. А бихме могли да бъдем и Град на сбъднатите мечти!
  • Снимка от dgnews.eu 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук