Добротворката Дафина Пфиртер: Българите живеят в по-красива среда, но не е достатъчно

От дълги години сънародничката ни е в Швейцария, но не е прекъсвала контакта с Родината

В България се забелязва голяма положителна промяна през годините. Българите живеят във все по-приветлива и красива околна среда. Това обаче не е достатъчно. Хората не живеят по-добре, защото промяната засега е предимно външна и не засяга в необходимата степен социалната сфера. Може би, след  години нещата ще се подобрят, но в момента страната не успява да осигури добре социално гражданите си. Това сподели в Димитровград дългогодишният дарител Дафина Пфиртер, която бе в града, когото посещава често, със съпруга си Хайнц Пфиртер.

Дафина от дълги години живее в Базел, Швейцария, но е неразривно свързана с Димитровград и негов почетен гражданин, удостоена с отличието през 2016 г. Тя е родена в ямболското село Златиница, но когато започва да се строи Димитровград, тогава на възраст за втори клас, пристига със семейството си. Баща й, например – инженер, започнал работа в рудниците… По-късно г-ца Тодорова става студентка по ветеринарна медицина, по това време, през 1975 г., се запознава с Хайнц на морето, омъжва се за него и става г-жа Пфиртер, а семейството заживява в Швейцария. Тя е работела като преводач на българи, сърби и други в съда и в полицията. Той е бил електронен инженер в известен химически концерн. В момента и двамата са пенсионери, а дарителството е част от живота им.

Имаше спънки за заминаването ни и бях наранена. Когато стъпих на швейцарска земя, изненадата бе голяма

Имаше много спънки за заминаването ни и с трудности сключихме граждански брак. Беше друго време… В първите години не исках да имам никакъв контакт с България, макар да обичах много страната си, защото бях наранена. По-късно, през 1981 г. от Посолството пристигна известие, че поетът и общественик Павел Матев ще бъде в Базел, и покана по линия на Славянския комитет и Клуб на българите живеещи в чужбина, за подготвяна среща. Поплаках си, но не исках да отида, защото още се чувствах наранена. Съпругът ми, обаче, направил резервация и отиваме, без да ми казва подробности. Стигнахме на уреченото място, където чух много българска реч и разбрах, че срещата е там. Така се възроди моят контакт с България. Тогава не работех и имах възможност да се включа в клуба, който уреждаше връзките по културните въпроси. Заедно направихме първия събор, по повод 1300 години – България, както и още, за други празници, издавахме и вестник. Имаше едно семейство българи, което беше избягало в Швейцария и нямаше никакъв контакт с близките си. Изпратихме писмо до България и родителите на тези хора получиха разрешение да дойдат. Една от нашите цели бе да помагаме на такива хора, спомня си Дафина Пфиртер.

Когато стъпих на швейцарска земя, изненадата бе голяма, защото, с две думи – отиваш от една джунгла в един рай. Такива бяха първите ми впечатления. В началото не пускаха роднините ми, но две години по-късно, когато дойде брат ми, също едва повярва какво вижда. Трудно успяхме да го изкараме от един музикален магазин и да му обясним, че там, където отиваме, има още повече. Подобна бе реакцията на майка ми и други близки. Аз можех по всяко време да се прибирам в България. Идвахме си и продължаваме да си идваме често. Благодарение на това успях да науча сина си да чете, пише и говори на български език, споделя Дафина.

В Швейцария винаги е имало миграция, но криза не не допусната

В по-късните години и в тази страна се появиха проблеми. Майка ми казваше, че „това не е същата Швейцария, която аз видях, като дойдох за първи път“. При нас, като в цяла Европа, влезнаха доста имигранти. В Швейцария винаги е имало миграция – италианци, португалци, испанци…, които се интегрираха през 60-те години, дори българи, дошли например на концерт и останали. В наши дни, като цяло обаче, проблеми с мигрантската криза нямаме, свързана със сирийци, афганистанци…

За това основна роля изигра политиката. Когато беше войната в Косово, бе решено да се приберат албанци, което бе отчетено като грешка и важен урок впоследствие. Разбира се, има такива, които са нелегални, като във всяка държава, с част от които съм и работела. Швейцарецът приема тези, които искат да работят, а не чакат само на социални помощи или правят трикове да не плащат данъци. От друга страна, не е толкова лесно да си намериш работа, отчасти, защото Швейцария не е в ЕС, а и защото трябва изрично разрешително от работодателя.

Швейцарците са друг тип хора. Те изглеждат малко резервирани, но са с големи сърца и допускат по-малко интриги в отношенията си. Откровеността и честността за тях са водещи. Докато при нас, българите, ако трябва да направя паралел, нещата изглеждат противоположни, макар да изглеждаме по-весели и по-бързо да успяваме да направим контакт, обяснява Пфиртер.

Преди промените е имало и хубави, и лоши неща, както и в новото време в България. В предишното проблемите са били предимно от политически характер, но хората са живели по-спокойно и по-осигурени. С настъпването на промените, казва сънародничката ни, не бяха запазени много от добрите неща, но е оптимист за следващите години.

Дарителството е част от чертата на семейство Пфиртер

С дарителство Дафина започва да се занимава много отдавна. В Швейцария имаме едно селище Песталоци, където са настанени деца в нужда. Ние ходихме със свекърва ми, която е дарител на това селище и покрай нея направих първите си стъпки в тази сфера. Условията там не мога да сравня с тези, които видях в началото на 90-те години тук. Имах две приятелки, които работеха в Дома за деца без родители в Скобелево. Отидохме там с моя син и видяхме трагично положение. Децата нямаха елементарни условия за живот, което ме трогна и ме подтикна да направя първото си дарение. Синът ми много го преживя. В самолета ми каза – „ние си отиваме, но децата остават…“ Като се прибрахме, разказа всичко на баща си, показа и снимки и го убеди, че не трябва да оставяме нещата така. След това направихме търгове с бонсаи, а събраните пари дарявахме, разказва българката. В следващите години, до днес, тя прави още много дарения за различни социални заведения, не само в община Димитровград.

Да се занимават с бонсай /дърво в саксия/, е хоби на Дафина и Хайнц от дълго време. Догодина ще станат 40 години, откакто са го подхванали. Бонсаите навлизат в Европа през 1977-1978 г., а двамата започват да ги правят през 1980 г. До момента имат оформени над 300, предали са и над 600 курса за отглеждането им. Докато са на работа, се занимават с тях като хоби, а след пенсиониране – отворили малко частно студио. Правели са много изложби с бонсаи. Първата в Швейцария е тяхно дело – в Базел през 1983 г.

Искам да кажа на всички хора, че трябва да вярват и да се занимават с нещата, които харесват. Трябва да се борят и с честност и откровеност да защитават правото си за по-добър живот. Тогава нещата ще се подобрят. Желая и се моля за това, казва добротворката.

На водещата снимка – Дафина и Хайнц на центъра на Димитровград



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук