Към края на миналата година влязоха в сила промени в Конституцията. Част от тях касаят ограничаване на правомощията на президента при съставяне на служебно правителство. Освен това Народното събрание (НС) няма да се разпуска при встъпване в длъжност на служебен кабинет…
Новата уредба гласи, че ако не се постигне съгласие за образуване на редовно правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. По тази уредба за служебен премиер бе избран председателят на Сметната палата Димитър Главчев.
Веднага след окончателното им приемане, президентът Румен Радев обяви, че ще сезира Конституционния съд (КС) за промените в основния закон. Чака се решението му. Това бе повод да потърсим за коментар доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право. Попитахме я какво ще последва, ако КС отхвърли промените и ако ги отхвърли при вече назначено служебно правителство?
Първо, зависи на какво основание Конституционният съд ще се произнесе. Ако е за нарушение на процедурата или заради това, че Народното събрание не е можело да измени, а е трябвало Велико Народно събрание, тогава се възстановява предишната уредба, обясни доц. Киселова.
Според нея обаче, КС може да каже, че няма проблем НС да прави промени в уредбата със служебното правителство. И да обяви например за противоконституционна само листата, от която президентът избира кандидат за служебен министър-председател. В такъв случай президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен премиер, назначава служебно правителство. Тогава на държавния глава частично му се възстановява правомощието, без да се разпуска НС, както бе преди промените. Иначе казано, конкретна листа няма да има значение, но президентът, в сътрудничество с парламентарните групи, ще назначи служебен кабинет.
Според мен Конституционният съд няма да се произнесе, ако вече има назначено служебно правителство и отиваме на избори, акцентира Наталия Киселова. Причината е да не се влезе точно в това положение, при което вече има избрано служебно правителство, но се създаде условие за корекция. По думите й, това би създало съмнения за валидността на кабинета.
Все пак, преподавателят по конституционно право уточни, че за президента няма да има пречка да смени министър-председателя и да направи промени в състава на служебния кабинет, ако му се даде такава възможност. Това е така, защото указът е негов и не се нуждае от последващо одобрение. Такава би била ситуацията, ако бъде обявена за противоконституционна листата, от която може да избира кандидат за премиер.
По отношение на подобни варианти доц. Наталия Киселова уточни, че решенията на КС се обнародват в 15-дневен срок от приемането им. Влизат в сила три дни след обнародването им. Допускането й е, че КС ще бъде предпазлив. Ако се произнася скоро, ще го направи между първия и втория или между втория и трети мандат за съставяне на редовен кабинет. В противен случай ще е след лятната ваканция.
Снимка: БНТ
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
