Директорът Антоанета Станчева: Музеят в Димитровград има уникална идентичност

Културният продукт е ценен и наличен, но трябва да е подходящо предложен в концепция, казва тя

Антоанета Станчева е творческа натура и арт мениджър. През годините е била директор на Младежкия дом в Хасково, създател на сдружение ИКАР, главен уредник на Художествена галерия „Петко Чурчулиев“ – Димитровград. Завършила е ВИТИЗ. Сред основателите е на социалния театър в България, поставящ темите за жертвите на насилие в трудова и домашна среда. През 2016 г. е сред жените на годината в конкурса на списание „Грация“. Станчева стана временен директор на Исторически музей – Димитровград в началото на септември 2020 г., а от средата на 2021-а е  титуляр на поста, след спечелен конкурс. За мен животът и изкуството са едно цяло, казва Антоанета Станчева, която е именичка днес.    

  • Честит празник! Какво ще пожелаете на имениците?
  • Пожелавам на всички да имат безценен живот и така да се чувстват. Основата на името Антон, Антоанета, Антония означава „безценен“. Поздравявам всички, които гледат на собствения си живот по този начин и го харесват такъв, какъвто е, независимо от грешките, които неизбежно правим.
  • Как започвате Новата година в личен план и като директор на музея?
  • В личен план, направих много хубави срещи с приятели и близки по Нова година и празниците. Всеки изживява празника по свой начин. Моят е да бъда с близките си хора и в това отношение сърцето ми е изпълнено. В професионален път, защитих сериозна концепция пред авторитетна комисия, в конкурса за директор на Историческия музей. Тя определя отговорността ми към тази институция и се надявам поне 50% да изпълня в следващите пет години. Според комисията, тази концепция е доста амбициозна, но все трябва да се започне отнякъде. Човекът е лимитиран проект на Бога. Един трябва да разлисти страница, следващият да продължи, да има приемственост, надграждане и професионализъм.

Работим за изграждане на Информационен културен център 

  • През миналата година Исторически музей – Димитровград чества 70-годишнината си. Кои бяха най-значимите събития?
  • Миналата година се проведе третото поредно издание на националната научна конференция „Светът на българина през XX век“. Тя премина предимно с доклади на научни, музейни работници и университетски преподаватели. Темата е трудна и деликатна, но оказа се, че много от тях отдавна мислят и имат разработки по нея. Всяко едно събитие през миналата година бе посветено на 70-годишнината на музея. Не беше лесно заради епидемиологичната обстановка, но тя ни провокира да мислим в различни посоки. Наблегнахме на научната работа, на преподреждането на архивите и фондовете. Това също не е лека задача. Мнозина си мислят, че идваме, отваряме вратите и чакаме посетители от сутрин до вечер, но това не е така.
  • Ясна ли е вече програмата за годината?
  • Ще започна с това, че работим за изграждане на Информационен културен център, който смятаме да е във фасадната част на Историческия музей. Надяваме се да успеем да го реализираме за 75-годишнината на Димитровград, която отбелязваме тази година. Другата хубава новина е, че Художествена галерия „Петко Чурчулиев“, която пък чества 60 години от основаването си, ще прави по спечелен проект юбилеен каталог и филм. Те ще бъдат като почит към авторите, стожерите, служителите, работниците. По програмата, имаме защитен културен календар, съгласуван с Община Димитровград. Иска ми се през месец май да реализираме изложба, в почит на големия наш художник Стефан Кънчев. Той е направил ключови за Димитровград лога – на Дом-музей „Пеньо Пенев“, за Международното биенале на театралния плакат и още няколко. Изложбата ще бъде и акцент към калиграфията в българския художествен живот. По повод празника на Димитровград, 2 септември, искаме да ни гостува малка изложба на Владимир Димитров – Майстора. Постепенно разработваме и други идеи, за някои от които с колегите мислим отдавна. Едната от тях е рубриката „Един музеен разказ за…“, в която ще описваме на фейсбук страницата си вълнуващи теми в различните отдели и така ще приближим аудиторията до нашата работа. Следваща ще е „На този ден преди 75 години“, в която ще отразим емблематични за Димитровград събития, през 1947 г., ознаменувайки 75-годишнината на града.

Музейната визуална среда – по нов начин 

  • Каква е визията ви за развитието на музея?
  • Ще се върна на защитената от мен концепция. Временните експозиции в музея, като мебелировка, са от 1973 г. Последните поправки са от 1987 г., както и от 1989 г., когато са махнати някои по-крайни партийни лозунги. Ще търся възможности за промяна на двете основни зали, но няма да е лесно и евтино. Според мен, трябва да сложим експонатите от социализма в подходяща рамка и да потърсим обективния му исторически коментар. В никакъв случай не трябва да го замитаме под килима или отричаме. От друга страна, музейната визуална среда вече трябва по нов начин да бъде поднесена на публиката. Музейната комуникация трябва да израсне на друго ниво. Против съм да се слагат само дигитални устройства, но различната музейна визуална среда е много важна. По визията постепенно започваме да работим. Миналата година издадохме професионален албум „70 години музейно дело в Димитровград“ и реновирахме логото. Съвсем скоро предстои да излязат пет дипляни, за петте основни подразделения на Исторически музей – Димитровград, каквито досега не е имало.
  • Мнозина не знаят, че под „шапката“ на музея са други институции и обекти.
  • В основната сграда има три отдела – „Етнография“, „Нова и най-нова история“ и „Археология“. Под „шапката“ му са още Дом-музей „Пеньо Пенев“, Художествена галерия „Петко Чурчулиев“, музейният комплекс Ретро апартамент, които са близки като разстояние и могат да бъдат посетени наведнъж. Отговаряме и за археологическия обект от национално значение „Светилище на нимфите и Афродита“, край село Каснаково. За трите отдела и останалите ще бъдат изготвени дипляни. Те се изработват от професионален дизайнер и ще се предлагат срещу заплащане. Има такава потребност, защото когато идват посетители, искат по нещо да им остане.
  • Как още привличате посетители?
  • За никого не е тайна, че младата публика, малко или много, е далеч от музеите. Миналата година въведохме изкуствения интелект „Гала“, който се оказа много подходящ. „Гала“ дава възможност за виртуални посещения на ключови за Димитровград културни точки и може да разговаря с посетителите. Музеят ни е изключително чист и приветлив, с реновирана сграда, външен асансьор и достъпна за всички среда. И това е мнение на наши гости, което много ме радва.

Страница за дарителите на сайта

  • Дарителите са важна част за музея. Продължават ли да ви носят експонати?
  • Дарения непрекъснато идват. В почти всички са вплетени различни истории. Наскоро например една жена от Ботевград ни дари радиоапарат, който е използван от бригадири. Родителите й дошли на територията на новостроящия се Димитровград, покрай създаването на Химкомбината. Понеже били специалисти, партийната повеля била да заминат за Ботевград, на друг пусков обект. Емоционално преживяване, защото брат и сестра били родени в Димитровград, семейството започнало социален живот, но им казват да се преместят… Притежаваме около 48 хиляди движими културни ценности във фондовете и няма как новите дарения веднага да влязат в експозиция. Имаме обаче идея да обновим сайта си и да направим страница за дарителите. Така всеки ще може да види експоната си, името си и други подробности.
  • Усещането ми е, че мнозина, като чуят за музея в Димитровград, се сещат за бригадири и социализъм…
  • Няма лошо. Това е нашата идентичност. Той е свързан със създаването на Димитровград и социализма. Доброволческият ентусиазъм по изграждането на новия град, макар и употребен от партията, е феномен. Да съчетаеш младостта и порива със страхотната идея за нов живот е уникално. Оттам нататък са се насложили другите неща – етнография, археология… Няма друг такъв музей в България.
  • . Завършила сте Актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Как театърът и изкуството ви помагат в работата?
  • Като всяко дете, и аз съм искала да се изразявам, да бъда по-различна. От малка се занимавам с изкуство. В младежкия дом в Димитровград ходих на два кръжока – по рисуване и театрален. Не успях да вляза в Художествената гимназия в Пловдив. Впоследствие започнах да се занимавам само с театър. Завърших ВИТИЗ в годините, когато от 3000 кандидата приемаха 50. Сега пак толкова влизат, но кандидатите са 250. За съжаление, бяхме от поколението, което не игра много на сцена, но театърът ме оформи като човек. Поех и в други хоризонти, които развиха гледните ми точки. В моята среда се завръщам с роля в театъра в Хасково, за която ме поканиха колеги преди две години. Продължавам да ходя на турнета в една от постановките, играя майка на стар ерген в руска комедия. Това ме балансира и обогатява. Създател съм на сдружение ИКАР в Хасково, реализирало близо 40 проекта от международно, национално и регионално значение. Бях дългогодишен директор и мениджър на Младежкия дом в Хасково. Не съм изоставяла изкуството. По свой си начин го поддържам в живота си. Не правя разлика между живота и изкуството. За мен те са едно цяло.
  • Какво бе чувството след избора за жена на годината?
  • Бях много поласкана. Номинира ме журналистът Георги Тошев. Негови колеги гласуваха в категорията „Герой всеки ден“. Това беше комплимент за егото ми, светска суета по червения килим, но и признание за работата в неправителствения сектор, която обикновено не се забелязва.

Не бива да заличаваме историята, а да я коментираме обективно

  • Преди години Общинският съвет реши в парк „Марица“ да се направи Алея на монументалното изкуство, с паметници от миналото, макар по-нататъшно развитие да нямаше. Реализира се, обаче, проект АТРИУМ, представящ архитектурата на тоталитарните режими. Как такива инициативи могат да се съчетаят с привличането на туристи, например?
  • Би могло да се помисли за такава алея, защото има хора, със сантимент към отминалата епоха. Разбира се, в нея има срамни моменти, но не бива да ни е срам от историята и да се опитваме да я заличаваме, а да я коментираме обективно. Има максима, че колкото повече прикриваме историята, толкова повече сме обречени да правим същите грешки. Трябва да се работи с туроператорите. Покрай коронавируса стана ясно, че вътрешният културен продукт е изключително ценен. Той е в наличност, но трябва да бъде подходящо предложен и в концепция.
  • Защо музеят е важен, кажете на читателите вашето разбиране?
  • Фактите и артефактите в музея съхраняват идентичността ни и ако щете, нашето социално ДНК. Посещавайки музея, ще направите оценка на пътеките, извървени от предходните поколения и ще се намерите къде по тях сте вие.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук