При успехите няма как да говориш в първо лице единствено число
Димитър Лиловски е роден на 28 февруари 1944 г. в белослатинското село Галиче, но животът му е неразривно свързан с Димитровград, където от 1966 г. до 1976 г. е състезател по баскетбол. След като приключва активната си спортна дейност, е назначен за председател на Дружеството за физкултура и спорт, което ръководи повече от 12 години. Дружеството отговаря за развитието на всички видове спорт в Димитровград. Това са и годините на изграждане на местните спортни школи. Заради отдадеността и подкрепата му към състезатели и треньори, Лиловски се превръща в един от най-обичаните и уважавани хора сред спортната общественост на Димитровград. Носител е на наградата на Общината за „Дългогодишен принос в областта на спорта” за 2022 г.
- Г-н Лиловски, при получаване на наградата за „Дългогодишен принос в областта на спорта”, заявихте, че трябва обществена подкрепа, за да има спортни успехи. Как стоеше въпросът с обществената подкрепа по ваше време и как я виждате сега?
- Обществената подкрепа не е само от публиката или от определени личности, а е свързана с всичко, което помага на спортистите и отборите да постигат успехи. Обществена бе, например, подкрепата на предприятията в Димитровград, сред тях Химкомбината, „Марбас“, Полиестерния комбинат, циментовия завод „Вулкан“, които назначаваха спортисти на щат, а те играеха баскетбол, волейбол, хандбал, футбол. Имаш препитание, което не е по-различно от на другите – надница, умножена по 22 работни дни. При тази система, бих казал, надделяваше любовта към спорта, отколкото към материалните неща. Сега спортът е индустрия и бизнес. Не мога да правя характеристика на системата от другата част на света, но слушаме за баснословни суми, които нашите глави не ги побират. При нас имаше Централен съвет на Българския съюз за физкултура и спорт /БСФС/, който беше направил структура на физкултурни дружества. Базата бе националният пример, който имаш. Например, „Левски“, ЦСКА, „Славия“, „Черно море“ бяха първа, в Димитровград бяхме втора категория дружества, имаше трета и четвърта. Стремежът бе хем да има местен спорт, хем да има национален принос.
След победата на димитровградските отбори, производителността на труда нарастваше
- Има ли връзка между развитието на спорта и обществото?
- Винаги е имало. Още в Древна Спарта са се провеждали олимпийски игри и са спирали военните действия заради спорта. Той оказва изключително влияние върху обществените системи, настроението на хората и създава привързаност. В спорта не може да говориш от първо лице, единствено число. Успехите се дължат на състезатели, треньори, семейство, подготовката от детско-юношеските школи, учители по физкултура… Мен лично ме е радвало най-много това, че колективните спортове се развиваха добре в Димитровград, обществеността ги приемаше и се радваше. Най-важното, казват, че са го изследвали – при победата на димитровградските отбори, производителността на труда нарастваше в дните след успехите. Говоря с голямо удоволствие за това колко спортисти и треньори са излезли или са свързани с Димитровград. Рискувам да пропусна, но ще посоча Иван Андонов, Тончо Проданов, колко футболисти – от Петър Жеков през Стойчо Младенов и маса други, волейболисти като Петко Петков и Каспар Симеонов, борци… бяхме шампиони на България по времето на Еню Вълчев…
- Без подкрепата на спонсори трудно се развива спортна дейност. Какво още е необходимо?
- Необходим е интерес и да си убеден, че трябва да направиш нещо и да имаш възможност да го осъществиш. Трябва и професионализъм, който учи на точност. Уважението също е важно и на него учи спортът. Трябва да намираш сили да поздравиш противника, когато си победен, а не пренебрежително да махаш с ръка.
Условията не са най-важни. На поляната имаше повече постижения
- Бил сте председател на Физкултурното дружество в Димитровград в годините на социализма. Приликите и разликите тогава и сега?
- В Димитровград дойдох през 1966 г., когато бях на 22 години. Заварих един много добър отбор по баскетбол, който на следващата година, за съжаление, почти се разпадна. Треньор беше дългогодишният отговорен секретар на федерацията Иван Евстатиев, след него остана Никола Попов и покрай него се оформи отбор, който повече от 10 години играеше успешно. След края на кариерата ми, макар да бях завършил висше образование във Великотърновския университет, реших да отида на работа в рудника в Мадан. По някое време получих съобщение от секретаря на Община Димитровград, че имат нужда от човек – спортист и така, впоследствие, оглавих Физкултурното дружество. В продължение на над 10 години съм се занимавал пряко с развитието на спорта в община Димитровград. Сега условията са по-добри както научно, технологично, така и като екипировка и спортна база. Терените в Димитровград са сочени като едни от най-добрите в България. Не бих казал обаче, че това е най-важното, защото когато играехме на поляната, имаше повече постижения. Може би всичко е въпрос на избор. Абсолютно против съм да се критикува младото поколение. Всяко си има своето място в развитието. Друг е въпросът защо не искат да се занимават толкова сериозно, на който аз не мога да отговоря. Разбира се, има успехи, като в борбата, например, в последно време. Момчетата, които взеха медали, са избрали пътя да се трудят. Те и треньорите им са пример за подражание. Ще цитирам германско изследване, според което на милион човека един има физически дадености да покрие нормативи, за да стане олимпийски шампион.
Учителите по физкултура са се отдръпнали от спортния процес
- Каква е правилната формула за издирването на таланти за различните спортни направления?
- Трудно ми е да коментирам какви са структурите сега, но я няма тази селекция, която беше преди. За това са необходими разходи за поддържане на спортно-техническата база, за отделните клубове, необходимо е и желание за развитие. Много са важни учителите по физкултура, при които, струва ми се, има отдръпване от спортния процес. Част от структурата бе, че ако на учителя му направи впечатление някое дете, може да каже на треньора. От друга страна, работа на треньорите бе да търсят деца още от 1 клас, за да си направят групите и отборите. В баскетбола, в хандбала, във футбола имаше по няколко щатни треньора. Сега сигурно няма кой да осигури издръжката им. Без ученически спорт, без студентски спорт, не може да има голям спорт в една страна. Спортът бе сред дейностите, в които нямаше протекции. Може да те налагат известно време, но ако не се справяш, публиката не те търпи. Тук ще допълня за едно изключително постижение на Димитровград, на Физкултурното дружество, на вестник „Старт“ и на Федерацията по баскетбол. В продължение на 15 години се правеше международен турнир „Старт“, за юноши-старша възраст. Такова състезание в Европа не е имало. През Димитровград преминаха едни от най-големите играчи, стигнали до световния баскетбол. Сред тях от Съветския съюз – Сабонис, Тихоненко, от Сърбия Дивац, Кукуч, Дражан Петрович и много други. Правели сме европейско първенство по баскетбол, идваха Италия, Франция, Германия…
- Защо на спортните събития в днешно време се гледа с безразличие, за разлика отпреди години?
- По онова време имаше по-малко забавления. Чудил съм се как човек може да не ходи на кино, спорт, защото няма другаде къде да отиде, да няма хоби… Сега изкушенията са много, технологиите напреднаха, излъчват се маса спортни събития, даже ми омръзва да гледам. В онези години, като се боксираше Касиус Клей, преди да стане Мохамед Али, можехме само да прочетем по няколко реда. Сега дават всичко – бокс, футбол, баскетбол… Като студент, донесох в Димитровград една видеокасета на Националната баскетболна асоциация – бенефисен мач на Джулиъс Ървинг, наричан д-р Джей, когато играеха още Карим Абдул Джабар и други известни баскетболисти. Тази касета обикаляше и всеки искаше да я вземе, защото такова чудо не бяхме гледали.
- Ако днес сте шеф на спорта, какво ще промените?
- Ще потърся по-добър контакт с федерациите и възможност да се намерят средства за допълнителни треньорски бройки. През 90-те години, например, Иван Евлогиев положи доста усилия да издържа отбора по баскетбол, през „Компакт холдинг“ спонсорираше отборите по борба и футбол. За пода на спортна зала „Младост“ специално докараха лиственица от Сибир, която не гние. В Димитровград са работели много утвърдени треньори, които с имената си привличаха хора. В голяма част от България се развиваха отбори по различни спортове и в тази посока трябва да се мисли.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
