ДЕПУТАТ ОТ РЕФОРМАТОРИТЕ: ДАЛИ НЕ СМЕ ПРЕД АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ ПО СЕЛАТА?

контакти

Дали не сме пред Априлско въстание по селата, попита народният представител от Реформаторския блок Вили Лилков. Той бе в Димитровград, на среща с кметове на населени места, по покана на председателя на Общинския съвет Стефан Димитров. Основна тема бе възможността за създаване на селска полиция. Конкретен повод за думите му бяха желания на част от кметовете да се сдобият със служебни оръжия, както и да получат повече права.

Наскоро препрочетох книгата на големия социален психолог Иван Хаджийски, в частта й за Априлското въстание. Той изкарва като най-важната причина за него черкезките обири. По онова време 200 хил. черкези се преселват в България и подлагат на терор голяма част от хората. Хаджийски обикаля центовете на революционна борба, задава един и същи въпрос: Щяхте ли да въстанете, ако не бяха черкезките обири? На 100% хората отговаря с „Не“. Дори турската власт ги е въоръжавала, за да се спасяват от тези набези. С други думи, когато властта е неспособна да се справи със сигурността на всеки един, тогава хората въстават, сподели депутатът.

Срещата е поредица от такива, инициирани от Лилков след конференция на Асоциацията на българските села, с основна тема – сигурността. Той не се съгласи с наложеното мнение, че българското село загива. Депутатът посочи статистика, според която в селата живеят над 2 млн. човека, като за една година има положителна миграция около 33 хил. души към тях. Освен това, 32% от заетостта е в момента в селските райони, 20% от предприятията също са там, работят 97 хил. фирми, в които има над половин милион души. Близо 15 на сто от преките чуждестранни инвестиции са в селските райони, обработват се 33 млн. площи, от общо 51 млн. дка обработваема площ…

Най-големият проблем на българското село е сигурността. Всяка година, по данни на Асоциацията и браншови организации, около 15% от селскостопанската продукция е обект на посегателство, подчерта народният представител.

Като основни мерки, Асоциацията предлага развитието на национална програма за видеонаблюдение по селата, която да се реализира до 2020 г. На следващо място, създаване на селска полиция. Като пример се дава Румъния, където 5 или 10 села образуват аграрен полицейски хъб.

Логиката е следната, ромът, например, като открадне нещо, той трябва да го предаде някъде – в заложна къща или пункт за скрап. В тази верига стои престъпна схема. Трябва да поставим сериозно въпроса за тези вериги, които е редно държавата да удари, каза още Вили Лилков.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук