[quote]ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И СТРУКТУРИРАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПЛОЩИ ОТ ЛАНДШАФТНИЯ ДИЗАЙНЕР ПЛАМЕН ВЛАДИМИРОВ[/quote]
Декоративните растения са основен градивен елемент при озеленяването на градини и паркове. За ландшафт-дизайна те са най- важния материал за изграждане и структуриране на зелени площи. От съществено значение са някои похвати при композиране и пространствено – обемното разполагане на растителността както и използването на декоративните и качества. При озеленяването морфологичните и екологични особености на декоративните видове се използват по различни начини.
- Препоръчва се по-тъмните и с по-едри листа видове да се разполагат зад по-светлите и с по-малки листа декоративни растения. Растенията с по-тъмни и с по-груба текстура листа изглеждат оптически по-близо от тези с по-светли и нежни. Също така по-ниските се поставят пред по-високите. Видовете с бърз растеж имат нужда от повече пространство. Растения с плачещи, едри, конусовидни, пирамидални, и колоновидни корони в дървесно-храстовите групи са доминантни. За смекчаване височината на подпорните стени се използват каскадни форми.
- На представителни места се засаждат единични растения с красиви корони и цветове – така наречените солитери. Площи с по-слаба осветеност се засаждат със сенкоиздържливи, а слънчеви места с ярко оцветени растения. Когато се обединяват на групи с контрастни цветове, се използват растения с неутрален цвят. Дървесно храстови групи, живи плетове, скални кътове водни ефекти се изграждат в зелените площи с декоративни растения. Чрез тях в градината се обособяват различни функционални зони – отворени, затворени, обществени и интимни пространства.
- Ниските храсти оставят пространството отворено, а едроразмерната растителност затваря границите му. Широколистната растителност осигурява сезонна динамика на пространството. Интимни са затворени пространства, чийто хоризонтални размери са до три пъти по-големи от вертикалните, а при обществените пропорцията е до едно към шест. Централните части на всяка зона се оставят по-свободни, за да не се губи пространство, а границите се озеленяват с оформени плавни и хармонични линии.
- В ландшафт-дизайна растителността може да се използва за защита от шум, вятър, прах, слънце и сняг. Използва се и като фон или рамка за архитектурни, декоративни и растителни акценти. При засаждане в ниските части релефът се смекчава, а когато се разполагат на високите се подчертава.
- При озеленяването на градини препоръчително е засаждането на растителни групи от еднакви видове, които да изграждат по-големи групи от различни видове. Границите на групите трябва да са по раздвижени. Засаждането на декоративна растителност с различни големини и форми на короните придава живописност на групата, но едно от растенията трябва да е доминантно. При малък брой групирани растения, добре е той да е нечетен.
- По-представителните части от градината се озеленяват с растителни акценти. Върху определен фон се цели тяхното място да е на една трета от дължината, като стремежът е разстоянието от което се възприема акцентът да е по-голямо два пъти от височината му.
- Когато се разполага растителността не на последно място трябва да се мисли за поддръжката и както и за добра поливна система.
В забързаното ежедневие, зеленото пространство е ключовият елемент, носещ вътрешна хармония и душевен мир. Съзерцанието на едно единствено зелено растение е способно да преодолее натрупания стрес да възвърне вътрешното равновесие. Все повече хора отделят време и средства за създаването на свое зелено пространство. Все повече инвеститори се убеждават, че вложените средства в озеленявате се връщат многократно. За да бъде озеленяването професионално изпълнено и да донесе желания ефект задължително трябва да започне със създаване на паркоустройствен проект. Само така се добива реална представа за ситуирането на отделните зони, оптимално разположение на връзки и комуникации, композиционно разпределение на растителността.
Това са основните предпоставки за една добре изглеждаща и радваща окото градина, парк или междублоково пространство.