ДОКОГА ЩЕ Е БЕЗ ИМЕ ПЛОЩАДЪТ ПРЕД „ПЛАНЕТА ПАЙНЕР”?

[quote]СЛЕД ПРОПАДАНЕ НА ЕДИНСТВЕНИЯ ОПИТ ЗА НАЗВАНИЕ, ВТОРИ НЕ Е ПРАВЕН[/quote]

Знае ли някои името на площада пред комплекс „Планета Пайнер”? Не. Защото тридесет и няколко години след създаването си той продължава да е анонимна част от булевард „България”. Едни му казват „Шадравана”, други ползват предишното име на киното – „Дружба“ или новото „Планета“, наричан е и „Трите музи“. Факт е обаче, че това централно за Димитровград място няма официално име. По възприетия ред такова не му е давано нито преди 1989 г., нито след това.

Опит наистина бе направен. През април 2010 г. тогавашният кмет и настоящ председател на общинския съвет Стефан Димитров внесе докладна по въпроса. Предложеното име на площада бе „Поезия“, но две от постоянните комисии не го харесаха и дадоха свои варианти. Възникна обсъждане в хода на което Димитров оттегли докладната. Две години и половина по-късно обяснява защо:

Оттеглих предложението по настояване на общинския съветник Маргарита Симеонова, председател тогава на Комисията по култура. Тя заяви, че темата е обществено важна и трябва да бъде ясно оформена. Беше създадена комисия начело с нея, за да се избере името. В крайна сметка Симеонова вече не е съветник, а въпросът остана висящ. Хората трябва да изберат. Не може да се казва площада на „Пайнера“, защото това е площад на Димитровград. Спорове за имена не може да има, тъй като няма предложения. Докато няма предложения, няма да има и диалог, каза Димитров.

Той не смята, че процесът трябва да бъде иницииран от председателя на общинския съвет. По-скоро инициативата трябвало да дойде от председателя на постоянната комисия по култура /б. а. – Христо Цветков/. Димитров констатира, че в последно време хората са откъснати от обществения живот. Апатични са, защото виждат, че някак си нещата не се получават според техните разбирания.

По темата кметът Иво Димов заяви, че при обществена подкрепа, е готов да внеса докладна, с която площадът да получи име. Това е една от най-централните градски части, да не кажа същинския център и площад, който заедно с този пред общината, е сред най-красивите места в Димитровград. Трябва да има одобрение от обществеността, тъй като от 100 човека сигурно ще има 99 различни мнения. Хубаво е да има име, но това би трябвало да е решение на Общинския съвет, каза той.

Сюжетната линия няма да е пълна, ако не потърсим мнението и на човек, свързан с културата на Димитровград в последните години. Той е поетът Петко Каневски, в момента временен директор на Градска библиотека „Пеньо Пенев“.

Идеята площадът да се казва „Поезия“ се зароди някъде около 1998 г. Предложението дойде от  покойния литератор Георги Василевски. Писатели, художници, музиканти се обединихме около това име. Така се случи, че технически сме пропуснали да го вкараме в дневния ред на Общинския съвет. С колеги и журналисти сме си го наричали така винаги и така си го знаем, казва Каневски.

Според мен е редно пространството да се нарече на едната муза от монумента, защото поезията е била носеща греда още при основаването на града. В продължение на дълги години се дава литературният приз „Пеньо Пенев“, чийто носители са най-значимите български поети. На това място са връчени наградите на автори като Валери Петров, Стефан Цанев, Павел Матев… Десетки пъти именно там лумва огънят на поезията. Мястото по естествен път има кръвна симбиоза с паметника на Пеньо Пенев в едноименния парк. Никъде другаде в България, доколкото ми е известно, няма площад, именуван „Поезия“. Защо Димитровград да не е първи?, пита  риторично Каневски. Допълва, че в сегашно време хората наистина не го знаят така, но когато започне да се споменава по-често по афиши, програми, медии, ще се утвърди.

ИСТОРИЯ

Справката показва, че монументът наричан „Трите музи“ всъщност е „Колона на изкуствата“. Създаден е през 1985 г. Представлява фигурална пластика от гранит и изобразява покровителките на театъра, поезията и музика. Автор на творбата е скулпторът Димитър Бойков.

Накратко, официалната история е такава. В обществената има и още едно виждане, което обхваща периода преди 1989 г. тогава, къде на шега, къде по-сериозно, трите музи се свързват с три знакови за местната култура личности. Първата е Мария Попчева – тогавашен председател на Клуба на дейците на културата /КДК/, втората – покойната Недялка Димова, бивш зам.-кмет и главен редактор на останалия в историята вестник „Димитровградска правда“, третата – Иванка Ангелова, деец на културния фронт, преди и след 10 ноември. Сега в Гърция.

ЕПИЛОГ

В крайна сметка не е толкова важно как ще се казва площадът. Важно е, че той трябва да има име. От една страна се изяснява, че „Поезия“ се е утвърдило по някакъв начин във времето. Дори е стигнало до Общинския съвет чрез внесена докладна, но тя е била оттеглена. От друга страна, е хубаво да има дебат, но смислен, а не дебат, който, както се казва, ще отложи работата.

Има мнение, че вече никой не се интересувал от имената, особено на улици, площади, паркове…Това било модерно в началото на демокрацията. Нормално било тогава процесът да е нажежен, защото обхващал тотална подмяна на остарелите кумири от комунизма. В последното има някакво основание, от гледната точка на мащабните проекти. Във всекидневието обаче, нещата стоят по друг начин. Човек, например, каквото и да прави, използва името си. То е негова идентичност – пред общността, света, историята, ако щете. Същото се отнася за монументалните обекти. Ако са безименни – на какво ще бъдат знаци, какви следи оставят във времето?

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ