ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ: ДА СЕ СЬБУДИМ ЗА ЧОВЕЧНОСТ!

контакти

[quote]КАТАСТРОФАЛНО Е, КОГАТО МАСАТА ПОВЯРВА НА ЛЪЖЕБУДИТЕЛИ, КАЗВА ВАНЯ ДАНЕВА[/quote]

Ако говорим, че в същността си будителите са били хора на перото, на изкуството, днес имаме много такива. Но във века на информацията, като че ли се размиват ясните критерии за стойностно и не чак толкова стойностно. Това, в Деня на народните будители, казва поетесата Иванка Данева. С нея поговорихме по темата, за будителството в днешно време.

  • Г-жо Данева, има ли съдържание днес празникът на народните будители или е инерция от миналото?
  • Този празник е и отхвърлян, и харесван. Едни казват, че щом имаме такъв празник, сме нация, която изпада в летаргия и трябва някой все да ни сръчква. Според други, имаме нужда, защото той е част от нас – символ, показващ принадлежността ни към българската част на света. Светът е голям и ние трябва да запазим своята идентичност в него. От такива празници имаме нужда, които да ни обединяват, не да ни разединяват. Може би, този празник е от символите, които все още ни карат да си пеем: Къде си, вярна ти любов народна, Хубава си моя горо. А когато изпаднем в униние далеч от границите на държавата, да играем български хора. Сещаме се за тези неща само в минути на изпразнено от съдържание всекидневие, когато имаме нужда от нещо повече. Животът не е само себедоказане, достигане на върхове и материални блага.

[pullquote_left]Днес всеки може да се изкаже и да смята, че е последна инстанция[/pullquote_left]

  • Дали има днес истински будители?
  • Ако говорим, че в същността си будителите са били хора на перото, на изкуството, днес имаме много такива. Но във века на информацията, като че ли се размиват ясните критерии за стойностно и не чак толкова стойностно. Днес всеки може да излезе, да каже нещо и да смята, че е последна инстанция, а всичко останало е без значение. В президентската кампания, например, виждаме колко хора смятат, че са достойни за водачи на нацията. През последните години почти не чувстваме празника на будителите. В първите години на демокрацията имаше срещи, глад за информация. Сега, освен че децата няма да учат два дни, в града ни почти нищо няма да се случи.
  • Според вас, във всяка сфера ли може да имаме будители?
  • Във всяка, разбира се. Навсякъде имаме нужда от добър пример. Може да не осъзнаваме, че даден човек създава мярата, но той да се окаже будител. В едно село, например, си избират цар на лозята. Той дава някакъв еталон, нещо, което останалите да следват.

[pullquote_right]Обществото няма ясни критерии за излъчване на будителите си[/pullquote_right]

  • Как смятате, Слави Трифонов будител ли е?
  • Можем да поспорим. В определени моменти се явява будител, макар че не одобрявам методите му. Опитва се да кани стойностни хора, които имат какво да споделят. Важно е, но пак стигаме дотам, че обществото няма ясни критерии, по които да излъчваме своите будители. Да вземем разните конкурси.Те са, така, на тъмно, не се знае причината този да бъде излъчен или другия. Започва надскачане – аз съм по-добрия или еди кой си. Последният пример, с връчването на наградите „Любимец 13“ в димитровградския театър. Като замисъл, навремето, „Любимец 13“ се връчваше на актьор, след гласуване на публиката. Беше ясно защо, кой и как определя наградата. Сега се оказа, че наградите са 13, без да е ясно кой ги излъчва. Оказа се,че се дават награди, от името на някой, в полупразен салон, защото хората не се интересуват. При предишните награди салоните винаги бяха пълни, защото хората са излъчили този човек. Тук говорим пак за критерия, който ни дава възможност да оценим стойностното.

[pullquote_left]Човекът е противоречив, категорично трябва да е делото му[/pullquote_left]

  • Има ли правила, на които трябва да отговаря човек, за да бъде определен за будител?
  • Човекът, като човек, е противоречив. Според мен, категорично трябва да бъде будителското му дело. Иначе, може да е скандалджия, да предизвиква хората или да е тих, хрисим, но да се окаже, че извършеното от него е много доблестно.
  • За какво трябва да бъдем събудени в днешно време?
  • Най-вече, за човещината. В днешния век, когато всичко е възможно чрез информационния поток, ние трябва да имаме критерий за човещина, всеки в себе си. И да знае, че в определена ситуация не може да премине определена граница.
  • Какво ще кажете на хората, които като чуят думата „будител“, се сещат за будилник?
  • Навремето поработих в Социалното учебно професионално заведение /СУПЗ/, където не беше празнуван празникът на будителите. Реших за един 1 ноември да поканя колега да разкаже за празника. Там децата са проблемни, но с голямо желание дойдоха и слушаха. После ги питаха, защо са били толкова тихи. Отговориха: Имахме на гости един разбудител. Какво е разбудител? Човек, който иска да ни каже нещо. За тях това беше. За тези, които смятат, че будителите са будилници, са даже по-ниско от тези с ментални проблеми. Те трябва да се замислят за себе си.

[pullquote_right]Винаги трябва да пазим идентичността си, тя е самочувствието ни[/pullquote_right]

  • Да направим съпоставка между миналото и настоящето. Кое остава без промяна?
  • Това е българската ни идентичност. Винаги трябва да я пазим, защото тя е самочувствието ни. Това е общото между предишните и сегашни будители, че трябва да запазят българската идентичност.
  • Доколко се е запазила в днешно време потребността от култура?
  • За себе си мога да кажа, че това е нещо, без което не мога. Не мога да си представя деня, без да почета книга, без да напиша няколко изречения. Сега съм се записала да пея в градския хор, защото ми е приятно. Не мога да си дам отговор кога тази потребност се е създала в мен. Тя се изгражда през годините, още от първите крачки… Не ме е страх за човек, който има такава потребност.
  • Новите технологии, интернет са неразривна част от обществото. Виждате ли будители в социалната мрежа?
  • Точно това най-много ме плаши. Под формата на свободно изказани мнения, много често анонимни, се прокрадва абсолютно всичко. Имам такива приятели, компетентни по всички проблеми. Много са малко тези, на които наистина имам доверие.

[pullquote_left]Не съм оптимист за отношенията между хората[/pullquote_left]

  • Това ме провокира да ви питам дали, пък, не стана всичко прекалено лично?
  • Не е нормално да имаш 2000 последователи във Фейсбук и да не можеш да си намериш няколко човека, с които да седнеш на кафе, да се видиш очи в очи. За съжаление, не съм оптимист за междуличностните отношения. Смятам, че те още повече ще се раздалечават. Трябва да помислим за хората, след нас, някакъв критерий, върху който да стъпят.
  • Няколко пъти споменавате за критерия. Какъв трябва да бъде той?
  • Човечността, както казах, това е. Ако нещо не подтиква към човечност, а към насилие, снобизъм, печалбарство, няма смисъл. Да погледнем по-глобално. В България за култура се отделя много малък процент от брутния вътрешен продукт. Доводът е, че сме бедна държава, но той няма нищо общо. Трябва да е ясен критерият, по който се отделят средствата. Иначе, потъват без всякакъв отзвук и не изиграват своето предназначение.
  • Има ли лъжебудители и как да ги разпознаваме?
  • Има такива хора, мимикрия някаква се получава. В определен момент не можеш да разбереш подтекста.Те работят с първичните чувства, вълнения на хората и пораждат порива да бъде следвана мисията. Ако човек не се задълбочи и не види зад тях, може да се стигне до лоши последствия. Светът неведнъж се е сблъсквал с такива неща. Катастрофално е, когато масата повярва на лъжебудители. Трудно е да се разпознаят. Смятам, че истинското будителство създава трепет и верния резонанс в душата на човека.
  • Учениците отиват по задължение на празници като 3 март, 24 май… Това не се ли вклинява в мислите им?
  • Това е проява на безпомощността на системата ни. Какво значи по задължение?! На първия си 24 май едно дете трябва да бъде заведено. То трябва да напълни със смисъл този празник, за да поиска следващия път да отиде, без да го караш. Това е задължение на родители, учители, на обществото. До такава степен сме преситени от всякаква информация, че не ни се ще да си даваме труд да намерим ново измерение на празника, за да предизвикаме интерес. Най-лесно е да кажем – задължително е, толкова. Дори манифестация трябва да бъде направена по интересен начин. Ако всяка година караш децата да идват от училище по главната алея и да пеят: Върви, народе възродени, сигурна съм, че на следващата година ще им е безинтересно. Всяка година трябва да има нов момент, който да разчупва нещата.
  • Някога имало ли е празник на народните будители, който да сте запомнила с някаква тържественост?

Не толкова с тържественост. Няма никога да забравя първия празник за народните будители, който беше организиран в Димитровград през 1992 г. Тогава за празника беше поканен писателят Стефан Цанев. Макар че беше лауреат на Пеньовата награда, той беше в немилост, но го поканиха. Такъв разговор стана с него, толкова откровен, толкова много говорихме, взаимно споделяхме, че този празник е останал в съзнанието ми като празник, който взаимно ни обогатява. Иначе, за празник, с множество събития, нямам спомен.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук