ДОАЙЕНЪТ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ: ВЕЧЕ НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ ЩЕ СЕ ОПРАВИ. ПИТАМ СЕ ЗАЩО СЪМ ЖИВЯЛ

[quote]ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО И ДОСЕГА НАРОДЪТ Е В ИЗМИСЛЕН БЪДЕЩ СВЯТ, КАЗВА МИЛКО МИЛКОВ[/quote]

Милко Милков е роден през 1938 г. Журналист е от 1959 г. във вестник „Марица Изток“, но и до тогава сътрудничи на много местни и централни  издания. Следват  години във в-к „Миньорски фронт“ – към „Марбас“, както и в изданията на други предприятия. Най-много – 10 години е във в-к „Химик“ (бивш „Сталинец”) – към Химкомбината. В същото време, от 1957 г. до началото на демокрацията е кореспондент на националния в-к „Народен спорт“. Бате Милко е един от журналистите, които създават областния всекдневник „Шипка“. Създател е на димитровградския седмичник  „Ориент Експрес“ и регионалния всекидневник „Хасковска Марица“. В екипа е и на в-к „На пазар в Димитровград“. Активната си журналистическа кариера завършва в  седмичника  „Тракия XXI век“.

–       Бате Милко, как виждаш България като неин гражданин? Оттеглил си се, вярно, от активната журналистика, но все нещо сигурно те гложди отвътре?

–       В момента как я виждам не е интересно. Нещата са такива каквито са били още след нашето Освобождение от турско робство. Не сме се поучили от миналото и не сме отишли  напред. Българинът винаги живее в бъдещето, в очакване на някой, което ще дойде и ще му промени живота. Той живее в измислен бъдещ свят… Само не сме свидетели на политически убийства, на атентати –  в смисъл на разстрели, рязване на глави, но както вървят нещата, може и дотам да се стигне.

–       Как да се върнем в настоящето?

–       От бъдещето трябва да се върнем в трагичната действителност, колкото и неприятна да е тя. И да се борим, да сме непримирими, макар изтъркано да звучи, с  всички гадости, които ни съпътстват от сутрин до вечер. Няма какво да чакаме някой друг да свърши нашата работа. Спасяването на давещите си е дело на самите давещи се… Преди години, някъде през 1991 – 92-а., интервюирах един българин,  избягал в Западна Германия.  Последните ми въпроси бяха: България кога ще стане европейска държава? Кога всичко ще се оправи?  След 50-60 години – каза ми той. Шашнах се, защото имах надежди, че до десетина години България ще е  просперираща държава. Казах му, че е много жесток. „ При всички, които сте живели през тези 45 години е насаден един начин на мислене, искате някои друг да се грижи за вас, да ви решава проблемите. Това нещо не може да стане. Когато минат 40-50 или 60 години, когато промените начина си на мислене, България ще стане нормална държава“. Така ми отговори той. Но аз не вярвам сега вече и в това.

[pullquote_right]Референдумът за избирателната система е закъснял. Трябваше да се проведе преди 10 години[/pullquote_right]

–       Какво ще кажеш по темата за референдумите, чийто призрак броди из страната напоследък?

–       Референдумите трябва да ги има. Мисля, че в България трябва ежегодно да има по един. Наложително е свикването на Велико народно събрание. В страна като Швейцария, например, референдумите са нещо съвсем нормално. Не съм запознат, но от това, което съм чел и слушал, швейцарците ги правят по интернет и по телефона. Ние тук едно допитване докато да направим за Атомната енергетика… Колко време едни други се плюха! Референдумът за избирателната система е закъснял. Трябваше да се проведе преди 10 години.

–       И вот на недоверие към правителството се постави неотдавна в парламента за пореден път. Обречен, както беше ясно предварително. Имаше  ли смисъл, изобщо?

–       Според мен, всеки вот на недоверие има смисъл. Най-малкото той постигна резултат още преди гласуването на вота – отидоха един куп жандармерисити и полицаи да плашат апашите. Това не е малко. Някои казват – така ще е докато са те там. Обаче, ако има още една вълна? Навремето Стамболов как е ликвидирал тази престъпност? Ами по същия начин – с войска, полиция и рязане на глави.

[pullquote_left]Подозирам, че отслабиха войската, за да няма военен преврат[/pullquote_left]

–       Като стана дума за войска – ние почти нямаме такава. Дали това не е направено нарочно, да няма преврат?

–       Да. Дълбоко подозирам, че заради това е направено. Да не може войската да бъде сила каквато е, да кажем, в Гърция, в Турция. Практиката показва, че когато са вземали властта военните и са управлявали, след тях има един голям период на напредък.

–       Гореща тема до края на май ще бъдат евроизборите. Твоята прогноза. Задават се и местни избори догодина. Как виждаш нещата в Димитровград?

–       Трудно може да даде човек прогноза за евроизборите. Много са разпилени гласовете. Има твърди ядра на БСП и ГЕРБ. ДПС не ги броя – тяхното е константна величина. Възможно е да се получат изнендади. Те още не са определили кандидати, защото много са важни водещите на листите.

–       Интересен ще бъде сблъсъкът Станишев – Първанов. Ти как го виждаш?

–       Станишев най-добре да не се кандидатира, защото това ще бъде за него жесток удар. Ако не е водач, за него е по-добре. Първанов ще го пребори.

–       Ами предстоящите местни избори? Тях как виждаш?

–       Местните избори в Димитровград са ужас. Дано да не се получи в следващия мандат такава конфигурация – кмет без Общински съвет и Общински съвет без кмет. Това е най-жестоката комбинация и тя се получи тука. Виждаме какви са резултатите. Дали ще видим борба между Стефан Димитров и Иво Димов, не знам. Иво не съм го виждал отдавна, но мисля, че той няма да се кандидатира. Но пак ще има жестока битка. Стефан е непредсказуем. За миналите избори в последния ден, в който трябваше да се дадат заявките за кандидатурите за кметове, бях при него. Тогава той каза: Решавам сега и по всяка вероятност ще се кандидатирам. След това не го направи. Хубаво беше, че един мандат Иво (като председател на общинския съвет и после като депутат) и Стефан като кмет, двамата работиха много добре. Димитровград тогава постигна много. След това палачинката се обърна. И двамата са можещи, но изглежда има нещо друго, което само те си знаят.

–       Постоянно се тръби за реформи и програми, но животът на обикновения човек не се променя. Къде е проблемът?

–       Няма никакви реформи. Всичко е ала-бала. Започне се нещо, срещне се някакъв отпор, някой се намеси и остава дотам – на ниво начало. Проблемът е и в системата, и в хората. Ако се намери някой, който реши твърдо да провежда реформа, веднага системата му противодейства.

[pullquote_right]Протестите в началото на демокрацията имаха успех. Тези няма да постигнат нищо[/pullquote_right]

–       Какви прилики и разлики намираш между днешните протеси, първите – демократични, и по времето на Виденов? Ти си свидетел на всички.

–       Най-напред разликата е, че протестът тогава си постигна целта. Сега изобщо не може да постигне никаква цел.  Приликата – спонтанното възникване, след което тази спонтанност беше опорочена. Що се отнася до Жан Виденов – той просто не участва, беше изигран. Че не е откраднал нито лев, си личи от живота му след това.

–       Кой му направи тези протести тогава на Виденов?

–       Ей такива като Румен Гечев, които са сега в обкръжението на Станишев. Останах много учуден като го видях в състава на сегашния парламент. Сергей като че ли не си познава кадрите. Има толкова млади хора в БСП, които не получават шанса да се докажат.

–       Като редови гражданин как ще коментираш политическите игри, на които сме свидетел и напоследък, и непрекъснато?

–       Има ли един министър поне или депутат да е вкаран в в затвора? Няма. Какво значи това? Другарят Христо Бисеров, кой е той, какво е правил? Може ли да каже някой? Това е абсолютна бутафория. Политическа класа може да се каже, че има, но тя е по-скоро икономическа. В България всеки влиза и става депутат с амбициите да се домогне до нещо.

–       Ще се появи ли нов месия в политиката в скоро време?

–       Следващият месия, ако слушаш и гледаш българските електронни медии и две трети от печатните издания, е Николай Бареков. Той поне се изживява като такъв. Аз мисля обаче, че няма да успее. Смятам, че българският народ ще прецени добре. Едва ли хората ще повярват на някой в близкото бъдеще. Последната надежда беше Симеон II. В скоро време няма да видим правителство от една партия. Това в България може да стане след 50-60 години. Дотогава ще бъдат коалиционни или ще има ей такива патерици като „Атака”. Всеки ден се появява нова политическа формация. Не може тези множащи се до безкрай партии да решат въпроса. Има север и юг, ден и нощ, републиканци и демократи…. Много партии се създават с цел кражба на гласове и запазване на статуквото, а мераклии за вождове има.

–       Как се разбира лъжат ли политиците?

–       Когато обещават много. На хората това действа като мехлем. Хубаво е те да вземат да им четат предизборните програми. В журналистическата си практика съм анкетирал граждани дали са чели програмата на БСП, на Царя. 800 дни, казват. Какво значи това? Как? Не само обещанието е важно, а как ще бъде осъществено.

–       Ти почти смени Димитровград със село Ябълково и повечето време прекарваш там. Как виждаш разликата между града и селото – преди и сега?

–       Селата са приют за пенсионери. Прави се така, че животът в селата колкото се може да се усложни. Например, в Ябълково. Няма аптека и за един аспирин трялва да се идва в Димитровград. Нямя  и един банкомат. Цялото село да обиколиш, няма да видиш улица с нов асфалт. Ако погледнеш жп гарата – строителството там приключи отдавна, но около нея теренът е в такова състояние, което няма в никоя държава. Разкопано, ями, дупки, да не говорим за осветлението. Измислили са система за уличното осветление – през два стълба лампа. А и не всичките светят. Казват, че селото е огледало на кмета, а нали този кмет е избиран от съселяните си… Значи и те са като него.  Другото нещо – къщи има, хора няма. Има спящи прозорци спящи прозорци. Тъжна картина!

–       Културата изглежда много затворена. Хората не се чувстват поканени. Как ще го коментираш?

–       Да си видял деца от детска градина или от начално училище да ги водят на изложба? Да им се обясни с най-простички думи изкуството. Чалгата се възприема много по-лесно. Положението е трагично и на мен ми се струва, че и образователната ни система не върви по прав път. Ние  готвим деца, които са за никъде или деца, които да отидат да работят в Западна Европа.

–       Журналистиката е като пулс на нацията. Добре ли пулсът напоследък?

[pullquote_left]Каквото ни е племето, такива са ни и животът, и пулсът[/pullquote_left]

–       Каквото ни е племето, какъвто ни е живота – такъв е пулсът. За съжаление, много продажни журналисти има, които обръщат палачинката в зависимост от това от къде имат повече изгода. И другото нещо – журналистиката крайно време е да започне да обръща внимание на хубавите неща, колкото и малко да са в живота ни. Не може всеки ден да пишеш – еди кой си отрязал на баба си главата, еди кой си изнасилил… Така се създават потенциални престъпници.

–       Като журналист си задавал хиляди въпроси по всевъзможни теми. Каквъ въпрос би задал на себе си?

–       Защо съм живял? Отговарям си, че може би е напразно. Защото усилията, които съм полагал, са се разминавали с обществото. Навсякъде те гледат като извънземен, когато им кажеш истината. Ти ли ще оправяш света! – е най-често срещаната реакция. И всичко прродължава по старому. Е, тогава защо си живял, защо си работил?

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ