ДЪРЖАВАТА ПРАВИ ПОЛИТИКА С ПЕНСИИТЕ, ВЗЕМА, НО НЕ ДАВА, НЕ СИ ПЛАЩА

[quote]ОБЩИНСКИЯТ КООРДИНАТОР НА КНСБ ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ ЗА СИНДИКАТА, РАБОТНИЦИТЕ, РАБОТОДАТЕЛИТЕ, ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ТЯХ[/quote]

Веселин Тодоров е роден в Димитровград на 23 май 1974 г. Завършил е „Право“ в Софийския университет. Има практика като адвокат 12 години, членува в доверената синдикална адвокатура, общински съветник в предишни два мандата. От тази седмица – общински координатор на КНСБ в Димитровград.

• Г-н Тодоров, като нов общински координатор на КНСБ, вдъхновен, сте вероятно, на мига да започнете борба за повече права на трудовите хора?
• Аз съм член на доверената синдикална адвокатура, така че борбата не е спирала досега, няма и да спре. Борба на фронта на работодателите и на съдебната система. Борба, защото никой не иска да спазва всички предписания в Кодекса на труда. Различни са причините. Работодателят иска по-голяма печалба, работникът – по-голяма заплата. Като синдикален адвокат досега съм защитавал работниците, както пред работодателя, така и пред съда.
• Според вас, действат ли добре структурите на местно ниво? Какво наследявате?
• Наследявам добър отбор, надявам се да го направим с общи усилия още по-добър.
• Кои ще бъдат първите неща, с които се захващате?
• На първо време, ще събера актива, да видим какво можем да направим в нашата къщичка, да си я подредим и тогава да гледаме навън. Добрата предварителна подготовка, организация и комуникация водят до желания резултат. Организацията е изградена съобразно устава, така че няма да откривам топлата вода в тази насока. Има неща за усъвършенстване или за доизграждане. Ако се изразя общо, въвеждане на малко по-нови технически средства и начинът им на използване. В момента Централата разработва проект за електронен синдикат. Такъв би могъл да се въведе и на местно ниво.

[pullquote_left]НЕ Е ВЪЗМОЖНО СИНДИКАТЪТ ДА СЕ ДОГОВАРЯ ВЪВ ВРЕДА НА РАБОТНИКА[/pullquote_left]

• Досега бяхте юрист в общинската структура на КНСБ. Запознат сте добре с материята. Има ли нужда от промени Кодексът на труда?
• Зависи от гледната точка. Ако питаме работодателя, има нужда в насока за либерализиране на процедурата по уволнение. Ако питаме работника, има нужда от повече защита и повече обезщетения. От практическа гледна точка, на този етап, според мен, не са необходими съществени промени. За несъществените може да се мисли в различни насоки. Би могло да се желае много, особено в синдикалната част за колективните трудови договори. В Кодекса на труда, ако трябва нещо да се пипа, то трябва предварително да възникне в обществото, у работниците или работодателите, и тогава вече да се търси регулация.
• Чува се понякога, че синдикати и работодатели се сговарят, без да отчитат мнението на работниците. Има ли го това нещо?
• Много ясно трябва да се заяви, че синдикатът не е възможно да се договори във вреда на работника. Колективен трудов договор може да носи само ползи на работника. Невинаги, обаче, е възможно да се договори това, което ни се иска. И така, при преговорите, за да не загубиш голямото, отстъпваш за малкото, което за някои работници може да е най-същественото. Тогава остава впечатлението, едва ли не, че си се договорил зад гърба на работника или в негова вреда, но няма такова нещо.
• А вярват ли хората на синдикатите в днешно време?
• Трудно е да кажа дали вярват или не вярват, но има членуване по инерция. По-скоро синдикатите не правят изключение от цялостния облик на държавата и на всички институции. Аз твърдя, че те са на по-високо организационно ниво. В синдикатите има повече кауза и емоция, отколкото в партии, държавни структури. А защо хората вярват или не вярват? Този, който е получил помощ, той вярва, агитира, привлича нови членове. Този, който не се е сблъсквал или не сме успели да му помогнем, не вярва.
• В новата власт виждате ли желание за диалог? Изобщо, имат ли думата синдикатите?
• На общинско ниво контактите ни с новата власт са ограничени, така че не мога да коментирам. Сигурен съм, обаче, че в лицето местната власт ще намерим добър диалог, както и досега.

[pullquote_right]КОГАТО ЧОВЕК Е ПРИТИСНАТ ДО СТЕНАТА, НЕ ГО ИНТЕРЕСУВА ЦВЕТА НА ИКОНОМИКАТА[/pullquote_right]

• Защо държавата не може да се справи с черния пазар на труда? Не иска или…
• Отговорът на въпроса е сложен. Трябва да се положат усилия не само от държавата, ами и на самите работници и на обществото като цяло. Има ли потребност, винаги ще се намери ниша. Ако човек е изправен до стената и няма избор, той не пита дали пазарът е черен или бял, важно е да си нахрани семейството. Държавата трябва да направи така, че да не сме изправени до стената, пък, ние после да бъдем коректни към нея. Имаше един проект за сивата икономика. Според изследване по него, изводът е, че превенцията е важна, да се разяснят ползите от сивата и бялата икономика. За да я докараме дотам, работникът трябва да има право на избор. Например, мога в бялото предприятие да взема 700 лв., в черното – 900 лв., тогава идва превенцията. Да питаме защо човекът е избрал сивата, не бялата икономика. Обаче, когато човекът е притиснат до стената, няма пари за хляб, да си плати тока, изобщо не го интересува какъв цвят е икономиката. Друг е въпросът с народопсихологията. Сива икономика, ама не точно, е да викнеш майстор за покрива, той да го направи и да вземе едни пари. Или произвеждаш нещо, което продаваш на комшиите. Това са битови отношения, които българинът ги счита за нормални. Там даже и да избелее икономиката, ефектът за държавата няма да е кой знае колко голям. Другаде трябва да се пипа – предприятията на по-високо равнище.

[pullquote_left]СТАЧКАТА Е КРАЙНА МЯРКА, КОГАТО ОСТАНАЛИТЕ МЕТОДИ СА ИЗЧЕРПАНИ[/pullquote_left]

• Решават ли проблеми стачките и скоро очакват ли се такива?
• Идеята на синдиката не е протестът. Идеята на синдикализма е хората да бъдат сдружени, обединени, солидарни, за да може при евентуален проблем да се изправят срещу проблема. Това нещо може да стане тази, другата, третата година. А през тези три години какво правят синдикалните членове, членуват само заради протеста ли? Не. Идеята е създаването на едно семейство. В синдиката трябва да осигуриш определени потребности като безплатна помощ от юрист, икономист, представителство за проблеми пред община, държава, работодател. Стачката е крайна мярка. Стигнем ли дотам, значи всички възможни методи са изчерпани. При нас законодателството не е в подкрепа на стачките, ефектът от тях не е гарантиран. В Америка, например, решават да правят стачка. Синдикатът ги вади на хепънинг колкото дни е необходимо. Мислят си за исканията, има преговарящ екип на спокойствие. Досег работодателят със стачниците няма. В България работникът трябва да си е на работното място, ако не отидеш, ще те уволнят дисциплинарно. Междувременно си податлив, под надзор.

• Битува мнение, че синдикатите в България не могат да предизвикат национална стачка, като в други страни, например. Няма членска маса, средства, влияние… Грешна ли е тази теза?
• Синдикатът не е нито председателя, нито координатора, нито президента на КНСБ, нито ръководството… Синдикатът, това са хората, които членуват в него. Ако тези хора искат да си защитят интереса, има достатъчно читави лидери на организации, които да ги поведат, да им защитят правата и интересите. Ако, обаче, самите хора не са единни, не желаят, защото ги е страх от уволнение или го смятат като загуба да време, никой не може да им помогне. Опираме не само до народопсихологията, но и до прехода, в който много хора бяха излъгани.

[pullquote_right]ЛИПСВА СИНХРОН МЕЖДУ БИЗНЕС И ДЪРЖАВА[/pullquote_right]

• Всяка година в страната ни се появяват нови и нови висшисти. В същото време липсва квалифицирана работна ръка. Не е ли парадоксално?
• Очевидно е, че липсва синхрон между бизнеса и държавата. Много често бизнесът сам си обучава кадрите, защото няма такива на пазара на труда, но пък има в изобилие други. С оглед автономията на ВУЗ-овете, щом има толкова желаещи за висшисти, кой може да ги спре. Държавата би могла да регулира този процес, но това ще е за сметка на някой ВУЗ.
• Говори се за увеличаване на минималната работна заплата, но не и ръст на икономиката. А нали икономиката трябва да доведе до повече доходи?
• Така е и не е така. В България, дори по време на икономически подем, каквото е имало, той не се отрази на джоба на работника, а доведе до по-голяма печалба за работодателя. Не е гарантирано икономиката, ако живне, да се отрази директно на доходите. Трябва да се намери баланс между интересите на работодателя и работника и това е един от начините за влияние на синдикатите. За някои търговски дружества, включително общински, държавни, които са на самоиздръжка в различни сфери, 20 лв. увеличаване на работната заплата може да се отрази негативно. Но като цяло, мисля, че увеличаването на работната заплата води до живване на икономиката. Все пак, да не забравяме, че държавата е най-големият работодател.

• 

  Мнението ви за пенсионната реформа? Справедлива ли е, в лансирания от властта вариант? А и за размера кажете.

• Аз не съм чул професионален дебат за пенсионната реформа в последните 25 години. Единственото, което се чува, е, че няма пари. Това не е справедливо. Държавата прави политика, пък не иска да си плаща. Иска да вземе на солидарния принцип от всички работещи и да ги разпредели, без да участва. Тя, държавата, уж дава пенсии, но, всъщност, работещите ги дават. Тя, държавата, увеличава пенсиите, ама са на индивидуален принцип. На този солидарен принцип се хранят всички, а държавата, казва: Ние го правим! Пари обаче няма. Това си е жива кражба. Да вдигаме възрастта, се чува единствено. Добре, де, за да разберем нещо дали работи, трябва да се изследват отговорите на много въпроси. Трябва да се анализира каква е средната продължителност на живота, продължителността на осигуряване, размера на осигурителната вноска, средна продължителност на получаване на пенсия, какъв е процентът на получаваната пенсия от средномесечния осигурителен доход и т. н. Ако си работил в Германия, макар и по-кратко време, и си работил за 1000 евро заплата, ще вземеш 800 евро пенсия. Ако си работил в България, макар и доста по-дълго, ще вземеш 350 евро пенсия. Значи проблемът не е там. Не е във възрастта, нито в ниските доходи. Трябва да се обследват отговорите на въпросите и тогава да се види коя част от пенсионната реформа да се пипа. Задължително е много сериозното участие на държавата, а не на солидарен принцип работещите да изведат всички останали.
• Смятате ли, че е трудно в България да се стартира дребен бизнес?
• Трудно е. За съжаление, административните пречки са решаващи и често са причина за преминаването им в сивия сектор. Около 10% от сивата икономика е заради административни пречки.
• Това инерция ли е или нарочно се прави?
• По-скоро става дума за неизчистени отношения между държавата и бизнеса, с годините. Дали думата инерция е точна не мога да кажа. Има неизчистени отношения, които трябва да се либерализират. Не може да стане отведнъж, защото можем да влезем в коловоза на злоупотреби. Необходим е баланс, който обаче, за момента липсва.
• Ще продължите ли да работите като адвокат?
• Естествено, все пак, трябва да си храня семейството.

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ