[quote]45 265 РАЗРУШИТЕЛНИ И ЗАПАЛИТЕЛНИ БОМБИ ПАДАТ У НАС ОТ 1941 ДО 1944 Г. [/quote]
Премахване на паметника на американските пилоти, бомбардирали София през Втората световна война, компенсации за страната и за близките на загиналите при въздушните нападения и вдигане на паметник на пилота Димитър Списаревски, пръв свалил с таран „Летяща крепост”, поискаха през този месец „Атака” и ВМРО. Според техни изчисления САЩ трябва да обезщети страната и близките на жертвите с 42 млрд. лв. Че това няма да стане е ясно. Да видим поне защо двете партии, определящи се като патриотични, искат закъсняло разкаяние? И то на 10 януари.
Датата е избрана, явно, заради извършената на 10 януари 1944 година най-тежка бомбардировка над българската столица. Нападението е и първото комбинирано – дневно-нощно, проведено от щатски и английски самолети. В дневния удар, извършен от американците, участват 280 самолета – 180 бомбардировача В-17 и В-24, т. нар. „Летящи крепости“, прикривани от 100 изтребителя. Срещу тях излитат 39 български изтребителя Dewoitine D.520 и Me-109G. Излита и немска група от ескадрилата „Ледено море” с 30 изтребителя Me-109G. Тя е базирана на летище „Враждебна” само ден по-рано. В последвалия въздушен бой българите свалят 5 бомбардировача и 3 изтребителя, германците — 3 бомбардировача. От защитниците загиват Атанас Кръстев, Тома Боев, Симеон Михайлов и Герхард Венгел.
Нова атака следва към 22 часа вечерта. Извършват я 80 британски бомбардировача „Уелингтън”, които хвърлят 1000 бомби, предимно в източните квартали. Резултатът е разрушени общо 448 сгради, 947 души убити и 611 ранени.
Но тава далеч не е единственото кърваво нападение над българска територия. На 30 март същата година София преживява още по-тежка разруха. Нападат я около 450 американски тежки бомбардировача, които хвърлят 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби. Жертвите обаче са сравнително малко, тъй като гражданите са евакуирани в близките села. Все пак, 139 човека намират смъртта си под бомбения дъжд, точният брой на ранените не е известен.
11 са общо нападенията над българската столица, извършени в периода 13 април 1941-а – 20 април 1944 година. В рамките на операция Point Blank /”Прицел от упор”/ съюзниците бомбардират и много други български селища. Равносметката е – хвърлени 45 265 разрушителни и запалителни бомби, част от тях – със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората са напуснали укритията. Използвани са и бомби във формата на писалки и играчки, предназначени за осакатявания, най-вече на деца.
[pullquote_left]ЛЕТЯЩИ КРЕПОСТИ АТАКУВАТ И ХАСКОВО ПОГРЕШКА[/pullquote_left]
Атаките над страната започват в деня, когато България се присъединява към Тристранния пакт, а Германия започва едновременна война срещу Гърция и Югославия – 6 април 1941 година. Бомбардировките тогава са две. По обед югославски самолети сипят товара си над Кюстендил, когато през града преминават немски части. Загиват 76 граждани и войници, близо 100 са ранените. Същата нощ британската авиация хвърля бомби над Петрич, Хотово, София и околните села.
Последно в черната сага е нападението на летище Карлово /28 юли 1944 година/. На земята тогава са разрушени 70 самолета, 25 човека губят живота си, а 52 са ранени.
Между тях, при една от вълните, бомби падат и край Хасково. Жертви няма. Според свидетелски разкази нападението станало погрешка от заблудили се самолети. Взривовете избухнали към Минерални бани, чиито възвишения пилотите объркали с пловдивските тепета. Въпреки това, предупредени от противовъздушната отбрана много граждани се отправили към „Караямач” в района на днешните гробища и оттам слушали взривовете.
По материали от интернет. Снимки: LOSTBULGARIA.COM
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
