Търсим пътя към публиката. Целта ни е да я теглим нагоре – с качество, естетика и вкус, казва ръководителят на оркестъра в Димитровград
Митя Йорданов е роден през 1961 г. в Димитровград. Още като дете започва да свири в детска музикална школа. След това отива в музикалното училище в Стара Загора и в академията за музикално изкуство в Пловдив. През 1986 г. в Димитровград създава Акустично джаз трио… След известно отсъствие от България, от 2013 г. се връща отново в Димитровград, работи с духовия оркестър и триото. Ръководител е на Забавно-духов оркестър – Димитровград, след оттеглянето на маестро Доцо Вътков. Оркестърът репетира в зала „Жул Леви“, където прави и концерти.
- Митя, каква е равносметката ти за изминаващата година, в личен план и като диригент на оркестъра?
- Беше трудна година, както може би, за повечето хора. Имахме болни хора от оркестъра и беше сложно да компенсираме липсата им. Предизвикателство бе да се правят аранжименти за по-малък състав, да търсим хора, които да помагат, но това е част от работата ни. Впечатлен съм от няколкото стойностни и качествени концерти, които направихме. Много хубав бе през февруари за празника на влюбените. Представихме за първи път в Димитровград музика на Чарли Чаплин като композитор, от негови филми. С голямо внимание и отговорност осъществихме концерт в памет на акад. Петко Радев, който си отиде от този свят миналата година. За радост, имаме двама негови ученици в оркестъра, поканихме други негови ученици, реализирахме академичен концерт, с качествени изпълнители, качествени пиеси. На този концерт ни гостуваха световно известните Теодосий Спасов и Илиян Илиев – изпълнители на кавал и кларинет. Направихме филмова музика през годината и работихме с деца, които са нашата бъдеща публика. Сега е времето, когато трябва да се сеят семената. Децата имат потребност да слушат качествена музика, да посещават концерти и театрални представления, да се работи с тях и не само с тях в посока на духа.
В България има глад за изпълнители на духови инструменти
- Макар от известно време да ръководиш изявите на оркестъра, символично диригентската палка ти бе предадена от маестро Доцо Вътков на бенефиса му. Как приемаш предизвикателството?
- Отговорността е голяма. Говорим за състав от над 20 човека, всеки с неговия си характер и възможности. Трябва да се
съобразявам и да пазя оркестъра, понякога от самия него. За съжаление, в момента в цяла България има изключителен глад за изпълнители на духови инструменти, не само в провинцията, в столицата също. Няма млада школа, която да поема работата. Затова за нас всеки човек е ценен и много важен.
- Каква е причината, желание ли няма?
- От една страна, да. Скъсани са доста традиции, започвайки от децата в детските школи, които да свирят на духови инструменти, после да поемат в музикално училище, да следват в академиите. От друга страна, натрупалите квалификация често заминават за чужбина и не се връщат.
- Как виждаш публиката ви през годините?
- Публиката ни не е публиката, която е била преди 30 или повече години. Оркестърът в Димитровград е създаден през 1951 г. и има богата нототека. Преглеждайки какво се е изсвирило като репертоар, той сега, като че ли, не би бил приет от публиката.
Трябва да се създаде музикална школа за деца от града и околностите
- Защо?
- Времето се смени. В момента, благодарение на интернет, на медиите, на човек не му е проблем да намери всичко, което иска да гледа, да чуе. По-скоро, ние търсим пътя към публиката и когато тя дойде, трябва да поддържаме интереса й. Целта ни я да я теглим нагоре, нагоре, като качество, естетически и музикален вкус. Правим всичко възможно да обхванем широк кръг публика.
- Като стана дума за деца, как се развива Детският духов оркестър?
- Има известно затишие около Детския духов оркестър, по обективни причини. Досега съществувал като такъв, той беше в рамките на едно училище, в което се изучаваше музика, но вече то е с друг статут и профилираното изучаване на музика отпада. Това означава, че всичко трябва да започне отначало, на нова основа, по нов начин. Коментирали сме с представители на Общината, че може би, трябва да се създаде музикална школа, която да обхваща повече деца от града и околностите. Когато децата започнат да работят и изградят индивидуално ниво, тогава може да мислим наново да правим оркестър.
- В този ред на мисли, какъв е погледът ти към културата в Димитровград?
- Когато сме си тук и стават нещата, ги приемаме за даденост. Когато се срещнем с гости от други градове, коментират колко за тях е интересен културният живот, колко по-различен, цветен и разнообразен е. Даже казват, че често идват специално в Димитровград било на концерт, било на изложба, било на театрално представление. Отново подчертавам, че въпросът е да се намери пътят към публиката. Хубаво е, че през годините Община Димитровград успява да опази професионалните си музикални състави и дава положителен пример. Прави чест, на фона как из страната се закриват камерни опери, оркестри.
- Нека кажем на читателите, които нямат музикално образование, каква точно е работата на диригента?
- Има един израз, че освен да реди столове, да може да мете, да подрежда нотите, хубаво е диригентът да може и да си дирижира оркестъра. Разностранна е работата. В нашия случай, част от работата ми е да направя аранжимента за конкретния състав, инструментацията на произведението, за да може да прозвучи оптимално в този състав. Познавам си хората и като седна да пиша нещо, виждам отделния човек, как да му напиша какво да изсвири. Съобразявам се с индивидуалността на всеки.
Забавно-духовият оркестър е като емблема за всички по-значими събития и празници. Първата ви изява за следващата година ще бъде на Йордановден…
- Така е и редно. Всяко голямо общинско събитие, ритуал или празник трябва да бъде облечено в тържествена музика. Оттам нататък, концертната дейност ни поддържа като ниво на оркестъра. Градът ни няма оперен театър, филхармония и ние, доколкото можем, се опитваме да компенсираме, поддържайки това културно ниво на града ни.
- Какво ви предстои до края на годината и какви са първоначалните ви планове за следващата?
- Подготвихме музикален клип, с който да поздравим гражданите на община Димитровград с настъпващите празници. Първият голям концерт, който мислим да направим следващата година, е за празника на влюбените, както стана традиция. Искаме да е нещо като вариететно представление, с много ефектна музика и гости-изпълнители, но нека засега не казвам повече. Друго, ще продължим да гостуваме на деца, защото те са приоритет за нас.
- Да завършим с пожелание към оркестъра и хората…
- На изпълнителите в оркестъра пожелавам да са живи и здрави, да работят все така сплотено, с удоволствие да доставят радост на хората. На всички останали също пожелавам да са живи и здрави, да се обичат и да слушат хубава музика.