Директорът Милко Милков: Лъжа и лицемерие обземат образованието

ПРЕДИ 15 Г. УЧЕНИЦИТЕ НИ БЯХА ЧЕТВЪРТИ В ЕВРОПА ПО ГРАМОТНОСТ, СЕГА СА ПОСЛЕДНИ

С ленти „Аз успявам“ окичи учениците си на 24 май директорът на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в димитровградския кв. „Черноконево“ – Милко Милков. Защо не използва традиционното „Отличник” той обяснява откровено. И не спестява острите критики към цялата система – от училищата, през Регионалните инспекторати, до Министерството на образованието. Ето какво казва директорът:    

  • Г-н Милков, защо сложихте различни ленти на учениците си в Деня на просветата?
  • Така виждам възможност да стимулираме онези от тях, които не са отличници. Още миналата година не пожелахме традиционните ленти. Не носихме никакви. Отличник би следвало да е ученикът, със среден успех отличен 6. Ако това е потвърдено с реалните знания, много малко биха били нашите ученици, които ще получат ленти. Те, освен повод за гордост, имат и силен демотивиращ ефект, според мен, за останалите. 33% от учениците в Димитровград получават ленти „Отличник” – от 600 деца – 200. Другите 66%, които идват на празника, са предопределени да бъдат някакъв фон. Общинският празник на 24-и е базиран на марша на блоковете с отличници. И те пристигат, а сивата маса чинно стои на  площада и чака многостранно развитите – в перспектива, всестранно развити съученици… Съмнявам се, че действително, имаме толкова много отличници.
  • Защо се съмнявате?
  • Ще цитирам изследването на международната организация PISA, която проверява функционалната грамотност на учениците. Това беше през 2001-2002 г., когато такова изследване беше направено и в бившето ми училище „Св. Климент Охридски”. Тогава една от нашите паралелки, 4-и клас, беше изследвана. След месец получихме поздравително писмо от Министерството на образованието, защото според резултатите, учениците в България бяха на 4-о място в Европа. 13-14 години по-късно сме на последно.
  • На какво се дължи това, според вас?
  • Факторите за този срив са много – намаляване на изискванията, компромисите, фалшът и лъжата, липсата на критерии. Болно ми е да го кажа, но аз, откакто съм станал учител през 1980 година, нивото на образованието непрекъснато пада.
  • Оттогава пада?
  • Винаги по малко си падаше нивото, но сривът настъпи в последните 10-15 години.
  • Лентите „Отличник“ действат ли на носещите ги мотивиращо?
  • Не съм мислил по този въпрос. Лентите „Отличник“, ако се дават реално на децата, които наистина заслужават, биха били много мотивиращи. Но какво става? Във всяко училище има трудещи се деца, покриващи изискванията. Те обаче са малко. Дори в най-престижните училища – не повече от 10%. А ние даваме над 30%. Детето, което наистина заслужава, учило е, трудило се е…, в блока вижда неговия съученик, който е преписвал, има родителска или учителска протекция, без да полага усилия през годината, се е окичил с въпросната лента. Тогава, вече, ефектът върху истинския отличник ще бъде негативен. Той ще си каже: Защо трябваше да уча толкова, след като моят съученик се размотаваше цяла година и пак е отличник?! Става въпрос за девалвация, един вид. Ако човек е откровен, ако е в системата на образованието, много ясно ще си признае, че има доста такива, които не заслужават ленти, а ги получават – нещо демотивиращо за истински трудолюбивите и успяващи деца.
  • При толкова много отличници, наистина, как ще коментирате ширеща се неграмотност сред подрастващите?

ЗА СРИВА В ОБРАЗОВАНИЕТО ВИНА НОСИМ ВСИЧКИ

  • Изследванията на PISA доказаха, че има срив в образованието ни. И всички в системата носим вина за това. Не би следвало да сме толкова горди и нахакани с успехите на отличниците, защото действителното положение е доста по-различно.
  • Значи един вид лицемерие има в образованието?
  • Разбира се, че има. Аз мисля, че въпросът с лентите „Отличник“ са част от голямата лъжа, от голямото лицемерие в образованието. Но нека се върна на въпроса: Защо сложихме ленти „Аз успявам”? Защото смятаме, че всеки ученик, който е положил труд, постигнал е резултати според възможностите си, заслужава да празнува и без да е отличник. За да дадем тази възможност на нашите деца, сложихме им ленти „Аз успявам”. Така не лъжем обществеността, детето знае, че успява и с гордост носи лентата.
  • Равнопоставени ли са училищата?
  • По отношение разпределението на бюджетните средства – да. Но то е формално, защото малките училища в никакъв случай не са равнопоставени с големите. Основният компонент е броят ученици и, естествено, заведение със 600 или 700 възпитаника, има много по-голям бюджет, докато при малките не стигат за елементарна издръжка. Някои училища могат да дадат допълнително материално стимулиране. Да изпълнят клаузата в Колективния трудов договор, че на педагогическия персонал се полага една заплата, разделена на три – за 24 май, за началото на учебната година – 15 септември и за Коледа. Масово училищата не могат да раздадат такива средства на учителите си. Опитваме, поне еднократно, да дадем някакъв стимул. В този смисъл не можем да кажем, че сме равнопоставени.
  • И за това, сигурно, повечето учители предпочитат работа в голямо училище?
  • Сигурно е така, макар че мотивирането за работа е, може би, най-важната функция на директора.
  • Какъв е вашият мотив в директорската работа?
  • Аз до 8 клас съм учил в училище „Св. Св. Кирил и Методий“, в „Черноконево“. Желанието ми да развия училището, заедно с колегите, да възстановим ценностите, ако щете, и броя ученици, е голямо. Мен ме познават в квартала, имам име, искам да продължавам да получавам общественото доверие и подкрепа. Това са сериозни мотиви, които при мен винаги са били идеалистични.

ПОМОЩ ЗА ДЕТЕТО ЛИ Е ПОДСКАЗВАНЕТО ОТ УЧИТЕЛ?

  • Преди няколко дни на матурите и външното оценяване широко се дискутира темата за преписването. Заговори се и за учителска помощ в това. Не е ли абсурд?
  • Всичко произтича от голямата лъжа и лицемерие в сферата на образованието. Те са на всички нива. Училищните ръководства притискат учителите си да подсказват на учениците на външното оценяване. Прилагат се хитрости, оправдавани от колегите с това: Да помогнем на децата. Абсурдно е! Каква помощ на децата, когато ги учим на лицемерие и фалшификация?! За матурите от Министерството признаха, че миналогодишните най-високи резултати по български език на Кърджали и други общини, са неверни. Оказа се, че е разкрита схемата на подсказване. Тази година също толкова, да не кажа и по-голяма, е измамата. И мнението на учениците е, че масово се продават отговори на матурите. Това е продукт на цялата лъжа и лицемерие. При регионалните инспекторати нещата също са изкривени.
  • В какъв смисъл?
  • Регионалните инспекторати много обичат да им се казва само това, което очакват. Не търсят истинските проблеми, важащо, впрочем и за директорите на доста училища. Когато има „неудобни“ ученици, стремят се да ги изгонят, а не да работят с тях. С времето инспекторатите са заменили работата с хората със справки, отчети и формални изисквания. Няма обсъждане и реален анализ, както преди, има само императивен тон. Голямо изкривяване има и на ниво Министерство. Ако то иска реални резултати от националното външно оценяване и матурите, защо критериите за оценка не се обявят предварително? Сега се чака да се видим какво ще се получи като средно, тогава вземаме представителна извадка и казваме – това за оценка 4, това за 3. Това не би следвало да бъде така. Защо форматът е тест? Даже и да няма преписване, даден ученик, играейки на тото, може да налучква верни отговори. И често се случва най-неграмотните по този начин да изкарат по-висок успех от другите, които се трудят и решават. Стига вече с тези тестове! Едно е да решаваш, да пишеш текст, друго е да познаваш верен отговор.

ШЕСТИЦАТА ПРЕДИ 20 ГОДИНИ НЕ Е КАТО ШЕСТИЦАТА СЕГА

  • Споменахте за критериите. Те как и кога се определят?
  • Проблемът е, че ако се дадат предварително критериите, се страхуват, че ще има масов провал. За образуването не знам точно процеса, но вземат много работи и се определя някакъв среден критерий.
  • Да разбираме ли, че както пада нивото на образованието през годините, така падат и критериите?
  • Да, нивото на образованието пада, защото падат критериите.
  • С други думи, „шестицата” преди 20 години не е като „шестицата” сега?
  • Не е. За съжаление, е така. Това и дава отражение. Вижте висшите учебни заведения какви приеми правят и колко се оплакват от неграмотността на студентите. Цялата система е срутена.
  • Какво е решението, тогава?
  • Не мога да дам категорично мнение. Имах щастието да отида във Финландия, страна отличник отпреди няколко години, според PISA. Там решават да сложат на масата всички проблеми, да си кажат всичко откровено, да направят анализ и да помислят за промяна на системата, за да стане ефективна. Те са заложили 4 принципа – креативност, съпричастност или състрадание, комуникация и компютризация. Искам да обърна внимание, че в тяхната система няма Регионални инспекторати, няма Министерство, няма и областни ръководители на образованието. Имат си координация между учители, директори… Някой ще каже: Ама те са много богати, ние не сме… Не се изискват много пари.

ТРЯБВАТ ПРОМЕНИ, ИДВАЩИ ОТ УЧИТЕЛИТЕ

  • В България постоянно се измислят нови формули и програми, които или са неприложими, или не се прилагат добре… Какво трябва?
  • Първо, трябват законодателни промени, с инициатива от учителите. Например, защо толкова години не се премахне забраната за оставане до 4-и клас? В 5-и клас ние събираме ученици, които са с огромни пропуски. Такива не могат да продължат нагоре нормално, защото празнотите не могат да се компенсират толкова бързо. Би било добре след 2-и клас да има възможност за повтаряне. Отдавна психолозите са казали, че понякога, това действа като трамплин. Другото, което не мога да разбера, защо Министерството не го прави. Знам, че в Германия училищата са категоризирани по различен начин. Ако детето постигне в 5-и клас еди-какъв си успех, продължава в училище с по-висока трудност и по-големи изисквания. Ако не може да постигне, минава в друго училище, където е по-засилена професионалната подготовка. Ние нямаме никаква диференциация на училищата. Например, в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ учат 80% деца от социално слаби ромски семейства. Идват без да са ходили в детска градина, с огромни пропуски. Години ще минат и някои деца никога няма да наваксат пропуснатото. Но училището, като резултати, ще се сравнява, да речем, с централно софийско училище. Тогава кога трудът на моите учители ще бъде оценен? Защото ние полагаме много и успешен труд. Но ако само резултатите на учениците са критерия за успешната работа, сме обречени на забвение. Трябва да бъдат диференцирани училищата.
  • А към хората, към колегите – учители, директори, какъв призив бихте отправил? 
  • Да се освободят от страха! Нека всички помислим за промяна, която трябва да започне от нас самите. Да бъдем по-взискателни, активни. На първо време, дори един дебат за лъжата и фалша в образованието би бил полезен. Защото трябва да си признаем много неща. Нищо не пречи промяната в сферата на образованието да започне от Димитровград.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

3 КОМЕНТАРИ

  1. Изключително верен и откровен анализ за все по-затъващото ни образование и нежеланието ни да погледнем истината в очите .

  2. Добър коментар на един мислещ съвременен Директор, много от нещата са верни и донякъде иновативни, което е най-доброто качество на всеки управленец. За съжаление такива като този колега са рядкост….

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук