Преди години за България и Румъния не се говореше с добро. Оттам идваха имигранти, с тях – проблеми. Нещата, обаче, се подобряват. Имиджът ни пред Западна Европа, поне в моите очи, се изчиства. Вече няма вълни от имигранти, които търсят или помощи, или какво да откраднат, вклинявайки се в системата. Все повече са хората, които искат да работят, квалифицирали са се и искат да допринесат, да научат нещо ново, казва Деница Петрова, която живее и работи в Амстердам.
Тя е родена в Димитровград. Баща и е председателят на БСП тук – Димитър Петров, майка й Дарина е учителка в ОУ „Ал. Константинов”. Брат й Лазар се дипломира в България, но отскоро също е в Холандия – да продължи следването. А как самата Дени се е отзовала в Страната на лалетата? След завършване на средно образование в Езикова гимназия „Асен Златаров” – Хасково, решава да учи висше в чужбина. Това и е мечта. Кандидатства и я приемат на много места, но избира Амстердам – едно от най-международните места в света, както казва. Завършва най-напред бакалавърска степен – „Международен бизнес”, после и магистратура – „Бизнес администрация”, в Nyenrode Business University. През август 2013 г. сключва брак с Калин от Пловдив, с когото се познават от 10 години. Неотдавна на бял свят се появи и синът им Дарен.
Докато учи, за да се издържа, димитровградчанката работи като детегледачка, инструктор по гимнастика за деца, агент за недвижими имоти… По-късно започва работа в голямата застрахователна компания „Ахмеа”. Изпращат я на 6-месечен стаж в България. След него се връща обратно в Холандия. Сега е в отдела за сливане и придобиване на компании.
[pullquote_right]НЕ СЪМ ЧУЖДЕНКА, НЕ СЪМ И ЕДНА ОТ ТЯХ.[/pullquote_right]
От много време съм в Холандия. Там не ме приемат като чужденка, но не ме приемат и като една от тях. Аз и не държа. Приемат ме по своему. Те са отворени за различни неща, даже са благодарни, когато не се правиш на нещо, което не си. В застрахователната компания съм единствената българка. Гледат на мен като на различна и интересна и това ми харесва. Иначе има много българи, каквото е и предимно нашето приятелско обкръжение.
Харесва ми, че в Холандия залагат на баланса между личния живот и работата. Чувала съм мнението, че е рай за безработните, но е въпрос на амбиция, казва Деница. Ако имаш постоянен статус в страната, получаваш близо 2 години помощи. При бежанците и имигрантите има различни правила. Първите 6 месеца вземат същите помощи, след което държавата помага на такива хора да си намерят работа, откажеш ли – спират ти помощите. Преди не бе така, понеже нямаше толкова наплив. Сега се очаква, ако останеш, да научиш езика, да се интегрираш и да не стоиш безработен.
Държавата се грижи за поданиците си, които не се отпускат да чакат само помощи. Харесва ми, че са амбициозни хора, навсякъде има изключения, разбира се, но не чакат някой отнякъде да дойде да помогне. Имаше страх, че ще ги залее вълна от българи и румънци, когато двете държави влязоха е Европейския съюз. Той не се оправда, дори учудването бе, че малко хора са дошли. Холандците не са толкова крайни в несъгласието за влизането на България в Еврозоната, например. Просто са притеснени, но невинаги изказват ясно мнение, посочва българката.
[pullquote_left]„ЛАЛЕТАТА” ГОВОРЯТ ПОВЕЧЕ ЗА ВРЕМЕТО, ОТКОЛКОТО ЗА ПОЛИТИКА[/pullquote_left]
Според нея, „лалетата” за политика говорят рядко. Там няма такова разделение на леви, десни, центристи, като в България. Освен това, няма голяма разлика дали си привърженик на една или друга партия. Те управляват в разбирателство и не е актуално да говориш за политика. Въпреки това, холандците гласуват, като цяло, будни граждани са. Гледат на политиците, един вид, като на техни служители, а не със страхопочитание. Намират за дълг да гласуват, за да покажат на управляващите какво мислят.
Най-актуалната тема е за времето. В тази страна вали често. Ей, кога ще се оправи, вали ли?, така питат. Едно лято три дни поред не валя. На четвъртия заваля като из ведро. Шефът ми гледа през прозореца и вика: Ей, оправи се времето, усмихва се Деница.
Като типаж, холандците са по-студени, ние, българите, сме по-емоционални. С тях трябва организирано да подхождаш. Колегите в моя офис, каквото кажат, изпълняват. Аз съм по-емоционална и ми казаха, че им липсва подобна емоция, когато бях няколко месеца с бебето. Харесва ми, че са много директни. В България, когато някой иска да ми каже нещо в очите – увърта, а те идват и казват без заобикалки, констатира Дени.
[pullquote_right]В АМСТЕРДАМ ПИТАШ ПОЛИЦАЯ КЪДЕ Е КОФИ ШОПА ЗА МАРИХУАНА[/pullquote_right]
Чужденците и туристите пушат най-много марихуана, легализирана в Холандия. Сред атракциите в Амстердам е да питаш полицая къде е кофи шопа, за да си купиш. Забранените неща, имам чувството, са най-сладки. Затова хората в Холандия това не ги блазни, защото винаги могат да си купят. Кафетата са пълни, но с туристи. Холандците също ходят на кафе, но това не е типично място за срещи. Те се срещат на места да правят нещо – да спортуват, да отидат на музей или изложба. Повечето ресторанти и заведения затварят в 22:00 часа, най-късно до полунощ.
Холандците са спортисти и страстни пътешественици. Отпуските почти винаги ги прекарват в чужбина. Лятото са на море, зимата карат ски, включително на Черно море и нашите планини. Някои знаят за розата, от която се прави есенцията за розовия парфюм, знаят и за хубавите жени. За холандците България е очарователна дестинация, защото се славим с гостоприемство. За тях страната е хем дива, хем красива, хем цивилизована.
[pullquote_left]БЪЛГАРКА СЪМ, НЕЗАВИСИМО КЪДЕ[/pullquote_left]
Харесва ми, че българите пътуват все повече, виждат хубави места, отваря им се кръгозора. Връщат се ценностите – да се види и запази българското. Преди години никой не искаше да играе народни танци. Сега всеки втори мой приятел се е записал, което много ми харесва. В свободното време повече се спортува.
Аз съм си българка, независимо къде живея, обичам си България. Детето ми се роди и беше много важно да има български паспорт, българско име. Много исках да е българин, говоря му само на български. За мен е изключително важно човек да има идентичност, защото е лесно да се претопиш. В Амстердам гледаме само българска телевизия, със сателит. Дори не сме си прекарали холандска, защото повечето неща там ги научаваме онлайн или докато пътуваме към работа. Вечерта си пускаме нещо мило и родно, продължава Деница Петрова.
Трудно и е, засега, да мисли за постоянно връщане в България. Прибира се, средно, на 3-4 месеца, за Коледа – задължително. Не й харесва, че хората тук не са така директни, ако нещо не им харесва или не им допада. Другото е, че все казват: Няма страшно, ще се оправим.
Най ме е страх, като кажат, че няма страшно. Предпочитам да е ясно и да знам какво става. Не знам дали ще имам трудности, ако се върна. Ще имам трудности, където и да отида, обаче е предизвикателство да го преживееш. Навсякъде има лесно и трудно. Много мои приятели казват: В чужбина е лесно, друг живот живеете. Какво да кажа, живот като живот… Трябва яка работа, да се лишиш от много неща, за да имаш статус и спокойствие. Не виждам родителите си, когато пожелая, макар че се прибирам често. Приятели имам, но не е като в България, споделя още сънародничката ни.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
