[quote]НИКОГА НЯМА ДА СЕ ЗАБРАВИ ПОМОЩТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, СЛЕД АТЕНТАТА В БУРГАС[/quote]
Нисим Алшех е роден през 1926 г. във Видин. До 7 годишна възраст живее в селата Воднянци и Карбинци. Семейството се премества в София, където той завършва в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. През 1949 г. отива с близките си в Израел. Година по-късно е мобилизиран в Духовия оркестър на израелската армия. След това отива в Беер Шева, столицата на пустинята „Негев“, където основава, изгражда и развива музикалното възпитание и образование в училищата и Института за учители по музика. Нисим Алшех е един от основателите на Музикалната консерватория. Паралелно развива концертна дейност със създадените от него състави . По-късно осъществява и турнета на фестивали в Австрия, Германия, Холандия, Белгия, Скандинавските страни, Унгария, Америка и Канада. За цялата си дейност е награден с орден „Златната камила”. Почетен гражданин на Беер-Шева. Миналата седмица той изпълни съвместен концерт с диригента на Забавно духов оркестър Димитровград Доцо Вътков.
Г-н Алшех, кога за последно бяхте в Димитровград?
Преди две или три години, когато се провеждаше фестивала на духовите оркестри. Впечатленията ми от града са предимно от централната част. Прави ми впечатление голямата чистота, подредените пространства и спокойствието на хората. Иначе за първи път се запознах с това място по времето на бригадирското движение. Пристигнахме до гара „Раковски“, откъдето ни заведоха в нашия лагер. Беше близо до една горичка, сега не знам къде се намира. Сутрин ставахме, отивахме до знамето, вдигаме го с песни, вечерта се връщахме, сваляхме го и продължавахме с песни и хора, къде ти лягане. Както във всяко едно такова начинание, където има млади и възрастни хора, които една идея ги събира.
Какви спомени имате оттогава?
Спомените са свързани предимно с работата и колектива. Най-голямото щастие ни беше родения син на ръководителя на нашия отряд. Неговата жена не беше в бригадата, защото чакаше всеки момент да роди. Това беше едно много хубаво съобщение, от което всички бяха много, много радостни.
Как ви се вижда градът сега?
Просто не мога да повярвам. Много хубав и архитектурно, и като подредба. Наподобява много Централна Европа, дори Западната част на континента.
А България като цяло?
Какво да ви кажа. Ние не можем да я забравим никога. Обичаме си Израел, обичаме си и България. С жена ми заедно бяхме бригадири, след един месец се оженихме и заминахме за Израел. Дори вкъщи си говорим на български и децата ни го знаят отлично. Сега обаче, понеже не са с нас, говорът им стана с акцент. Иначе в България си идвам един път годишно, предимно през лятото.
Как намирате контакта с хората, различни ли са от преди и сега?
Не. Не виждам да има някаква разлика. Сигурно има някаква, но не съм се сблъсквал с нея. Аз виждам тази готовност, гостоприемност, отворено сърце у хората, с които се срещам. Това е присъщо за българския народ. В това отношение нравите са много запазени – гостоприемни, топли, открити. Повечето българи са готови да помогнат, ако ги помолиш.
Имате ли контакти с други българи в Израел?
Там има много българи, създали семейства. В моя град – Беер Шева, има много хора от България, които съм приел и съм им помогнал да се адаптират. Много от тях са известни лекари. Има от Пловдив, София, Бургас, Варна, но от Димитровград няма.
Следите ли политиката в България, като сте в Израел?
По телевизията и радиото има съобщения за всичко, което става в България. Особено сега с избирането на новото правителство и с всичките тези протести. Израелският народ има много голямо уважение към България, особено след това, което стана в Бургас. Хората приеха с такава голяма обич помощта към засегнатите в атентата и амбицията да се открият извършителите. Никога няма да забравят това, че българското правителство даде специален самолет, за да могат да закарат ранените в Израел. Няма да забравят и за спасяването на евреите от Холокоста, като се започне от владиката Стефан, Народното събрание, българския народ и, разбира се, българския цар Борис III.
Имате ли приятели от миналото в Българя, с които поддържате контакти?
Разбира се. Само че има, за съжаление, много от тях, които починаха. С някои от тях още се срещаме да се видим, да поговорим.
Какво говорят в Израел за Сирия? Там напрежението ескалира.
Израел следи всичко, което става в Сирия, какво е положението. Засега няма нагласа за офанзива. Само се пазим да не би това, каквото става, да се прехвърли към нас. Тогава няма да има никаква друга възможност, освен да се отбраняваме. Следи се общественото мнение по този много актуален за нас въпрос.
За евреите казват ,че са богоизбран народ. Вие как мислите?
Така е написано в Стария завет на Библията. Вижте какво, всеки народ е избран. Всеки народ си създава начин на живот. В Библията е написано, че ние сме богоизбран народ. Доколко това е вярно или не е вярно, не знам. През годините сме минали през различни неприятни моменти и въпреки всичко народът се запази като еврейски във всички места по света с неговите традиции. Минали сме през много катаклизми и се надявам, че ще успеем да съхраним държавата си, а еврейският народ няма да допусне още един път 6 милиона да бъдат изпратени на заколение, без никаква съпротива.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
