Два градоустройствени плана в ДНК-то на Димитровград

Първият социалистически – първи изцяло проектиран и построен в българската градоустройствена наука

контакти

Два градоустройствени плана изграждат ДНК-то, основите и полагат началото на Димитровград. Първият, през 1948 г., година след като е казано, че ще има град, е на арх. Любен Тонев – смятан за първия урбанист в България. Вторият, през 1951 г., е дело на арх. Петър Ташев и колектив. Подробности за тях сподели Николина Умурска – гл. уредник, завеждащ отдел „Нова и най-нова история” в Исторически музей – Димитровград. Оттам предоставиха снимки, представящи макет на втория градоустройствен план, одобрен, както и първия, от Министерски съвет.

По първия план основно е започнал строежът на кварталите на левия бряг на река „Марица“ – „Млада гвардия“, „Васил Коларов“, „Вулкан“. Появяват се първите жилищни блокове в кв. „Толбухин“, чието строителство стартира в края на 1947 г. За този план е характерно т. нар. „разпръснато строителство“, по идеята на арх. Тонев, изхождаща от създадените вече условия по места, като първите жилища в онези години, строящи се около промишлените предприятия. Сред тях са Мините, централата „Вулкан“ и циментовият завод. Там започват да се строят първите жилищни блокове, които се оформят като квартали. За кв. „Толбухин“, пък, са определени места за работниците в Химическия комбинат. Така Димитровград започва да се изгражда като град, който трябва да е икономически център, с индустрията в основата му.

кв. „Толбухин“

Първоначалното строителство съвпада с изграждането на азотно-торов завод, решено през 1946 г. На създадения Торосиндикат, който обсъжда идеята за създаването на град, са подарени общински земи, необходими и за предприятието, и за част от новото селище. Повдига се въпросът за привличането на хора, които да участват в изграждането и се стига до концепцията да бъде като част от бригадирското движение. Така между Торосиндиката и Националната младежка строителна бригада се сключва договор, съобразно който ще бъдат изпратени бригадири, за да работят за строителството на града. На 22 юни 1947 г. се състои първият голям митинг, на който се открива националната младежка строителна бригада „Млада гвардия“. Митингът се състои на мястото, където днес е автобусната спирка на бул. „Трети март“. На него се предлага трите села Раковски, Марийно и Черноконево да се слеят в едно и новият град да получи името на Георги Димитров, което се приема с възторг, тогава. Това е и неофициалната рождена дата на Димитровград.

За първия градоустройствен план е привлечен арх. Любен Тонев. Той го изработва на базата на съществуващото в момента, като идея за разпръснато строителство, както стана ясно. Първите сгради са 2-3 етажни блокчета. Казват, че първата построена улица е „Бригадирска“, в днешния кв. „Марийно“. През 1948-1949 г. започва да се строи в кв. „Млада гвардия“ (дн. кв. „Изток“) и кв. „Толбухин“.

Началото на днешната алея „България“

В края на 1948 г., обаче, Петият конгрес на БКП въвежда нови правила, засягащи и архитектурата, и изкуството. Приема се, че в тях трябва да бъде заложен социалистическият реализъм. Планът на арх. Тонев е загърбен, като неотговарящ на новите тенденции. А те са, че след като се строи първият социалистически град, архитектурата му трябва да отговаря на мащабите на епохата…

Новата действителност довежда до изработването на втория градоустройствен план, на арх. Петър Ташев и колектив, с вложени елементи в архитектурата, отговарящи на изискванията на времето. За разлика от разпръснатото строителство, при първия план, при втория основната идея е да има голям монументален център, а всеки квартал да е като микрорайон, като градче в градчето.

Така е трябвало да изглежда Градският народен съвет – в дъното на снимката

През месец декември 1950 г. Градският народен съвет провежда извънредно заседание, на което да обсъди този втори план. Той е одобрен, като се решава да се направи и макет. През юни 1951 г. планът е одобрен и на правителствено равнище. Строителството по него започва на следващата година.

Първите построени блокове по втория план са по сегашния бул. „Трети март“ и към парковата част (1951). Строителството на центъра на града започва от сегашния бул. „Димитър Благоев“ (1952). Впоследствие се продължава с блоковете по бул. „България“ (1954).

Московският държавен университет (сн. msu.ru)

Този втори план обаче също не е доведен докрай, защото през 1956 г. Априлският пленум отрича социалистическия реализъм. Каквото е започнало, се е достроило, но част от сградите остават само на макет. Сградата на Градския народен съвет (Община Димитровград), например, е трябвало да изглежда като Московския държавен университет.

Срещу някогашното кино „Дружба“ (дн. „Планета Пайнер“), пък, е трябвало да има оперетен театър, също нереализиран. Такава е била съдбата и на други планирани сгради, както са мислели да бъдат постройките по днешния бул. „Георги С. Раковски“. Въпросната архитектура е неокласическа, в която са вплетени елементи от българската къща – скатни керемидени покриви и добавени елементи, като пиластри, арки, колони, фронтони…

Площадът пред културен дом „Химик“ – в центъра на кадъра

Димитровград се смята за първия изцяло проектиран и построен град в българската градоустройствена наука. За него арх. Искра Дандалова казва: Проектирането на цял един град до появата на Димитровград е непознато за българската градоустройствена наука и практика.

Като цяло, мнението на специалистите е, че архитектурата на Димитровград, макар да е монументална, има човешки характер, за разлика от други подобни градове, които имат много високи и масивни сгради. Първостроителите са искали да сътворят нещо мащабно и да е по-близо до хората. Постигнали са го. В тези порядки идват следващите години, следващи градоустройствени планове, до днес, когато Димитровград продължава да гледа с надежда към бъдещето си.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

1 КОМЕНТАР

  1. Много ми хареса публикацията но искам тя да продължи с решенията на новите архитекти за “красотите” на територията на бившата консервна фабрика и “красотите” около наистина красивата спортна зала.Кой и кога решаваше да загрози уникалния Димитровград?Дайте гласност с имена дати и факти за това което няма да бъде върнато на гражданите !

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук