Опит за пътеводител по екстремния маршрут
Страшно звучи – Дяволска пътека. Но не е страшна – екстремна е, на места доста трудна, изискваща подготовка и екипировка. За хора е, които не се плашат от пресечен терен, стръмни скали, бучаща вода, изкачване по дървени стъпала под които виждаш как височината расте. Не се боят от дивата красота на планината, а искат да стигнат до сърцето и. За такива хора е Дяволската пътека.
Идеята за изграждането й е породена от красотата на природата по левия приток на река Буйновска, изследван и проучван цели 8 години. Местността е уникална с композиция от скални форми, водопади, водни каскади, ерозионни котли, скални венци. И, в съчетание с човешката намеса, създала условия за безопасно съприкосновение с тях, гарантира на посетителя чудесно изживяване. Но, толкова за въведение – тръгваме към пътеката, после и по нея.
До Дяволската пътека може да се стигне откъм село Борино, също и откъм Буйновска река. Ще опишем маршрута откъм Борино, който, така или иначе ще ни отведе и до другия вход. Борино се намира в Югозападните Родопи, на 60-на км от Смолян, по-близо до Доспат и Девин. От Хасково километрите до там, през магистрала „Марица“ са 237, от Стара Загора – 242. На самия вход на селото се отбива наляво към село Чала и местност със същото име. Стига се до безплатен паркинг, край който има Музей на катрана. Вижда се малка табела, указваща посоката на Дяволската пътека и една от забележителностите й – Дяволския мост. До него се стига след 40 – 45 минути ходене, като се минава и край Златната върба. Веднага след нея по дървен мост се преминава река Чатак дере и се навлиза във вековна гора. От мостчето до скалния феномен Дяволския мост разстоянието е около 1300 м. Пътеката е маркирана, с места за почивка.
Дяволския мост, всъщност, е скална арка, дълбана дълги-дълги години от водите на реката. Височината й е 18 м от нивото на водата, отвора – около 6 метра, а дебелината на скалата – 3 до 4 метра. Може да се слезе по дървена платформа под моста или да се заобиколи от горната страна. Ефектна гледка са участъците от ждрелото на Чатак дере, виждащи се от него. На 30-тина метра след феномена, по течението на реката, се стига до дървена беседка. Продължаването по маршрута, след 30-35 минути води до т. нар. Скрит водопад. За да се види той се слиза по естакада от дървени стълби. От „Скрития водопад“ пътеката продължава по платформа над реката.
Следва леко изкачване, после слизане и след 25-30 минути се стига до чешма, чиято вода извира от скалите. Хубава и вкусна е за пиене, а мястото – добро за почивка.
След 10 минути се стига до разклон. Тук е мястото за избор. Тези, за които преживяванията са били прекалено екстремни и искат да излязат от пътеката продължават направо, със слизане надолу и след броени минути стигат асфалтовия път Тешел – Ягодина /южното начало на Дяволската пътека/, откъдето търсят начин да стигнат до другото начало, където е колата. Или се връщат към паркинга обратно по пътеката.
Тръгне ли се наляво, екстремните изживявания продължават. Затова, добре е да се съберат сили с кратка почивка в беседка, кацнала на ръба на скала. После нагоре към Тепе баир. Стига се подножието на скали с дървена стълба нагоре. Изкачването си заслужава – от скалата се открива прекрасна гледка към отсрещния връх Свети Илия, известен и като Ушите. Следва преминаване край характерно природно образувание – Скален остров и продължаване през гора от черен бор. Стига се до заслон с огнище, където може да се почине и хапне, ако има какво, разбира се 😊 Пътят до заслона е около час или малко повече. След заслона се върви по широк горски път до излизане на било. После наляво до интересно дърво, разклонено като лира. Затова и така е наречено – Лирата на Орфей. На 20-ина минути от дървото-лира се намира поляна с три беседки. Ако продължите направо, следвате Големия кръг и след около 60 – 70 минути се връщате в Борино.
За Малкия кръг поемате наляво и надолу по поляната, следвайки указателна табела. Началната точка на „кръга“ се стига за около половин час. А от нея до Музея на катрана, още толкова. Като цяло, удоволствието да се измине Малкия кръг отнема 3,5 – 4 часа.
Доста повече 6 – 7 часа отнема обикалянето на Големия кръг, така че, предпочетете ли него, добре е да сте се настанили в Боровица /изборът е голям/, за да имате достатъчно време за отдих след похода.
НАКРАТКО
- Територията в която се намира пътеката обхваща около 20 квадратни километра.
- Стартовите точки са две – Северна – на около километър източно от село Борино и Южна – до водослива на Чатак дере с Буйновска река.
- Най-високото място на трасето е 1356 м, а най-ниското – 945 м, с наклони от 20-40 градуса. При скалните венци наклонът е над 70 градуса.
- Маршрутите по пътеката са два – Малък кръг и Голям кръг. Дължината на Малкия кръг е 3,8 км, а на Големия -10,2 км., като и за двата изходният пункт е един — Южната стартова точка.
Снимки от Румяна Динкова
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
